Проектът "Южен поток" уж беше спрян, но новини около него излизат безспирно. А въпросите се увеличават.
България вече пети месец очаква официално потвърждение за прекратяването му. При посещението на вицепремиера Ивайло Калфин в Москва преди месец той така и не успя да получи кой знае каква яснота, какво точно става. Но с визитата си даде някакъв знак, че България като че ли активизира позицията си в защита на този проект.
Още по-интересно е, че и руснаците, каквито и политически изявления да правят, продължават да харчат пари за "Южен поток". По информация на "БАНКЕРЪ" корабът "Касторо сей", на който се предвиждаше да бъдат заварявани тръбите за подводната част на газопровода, продължава да стои закотвен край Бургас и до днес, въпреки че трябваше да е отплавал още на 19 февруари. Огромният плавателен съд акостира в нашето пристанище през септември миналата година. Само за илюстрация – според Тарифата за пристанищните такси, събирани от Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура", строителните кораби трябва да плащат тонажна такса в размер на 0.5. евро за един бруто тон за всеки започнат месец престой в порта. Самият "Касторо сей" тежи 31 506 т, което означава, че компанията, която го е наела – "Южен поток Транспорт" (100% собственост на "Газпром"), плаща месечно по над 15 700 евро. За половин година престой това са близо 95 хил. евро само за тонажна такса.
Отделно се събира и линейна кейова такса в размер на 0.10 евро за всеки линеен метър от максималната дължина на кораба. Плаща се още за снабдяване с гориво, с вода и с провизии, необходими за собствени нужди, начислява се и такса за приемане и обработване на отпадъци, за поща и т.н. Все разходи, които едва ли щяха да бъдат направени, ако "Газпром" тотално беше зачеркнал "Южен поток".
В пристанището на Варна пък продължават да стоят на котва други два кораба, свързани с проекта – Normand Carrier и Normand Corona. Те трябваше да пренасят тръбите до въпросния "Касторо сей", който да ги полага на морското дъно. За поддръжката на тези плавателни съдове също се начисляват доста солени такси. А междувременно в морската ни столица продължава доставката на нови пратки от тръби за газопровода. Официалната версия е, че те ще бъдат използвани за алтернативния "Турски поток".
Сметката явно доста ще набъбне – "Газпром" обяви, че строителството на неговото морско трасе ще започне най-рано на 1 октомври тази година. Но според специалисти тази дата много трудно ще бъде спазена и е по-скоро хвърляне на прах в очите.
В същото време и въпреки официално обявения за прекратен проект Министерството на регионалното развитие и благоустройството обяви търг за възлагане на обществена поръчка на стойност 66 000 лв., свързана с българския участък от морския газопровод. Според обявата спечелилият търга трябва да изготви методика за определяне на размера на обезщетението за учредяване на сервитут върху плажа "Паша дере" край Варна. От него ще се иска да направи оценка на правото на строеж върху морското дъно. Крайният срок за подаване на оферти за участие в процедурата беше 9 април. В обявата бе припомнено, че морският газопровод "Южен поток" се състои от четири успоредни тръбопровода, транспортиращи природен газ от Анапа в Русия до Варна през Черно море. Te минават през териториалното море на Република България, излизат на сушата чрез микротунел под плажа "Паша дере" и достигат до наземните съоръжения на морския газопровод близо до компресорната станция на "Южен Поток България АД".
Странното около тази обява, беше, че тя бе публикувана повече от четири месеца, след като на 1 декември миналата година руският президент Владимир Путин при посещението си в Турция заяви, че Русия няма да реализира проекта "Южен поток". Десет дни по-късно решението беше потвърдено и в телефонен разговор между министъра на енергетиката на Русия Александър Новак и заместник-председателя на ЕК по въпросите на енергийния съюз Марош Шевчович. Независимо от тези изявления обаче на 16 декември миналата година вицепремиерът по европейските въпроси и икономическата политика в българското правителство Томислав Дончев коментира, че все още е трудно да се каже дали "Южен поток" е спрян.
