Най-големият проблем са лошите кредити
Трябва да върнем доверието в банковия надзор
При несигурност хората не взимат заеми
Гръцките проблеми не са наши
Г-н Андронов, вече пети месец няма легитимно избран подуправител на БНБ от Народното събрание, който отговаря за банковия надзор. Това създава ли според Вас рискове за банковия сектор и ако "да", какви?
– Разбира се. Позицията на банките е много ясна – ние искаме възможно по-скоро да бъде избран подуправител, за да има някой, който да упражнява съответните права, които Законът за кредитните институции и Законът за Българската народна банка са вменили на подуправителя, ръководител на управление "Банков надзор". Човекът, който се заеме с тази работа трябва да бъде професионалист, трябва да има опит, знания, почтеност и нагласа за много тежка мисия. Възстановяването на авторитета на банковия надзор и на неговата ефективност и работоспособност ще отнеме доста време. Нашата молба към политиците в името на стабилността на банковия сектор възможно по-скоро да стигнат до избор.
Кои, според Вас, са най-належащите промени в законодателството, от които се нуждае банковата система и за които Асоциацията на банките в България ще настоява пред Народното събрание?
– Законодателните промени вървят по едно основно направление – прилагането на европейското законодателство, което непрекъснато генерира нови правила. В момента се разработват няколко директиви. Сами по себе си те са голямо предизвикателство и за регулаторите, и за самите банки.
Мисля, че законодателните инициативи от Европейския съюз са повече от достатъчни и не бива да се разсейваме с други нормативни инициативи, които да започваме на национално ниво. С изключение може би на един от основните проблеми за банките, свързан със съдебното изпълнение при просрочените кредити. Това е нещо, което ни тормози от години. То се пренася и върху кредитната политика на банките, върху кредитните стандарти и върху цената на кредита… върху всичко. Трудностите, които банките имат със събиране на част от кредитите си по съдебен ред, е нещо, което ни възпрепятства да бъдем още по-пълноценен пазарен посредник. В тази област имаме редица предложения, включително и за подобряване на процеса, така че да бъдат избегнати злоупотребите, с които масово се сблъскваме. Това ще намали нашите разходи и ние ще можем да понижим още цената на кредита. Мисля, че това е в интерес на всички. За съжаление на преден план излизат по-популистки инициативи, които ние трудно бихме подкрепили и вероятно по тях ще се спори в идните месеци.
Какви са рисковете в банковата система и да очакваме ли нови шокове както вътрешни, така и външни?
– Банките преминаха успешно едно сериозно изпитание през летните месеци на 2014-а и след толкова трусове две важни неща трябва да ни се случат. Първото е институционалното възраждане на авторитета и доверието в банковия надзор. И второ, самите банки след всички тези почти непрестанни атаки от 2008 г. насам имат нужда поне за малко да бъдат оставени на мира. Имат нужда да се съсредоточат върху своите проблеми, да решат всички онези натрупани с години дисбаланси, да намерят правилния път към клиентите, като им дадат шанс да се чувстват обгрижени и равностойни партньори. Крайно време е банките и целият този сектор да получат някакъв период на спокойствие от поне от една-две години, за да могат да стъпят солидно и да се фокусират върху мисията си – а тя е посредничество. Не може непрекъснато да се оглеждат за поредните атаки и експерименти, които трябва да преодолеят по някакъв начин.
Наблюдаваме едно понижаване на лихвените проценти по кредитите, но въпреки това общият размер на отпуснатите заеми както за фирми, така и за домакинства не нараства. Какво е обяснението на това?
