ВХОД / РЕГИСТРАЦИЯ

Качиха на трупчета закона на влоговете

Парламент Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова - предс. на комисията по бюджет и финанси Ирина Марцева Карина Караиванова - зам. мин. на фин.

Проектозаконът за гарантиране на влоговете, подготвен от правителството, "увисна" при второто му четене в парламентарната Комисия по бюджет и финанси. На заседанието, проведено на 2 април, се оказа, че текстове се дублират и дори противоречат на готвения от БНБ и от Министерския съвет проектозакон за преструктуриране на банките. Но това можело да доведе до правни двусмислици и неразбории. По тази причина председателят на комисията Менда Стоянова отложи гласуването на проектозакона за гарантиране на влоговете, докато не бъдат изчистени всички неизвестни. Случилото се пък за пореден път илюстрира законодателния хаос, който съпътства създаването на нормативни документи, свързани с финансовия сектор.

Основният спор бе около предвидената в проектозакона възможност Фондът за гарантиране на влоговете да подкрепя банки, чиято ликвидност е подложена на атака, като ги рефинансира. Тук ще споменем, че ако преди година в българското законодателство имаше подобен текст, до проблеми с Корпоративна банка нямаше да се стигне.

Срещу

възможността фондът да оказва ликвидна подкрепа

на закъсали кредитни институции се възпротиви депутатът от БСП Румен Гечев. "По този начин всъщност се създава паралелна Централна банка. Какви са мотивите това да се прави и какво мислят по въпроса международните финансови институции?", поиска да знае Гечев. И моментално получи отговор от присъстващия на заседанието на комисията заместник-министър на финансите Карина Караиванова. "Тази възможност за рефинансиране е предвидена в европейската директива, уреждаща гарантирането на влоговете. Затова и ние сме я включили в проектозакона. Вярно е, че представителите на МВФ при последната мисия, която наскоро бе у нас, изказаха известни резерви към този текст. Опасенията им обаче са предизвикани не от наличието на такава възможност, а от това как тази разпоредба ще се прилага. По-специално представителите на МВФ изразиха безпокойство, че съществува риск такова рефинансиране да се дава не само на банки, които са подложени на ликвидна атака, но и на такива, които водят по-агресивна пазарна политика", обясни Караиванова.

Станислав Ангелов, който е началник на дирекция "Надзорна политика" в управление "Банков надзор":

"взриви" комисията

с думите си: "Ние смятаме, че текстовете в проектозакона за гарантиране на влоговете, регламентиращи правата на фонда да рефинансира банки, трябва да бъдат съгласувани с текстовете в един друг проектозакон, който БНБ разработи и ще представи на правителството. С него в българското законодателство ще се приложи Европейската директива за преструктуриране на банки. Там много точно са описани условията, при които ще може да се дава ликвидна и капиталова подкрепа", каза Ангелов. Думите му разгневиха Менда Стоянова: "БНБ не е ли работила по проектозакона за гарантиране на влоговете, че чак сега ни казвате, че текстове от него съответстват на друг проектозакон", бе потресена тя. "По двата проектозакона работят отделни групи експерти", поясни Ангелов. А депутатите веднага реагираха с реплики от рода: "И тези експерти не си ли говорят един с друг?" След тези реакции Менда Стоянова преустанови обсъждането на проектозакона за гарантиране на влоговете и, както се казва, го "сложи на трупчета", докато в Народното събрание бъде внесен и нормативът за преструктуриране на  банките.

Впрочем текстовете, регламентиращи възможността на Фонда за гарантиране на влоговете да рефинансира банки, подложени на ликвидна атака, не са единствените, по които тепърва депутатите ще спорят. Няма съгласие и за начина, по който ще се формират и използват

вноските на банките във фонда

Според проекта те трябва да са две – едната за издръжката на фонда, а другата за покриване на гаранцията по влоговете в банките. Както заяви членът на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Борислав Стратев, това разделение трябва да бъде направено, за да се спазят изискванията на европейската директива за гарантиране на влоговете. В проектозакона е предвидено и двете такси да се определят с Наредба на БНБ.

Депутатите и Асоциацията на банките в България настояха таксите за издръжка на фонда да са пряко обвързани с предвидените в бюджета му разходи. И тук комисията стигна до тънкия момент –

кой ще одобрява този бюджет

По сега действащия закон това е БНБ. В проектозакона обаче се предлага този бюджет да бъде приеман от УС на фонда и по-нататък да не подлежи на каквито и да е одобрения от други институции.

"Ще се саморегулираме", заяви пред депутатите Борислав Стратев. Той обърна внимание на факта, че само така ще се гарантира финансовата и институционалната независимост на фонда. Но депутатите възразиха, че по-този начин фондът може да си гласува огромни възнаграждения, без те да подлежат на какъвто и да е контрол.

Главният секретар на АББ Ирина Марцева смята, че не е редно фондът да си определя бюджета без каквито и да е външни санкции, след като той се попълва за сметка на  вноските на трети лица – търговските банки. На фона на тези спорове някак си встрани остана един друг много актуален въпрос. Досега

издръжката на фонда се формираше

от доходите, които той получаваше от вноските в банките. В един момент – след плащането на гарантираните влогове в КТБ от 2.2 млрд. лв.,  във фонда останаха 700 млн. лв., които в края на март 2015-а бяха допълнени с още близо 300 млн. лв. от направените годишни вноски на кредитните институции. Така към края на март 2015-а по сметките на гаранционната институция има около 1 млрд. лева. При близо два пъти по-голяма сума годишните приходи от инвестициите на парите на фонда са били между 19 и 20 млн. лева. А разходите за издръжката му около 1.7 млн. лева. С други думи, дори и след рязкото намаляване на средствата, с които разполага фондът, доходите от тях ще са достатъчни за да осигури издръжката му. Само че именно заради случая с КТБ

фондът получи още едно разходно перо

Става дума за лихвата – 2.95%, която той всяка година трябва да плаща на държавата по заема от 2 млрд. лв., който тя му отпусна. Това са още допълнителни разходи от близо 59 млн. лева. И точно за тези пари фондът трябва да намери допълнителни източници на приходи. В проектозакона за гарантиране на влоговете не е ясно написано, дали средствата за погасяване на тези заеми ще идват от таксите за издръжка на фонда, от доходите от инвестиции на средствата, с които той разполага, или пък ще се плащат за сметка на средствата, които банките внасят в него. Без ясна регламентация на този казус – с какви пари фондът ще погасява задълженията си, се поставя под въпрос платежоспособността на гаранционната институция. А това е нещо, което не бива да се допуска, защото днес тя може да е длъжник на държавата, но утре може да се наложи да взема заеми от външни кредитори. И тогава неуредиците с източниците, от които фондът ще погасява дълговете си, могат да изиграят много лоша шега както на него, така и на държавата като цяло.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Противоконституционна ли е мярката за отнемане на коли от пияни и дрогирани шофьори?

Подкаст