В средата на февруари министърът на външните работи Даниел Митов също заяви, че "чисто юридически "Южен поток" не е спрян".
Тези колебания са едно на ръка. Независимо от тях за българската част от морския газопровод вече е влязъл в сила Подробен устройствен план за инфраструктурата на газопровода, която преминава по крайбрежната плажна ивица, както и за трасето на газопровода в териториалните води на Република България до границата с Изключителната икономическа зона на страната в Черно море. Планът бе одобрен със заповеди на бившия министър на регионалното развитие Десислава Терзиева от лятото на миналата година.
Все в тази връзка на 21 юли 2014-а Министерството на земеделието продаде за малко над 20 млн. лв. близо 359 декара земи от горския фонд в местността "Паша дере". Купувачът е проектната компания "Южен поток България". Бившият земеделски министър Димитър Греков тогава заяви, че нямал притеснения за законността на сделката, защото били спазени всички законови изисквания.
Всички тези задъхани действия в края на мандата на предишното правителство повдигаха все повече и повече въпроси, чиито отговори липсват и до днес.
Според запознати с
историите от кухнята на "лакомниците",
истината е, че цялата каша около този проект беше забъркана заради стремеж на "отбрани" български компании да лапнат големите пари.
В тази връзка трябва да припомним и още нещо, което съвсем не е маловажно. През юни миналата година европейската комисия откри наказателна процедура срещу България заради конкурса за избор на строител на газопровода "Южен поток". Поводът бяха няколкото скалъпени "конкурса", организирани по времето на премиера Пламен Орешарски, когато за победител беше избран консорциумът "Стройтрансгаз". В него влизат руската "Стройтрансгаз" (с 50%) и пет български фирми, които държат останалите още 50 на сто от капитала.
Още тогава Брюксел изрази съмнения, че при избора на изпълнител за изграждането на българското трасе са нарушени правилата на европейския вътрешен пазар и по-специално – провеждането на обществените поръчки. В официално писмо до българските власти Еврокомисията настоя властите да спрат всички такива дейности.
Още в средата на януари миналата година Шантал Хюс предупреди, че предстои проверка от страна на ЕК за начина на провеждането на търга за избор на изпълнител на българското трасе. Тогава тя посочи, че обичайният срок за провеждане на подобна процедура е минимум 10 дни и трябва да се изясни какви европейски норми са взети предвид в случая, тъй като става дума за международно споразумение и за даване на изключителни права. Още тогава ЕК подчерта, че при повторно обявяване на конкурс за изпълнител на проекта би следвало той да бъде разделен на четири обособени избора: за доставчик на тръбите; за доставчик на компресорните станции; за строител; за финансова институция за осигуряване на привлечен капитал в размер на 70% от проекта.
Разрази се скандал, заради който в крайна сметка консорциумът "Стройтрансгаз" се оттегли от проекта. С това обаче
страницата за подготвяната далавера съвсем не може да бъде затворена.
В коалицията от фирми, която се бе
наточила да вземе суперпоръчката за 3.5 млрд. евро
името на Делян Пеевски не беше вписано никъде. Но бяха изразени недвусмислени твърдения, че зад цялата история стои неговото мощно рамо. Двигателят за задоволяване на икономическите интереси на хора от обкръжението му не остана скрит за никого. Все пак нека не забравяме, че става дума за най-мащабния инфраструктурен проект в България за последните 25 години.
Историята не бива да се забравя, затова не е лошо от време на време да си припомняме фактите. Процедурата по избор на изпълнител на строителните дейности в България на проекта "Южен поток" се проведе на два пъти, докато спечелят правилните фирми. В крайна сметка за победител беше обявен консорциумът "Стройтрансгаз" ДЗЗД, който се състои от руската "Стройтрансгаз" и българското дружество "Газпроект юг". В руската компания мажоритарен собственик е STG Holdings. В нея пък основни акционери са Volga Group на Генадий Тимченко (63%) и Газпромбанк (20%). Тимченко е шестият най-богат човек в Русия според класацията на Forbes. Състоянието му се оценява на 15.3 млрд. долара. Сочат го като близък приятел на руския президент Владимир Путин, което обяснява силните връзки между "Стройтрансгаз" и "Газпром". Едва ли случайно Тимченко е включен в списъка на високопоставени представители на руското правителство и на руски бизнесмени, които според властите в САЩ са допринесли за кризата в Украйна и анексирането на Крим, и подлежат на санкции.