– Причината е същата. На домакинствата и бизнеса им липсва спокойствие. Липсва им дълъг период без сътресения, без политически кризи в България, без външни кризи, съседски, европейски и други. От 2008 г. сме почти непрекъснато в стрес от някаква нова криза с различен характер – вътрешен, външен, икономически, финансов, политически… Няма как бизнесът и населението да стоят настрани и това да не им влияе. Естествено, че всичко това им влияе и те се чувстват несигурни. Който е несигурен, избягва да задлъжнява, защото не знае колко време ще е в състояние да връща заема си. Това е най-обикновеното нещо. През години наблюдавам как след определени периоди на затишие от около шест-девет месеца има рязко увеличение на кредитната активност на населението и на фирмите. И при следващия вътрешен политически шок, или външен – най-много до месец, търсенето на заеми отново замира. Хората при несигурност не взимат заеми. Трябва да им дадем спокойствие. Банките сме готови и с пари и с кредитни продукти, а вече и със свръхниски лихви, по-ниски откогато и да било, откакто има валутен борд. Всичко, което е необходимо, за да се кредитира, го има. Кредитните продукти и лихвите по тях днес са по-добри от 2007 г. – припомням, че тогава ръстът на кредитния портфейл беше 70%, а сега, ако стане 7%, всички ще се радваме. Условията, които банките предлагат днес, са по-добри от тогава. Единствената причина да няма ръст в кредитирането е, че на хората и на бизнеса им трябва време, малко по-дълго време на спокойствие. Толкова много кризи не могат да се изтрият от паметта.
Много се коментират напоследък рекордно ниските лихвени равнища, които банките предлагат на свои клиенти по привлечените средства. Каква е причината за тях и какви според Вас ще са тенденциите в този сегмент на банковите услуги?
– Лихвите по влоговете падат стремглаво надолу, дори по-бързо, отколкото аз очаквах. Има огромна ликвидност в банковия сектор, която трябва да бъде плащана, а както казахте – няма кредитиране. Банките няма в какво да инвестират тези пари, а емисиите на държавни ценни книжа не са достатъчни, за да погълнат целия този ресурс. Външните алтернативи с нисък риск са с почти нулева доходност. При това положение банките нямат избор, освен да свалят лихвите по депозитите надолу. Което е добре, защото лихвите по кредитите са функция на лихвите по депозитите. А това означава, че през следващите два-три месеца и лихвените проценти по кредитите ще вървят надолу. А с по-ниски лихви шансът за по-голяма икономическа активност е поне налице, но не е гаранция.
Сам казахте за огромната ликвидност. По последните данни на БНБ тя е над 30%, много над средното ниво за Европа. Как се отразява това върху финансовите резултати на кредитните институции и не ги ли превръща по-скоро в трезори за пари?
– Няма да крия, че тревогата заради ниските лихви в банките в Европа е много голяма. Те се свиха до такава степен, че напълно изчерпват маржа, който оставаше на разположение в предишни години, и изцеждат доходността. Този период на свръхликвидност на пазарите в Европа и на европейските банки реално няма да приключи, докато европейската икономика не покаже съживяване. Докато не се стимулира растежът, ние ще живеем в период на нулеви и даже отрицателни лихви. Това за банките е голямо изпитание и смачква напълно тяхната лихвена доходност. Единственият път, по който те могат да поемат, е подобряването на ефективността. Качеството на кредитните портфейли в Европа се подобри значително през последните години, т.е. разходите за обезценки рязко спаднаха, но и този резерв лека по лека е към свършване. И остава единствено ефективността – мощно навлизане на дигитални способи на банкиране, намаляване на физическото присъствие и клоновете, които все по-малко се ползват в по-развитите европейски страни. Ние рано или късно също ще минем по този път. И когато намалим физическите си разходи и ги заменим с дигитални по някакъв начин, чрез ефективността си ще компенсираме липсата на достатъчно лихвени приходи. Ефективността на банките е подложена на изпитание. В допълнение към това банките трябва да изпълняват постоянно нарастващите регулаторни изисквания за капитал и ликвидност. Без колебания може да признаем, че това е доста сериозно предизвикателство пред настоящето и бъдещето на банковия бизнес. Той очевидно ще трябва да се прегрупира и да поеме ефектите от новата обстановка.
Петър Андронов е председател на управителния съвет и главен изпълнителен директор СИБАНК от 2008 г., а от 2011 г. заема позицията и на кънтри мениджър на "КВС Груп" за България. Преди назначението му в СИБАНК Андронов заема редица позиции както в частния банков сектор, така и в Българската народна банка. От 2002 г. до май 2007 г. е главен директор на управление "Банков надзор" в Българска народна банка. От 2003 г. до май 2007 г. е член на управителния съвет на Резервния обезпечителен фонд. Андронов е член и на Инвестиционния комитет на БНБ. Участва в изготвянето на действащото надзорно банково законодателство, в това число и на Закона за кредитните институции, Закона за допълнителния надзор върху финансовите конгломерати, надзорните наредби на БНБ.
