Пепеляшка или Франкенщайн? Това е дилемата пред дамите, които тръпнат в очакване да легнат под скалпела на пластичния хирург. Въпреки че пътят към красотата е опасен – било то заради рисковете от следоперативни усложнения, инфекции, некачествени импланти или лекарска грешка, милиони жени всяка година се разделят със солидна част от спестяванията си, за да изглеждат по-млади. Манията на пластиката отдавна навлезе и у нас, а сред редовите клиенти на клиниките за хубост са редица т. нар. фолк и естрадни звезди, телевизионни водещи, всевъзможни "айдъли" и даже политици. Няма официални данни какви обороти прави браншът като цяло. Но при цени, започващи от 200-250 евро – дори за най-безобидната и бърза интервенция, със сигурност пластичните хирургии изкарват добри пари. В същото време обаче възможността за бърза и лесна печалба привлече в сектора много шарлатани, които директно "режат на месо", без да спазват елементарни стандарти за компетенции, ниво на оборудване, консултации и долекуване. Така периодично някоя чалгаджийка изпищява, че хирург е обезобразил устните й или че новите й "бразилски" задни части са се получили по-големички от предвиденото.
Безспорно, пластичната хирургия е сред най-доходоносните здравни бизнеси, но и той не бе подминат от икономическата рецесия. Отминаха времената, когато всеки новоизлюпен бизнесмен водеше под ръка жена си в операционната, за да й подари чифт гърди тип Никол Кидман или Глория. Все пак на пазара оцеля едно съсловие от десетина лекари, които поддържат широка клиентела независимо от солените си цени. Естествено, на челно място в списъка е хирургът на ВИП-овете д-р Ангел Енчев. Клиниката му "Симетрия" предлага десетки най-разнообразни услуги. За ендоскопски лифтинг на лицето там се искат между 2500 и 3000 евро, увеличаването на устни със специални импланти се котира между 1500 и 2000 евро, липоскулптура на цялото тяло струва между 2200 и 3000 евро. Ако се нуждаете от стомашен байпас, ще платите до 7500 евро. В тарифите на Енчев се включват болничен престой, рум сървис, анестезия, превръзки и контролни прегледи. За богатите и известните "менюто" е още по-солидно – там влизат лимузини, хеликоптери, лични асистенти и охрана, гледане на деца и дори яхта, водни ски, голф и посещение на казино. Неотдавна д-р Енчев представи и първата у нас книга, посветена на пластичната хирургия – "Красотата е симетрия". Освен това откри своя линия специализирана козметика за ползване след естетична операция.
От документите в Търговския регистър става ясно, че Амбулаторията за индивидуална практика за специализирана извънболнична медицинска помощ по пластична хирургия "Симетрия" е еднолична собственост на Енчев и е регистрирана с капитал от 5000 лева. От последния публикуван счетоводен баланс (за 2013-а) е видно, че клиниката има 1.3 млн. лв. приходи. А разходите на "Симетрия" са 1.17 млн. лв., похарчени предимно за външни услуги и материали. Излиза, че докторът работи едва ли не на ръба между печалбата и загубата и високите му цени са оправдани.
Голяма част от останалите "мастити" български пластични хирурзи членуват в съсловна асоциация. От визитките им е видно, че те или поддържат индивидуални практики, или работят в модерни клиники, оборудвани по последна дума на техниката. Хирургът Ильо Стоянов е собственик и мениджър на Медицинския център "Есте Клиник", където в ценовата листа се включват 81 различни хирургически интервенции. Само процедурите, свързани с уголемяване или намаляване на бюст са 25 и струват между 1500 и над 5000 евро. Друг тематичен хит е липолифтингът на различни части от тялото, който е на доста по-достъпни цени. За 2013-а "Есте Клиник" е завътртяла оборот от клиенти за 818 000 лв., а разходите й за оперативна дейност са 723 хил. лева. От отчетите обаче се разбира, че само в рамките на година постъпленията на центъра са намалели с над половин милион лева.
Друга популярна клиника е "Нефертити" на доц. Емил Георгиев. Той е известен като първия български хирург, направил липосукция още в далечната 1982 година. В "Нефертити" за между 150 и 300 евро можеш да махнеш неприятна бенка или избледняла татуировка, а ботокс терапията на 3 зони излиза 300 евро.
Доктор Иван Вълчев пък има лична практика, която рекламира на уеб сайта си. Там подробно е описано как протича всяка процедура, какви са страничните ефекти и възможните усложнения и колко време е възстановяването от операцията. За сметка на това липсват цените на услугите му.
Ако това е светлата страна на пластичната хирургия, в сенките й все още се спотайват медици, които прескачат границите на позволеното. Преди три години гръмна скандалът с д-р Илия Илиев, който бе записан от скрита камера да промотира нерегламентирана процедура за увеличаване на бюст със стволови клетки. Интервенцията се предлагаше и в сайтове за колективно пазаруване, а за място на срещата бе определена клиника "Швейцария", която се оказа, че не съществува на посочения адрес. Тогава пластичният хирург Ильо Стоянов съобщи, че в България има петнайсетина човека, които практикуват естетична хирургия, без да имат дипломи за тази дейност, сред които е и д-р Илиев. Интересното е, че въпросната "Швейцария" продължава да развива дейност, като на сайта й се предлагат разнообразни подмладяващи и естетични процедури, дори съдова и сърдечна хирургия. Още по-интересното е, че адрес и телефон за контакти няма и връзката с нея става по имейл или чрез скайп.
С доста голямо закъснение Министерството на здравеопазването най-накрая ще се опита да сложи ред в бранша със (засега) идеен проект за нов медицински стандарт по пластично-възстановителна и естетична хирургия. Според написаното в документа тя ще може да се прилага както в болничната, така и в извънболничната помощ, но при определени условия. Отделението или клиниката към болницата трябва да има поне второ ниво на компетентност с двама специалисти по пластично-възстановителна хирургия и най-малко шестима експерти по здравни грижи. Отделно е необходимо здравното заведение да разполага с анестезиолог, лекар вътрешни болести и педиатър. Минималните изисквания за обем на дейност са фиксирани на 25 операции на година за разкрито легло или 85 операции на лекар, като опериращ или като асистент. Годишният брой на преминалите пациенти не бива да е по-малък от 200 души. А за да поддържат нивото си, отделенията трябва да отчитат под 1% смъртност и под 18% усложнения.
Според предложените текстове джипитата не могат да правят пластики – оторизирани за това са специализираните индивидуални и групови практики, медицинските центрове и поликлиниките. В случая е необходимо да има поне един специалист по пластично-възстановителна хирургия, който сам си избира останалия персонал. В медицинските центрове с легла се иска и повече от една сестра. За лечебните заведения за доболнична помощ критериите са "плаващи", в зависимост от компетенциите им.
Дали тези изисквания ще са достатъчни да прогонят мошениците от бизнеса?