В списъка на учредителите на "Газпроект юг", публикуван в българския Търговски регистър на 1 ноември 2013-а, влизат пет фирми с по 100 акции, всяка с номинал по 10 хил. лева. Това са: "Главболгарстрой" ЕАД, представлявано от Калин Пешов, "Промишлено строителство – холдинг " ЕАД, представлявано от Момчил Борисов, "Понсстройинженеринг" ЕАД, с изпълнителен директор Милко Милков (близък до експремиера Пламен Орешарски) и "Техноекспортстрой" ЕАД, представлявано от Гергана Ангелкова. Пак според данни от Търговския ни регистър "Газпроект юг" е регистрирано на софийската улица "Шандор Петьофи" N 13-15. Случайно или не, това е и административният адрес на компанията "Водстрой 98", която на практика е собственик на "Промишлено строителство – холдинг" и се представлява от Иван Мирински. Той се води неин официален собственик, но всички работещи в нея знаят, че "шефът" е Делян Пеевски.
Ако се проследи историята на "Водстрой 98", ще се види, че през последните години чрез различни консорциуми компанията е неизменен победител в най-тлъстите държавни обществени поръчки. На "сметката" й са записани над 50 обекта, а оборотът й е над 660 млн. лева. И това при положение, че до 2008-а тя е, меко казано, незначителна сливенска строителна компания, създадена с цел да приватизира "Водно строителство – Сливен". Приходите й по онова време достигат едва 2-3 млн. лева.
През декември 2008-а мажоритарен акционер в компанията става прясно регистрираното дружество "ПМ контрол", собственост на Иван Мирински. Неговото име до този момент се свързва единствено с проектантския бизнес, а най-големият обект в биографията му е реконструкцията на Съдебната палата. От отчетите на "ПМ контрол", публикувани в Търговския регистър, става ясно, че покупката на 96.4% от "Водстрой" е финансирана с банков кредит за 2 млн. лева.
През 2011-а "Водстрой" вече набира сили. Дружеството е избрано за купувач на държавното предприятие "Промишлено строителство холдинг" с оферта за 12.010 млн. лв. (само с 10 хил. повече от минималната конкурсна цена), която е обявила Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. То е единственият кандидат… Според запознати цената е, меко казано, скромна, като се има предвид, че в списъка на дъщерните дружества на холдинга влизат: "Аркос – Метал – Берковица – ПС", "Енергостроймонтаж – ПС" – Белене, "Завод за строителна техника – Плевен", "Промишлено строителство – Враца", "Промишлено строителство – Разград" ЕООД, "СМП Метални конструкции". Освен това холдингът е собственик и на акции и в "Заводски строежи – ПС" – Ямбол.
Гръб за финансирането на операцията по придобиване на строителния холдинг дава Корпоративна търговска банка. По това време отношенията между основните играчи в нея са все още безоблачни.
Корпоративните легенди свързват собствеността на другия учредител в консорциума – "Техноекспортстрой", също с кръга около Пеевски. Компанията е приватизирана през 2012-а по идентична схема, както тази за покупката на "Промишлено строителство – холдинг". Оказва се, че мераклията да придобие една от най-добре наложилите се държавни строителни фирми е никому неизвестното дружество "АТ инженеринг 2000", собственост на Георги Пенев и Илиян Терзиев. Сделката за строителния холдинг приключва при цена 51 млн. лева. Въпреки че първоначалната му оценка е 68 млн. лева. Покупката отново се финансира чрез банков кредит от Корпоративна търговска банка. Впоследствие през 2013-а акциите на "Техноекспортстрой" са прехвърлени на компанията "Сиболе сървисис инкорпорейтид България". Тя е собственост на едноименна панамска офшорка, а като неин прокурист е вписана сестрата на депутата от БСП Кирил Добрев – Марияна. Тя работеше в екипа на президента Георги Първанов.
