Въпреки че Гърция намери отнякъде 459 млн. евро, за да плати на 9 април вноската си по дълга към Международния валутен фонд, това изобщо не решава проблемите на затъналата в дългове държава. Съвсем скоро Атина отново ще се изправи пред трудния избор – да плати по задълженията си или на гръцките пенсионери?
Първоначално представители на гръцкото правителството обявиха, че ще отложат плащането към Фонда с надеждата да получат следващия транш за 7.2 млрд. евро от спасителния план. Но малко след като стана ясно, че това няма как да се случи, министърът на финансите Янис Варуфакис побърза да увери управляващия директор на МВФ Кристин Лагард, че парите ще бъдат изпратени навреме.
В същото време гръцката хазна е почти празна, а напредък по преговорите с международните кредитори няма. В сряда (8 април) гръцкият премиер Алексис Ципрас заминава за Москва, за да се срещне с руския президент Владимир Путин "за укрепване на дипломатическите отношения" и евентуално да проправи пътя за някаква бъдеща финансова помощ. Ципрас обаче не отправи официално искане за заем и заяви от руската столица, че финансовите трудности на Гърция са европейски проблем, който трябва да намери общоевропейско решение. При разговорите в Кремъл бе повдигната темата за газопровода "Турски поток", част от който може да мине през гръцка територия. Путин дори изрази готовност Русия да предплати на Гърция очакваните печалби от транзита на синьото гориво през страната. Един от въпросите, които се очакваше да бъдат обсъдени на срещата, бе за отменяне на руското ембарго за вноса на гръцки стоки. До такава отмяна не се стигна, но руснаците предложиха създаването на смесени дружества, с които биха се заобиколили търговските ограничения.
Визитата на Ципрас в Москва допълнително обтегна отношенията между Атина и Брюксел, след като гръцкият премиер вече подразни европейските си партньори, критикувайки санкциите на ЕС срещу Русия заради конфликта в Украйна. Говорителят на Европейската комисия по въпросите на енергетиката Ана Итконен предупреди, че се очаква евентуалното изграждане на "Турски поток" да бъде съобразено с европейските норми. А и на Ципрас са му необходими пари сега, за да плати на служителите от публичния сектор, да не говорим за милиардите евро дългове, чийто падеж е през следващите няколко месеца. Нещо повече – ликвидната криза в гръцкия бюджет за пореден път предизвиква заплахата Атина да напусне валутния съюз през това лято.
Алексис Ципрас бе избран от гърците заради обещанията му да сложи край на болезнените мерки за строги икономии и да предоговори условията по спасителния заем за страната. Когато встъпи в длъжност през януари, той подчерта, че ще "промени коренно начина, по който се провеждат политиките и се ръководи администрацията". Но два месеца по-късно сякаш е на ръба да излъже избирателите си, тъй като останалите държави членки на еврозоната не са съгласни с гръцките планове за реформи. На 9 април финансовите министри поставиха на Гърция срок от шест дни, в които да представи финалния вариант на спорния списък с икономически ангажименти. От това зависи дали ще й бъде отпуснато така необходимото плащане от 7.2 млрд. евро, за да се издължи на кредиторите си и да избегне фалит.
Всички надежди сега са свързани със срещата на еврогрупата на 24 април в Рига. Ако тогава Гърция не успее да постигне сделка с европейските финансови министри, драхмата може да се върне в южната ни съседка.