Сама по себе си приватизацията на тези две строителни дружества е крайно интересна. Но
още по-интересна става историята
след погрома върху Корпоративна търговска банката през лятото на миналата година. За да бъдат "изчистени" кредитите към "ударената" финансовата институция, на 13 август миналата година "Водстрой 98"АД учредява договор за особен залог на търговско предприятие в полза на Българската банка да развитие (100% държавна) на стойност 46 млн. лв. (в. "БАНКЕРЪ" разполага с този договор). Странно как тази банка, която на практика е призвана да финансира малки и средни предприятия и по презумпция кредитите й не могат да надвишават 20 млн. лв., е била така благосклонна към това строително дружество…?!
Още една подробност от тази бизнес история е интересна: през ноември миналата година "Водстрой 98" продава акциите от най-апетитния си актив "Промишлено строителство – холдинг" на скромното еднолично дружество с ограничена отговорност "Стройинвест". То е регистрирано през 2012-а в Бургас и е собственост на Ивайло Николов, а капиталът му е… 5 хил. лева.
И тук идва въпросът: има ли държавната Българска банка за развитие информация за тази сделка. И какво е направила, за да защити интереса си?!
След всичко казано дотук не може да не се сетим за думите на един от познавачите на игрите в партията на Сокола Осман Октай. Пред в "БАНКЕРЪ" той каза, че Пеевски в момента е притиснат до стената, и това налага бързото прехвърляне на всичките му възможни активи в полза на свои бивши източни другари. Дали пък те няма да се окажат поредното потвърдено пророчество на Октай, ще разберем след края на играта с фалита на Корпоративна търговска банка. Но всъщност част от истината може би ще излезе наяве и по-рано. Тогава ще разберем кои точно цесии, извършени след затварянето на финансовата институция, са одобрени и кои – не.
От отчета руският газов гигант "Газпром" става ясно, че в края на миналата година той е върнал около 1 млрд. щ. долара на европейските си партньори Eni, EDF и Wintershall, въпреки прекратяването на проекта за изграждането на газопровода "Южен поток". Компанията е изплатила общо 56.12 млрд. рубли (около 1 млрд. щ. долара по курса в края на 2014-а). Италианската компания ENI е получила 22.4 млрд. рубли за 20% от дяла в South Stream Transport BV, а френската EDF и германската Wintershall, които имат по 15% дяла в проекта, по 16.8 млрд. рубли. Трите компании бяха партньори на "Газпром" в South Stream Transport BV за изграждането на газовото съоръжение по дъното на Черно море от Русия до България.
Според запознати, руската компания не е била задължена да изкупи дяловете, но е предприела тази стъпка, за да запази контракта South Stream Transport за изграждане на тръби с италианската компания Saipem, която има съответните разрешителни. А Блумбърг съобщи, че руският газов монополист продължава да превежда суми във връзка с подписан договор за наемането на два кораба за полагане на тръби – независимо от това, че те са спрели работа. Според агенцията Saipem са сключени два договора с руската компания на стойност 2.4 млрд. евро. Морският участък от газопровода трябваше да се състои от четири успоредни тръбопровода с дължина по 931 км всеки. Тръбопроводите трябваше да бъдат съставени от над 75 000 отделни тръби, заварени една за друга. Това става на борда на специален тръбополагащ плавателен съд и се спускат на морското дъно на дълбочина до 2200 метра.
Споразуменията с италианската компания обхващат проектирането и изграждането на първия тръбопровод, изграждането на частта му в плитки води, пресичането на брега и излизането на сушата и свързаните с четирите тръбопровода съоръжения.
