Законни ли са все пак глобите за нарушения на пътя, засечени с мобилни камери? Въпросът отново става "хит" в съдилища от страната, в които вече постъпват жалби от санкционирани за превишена скорост шофьори, след като те отново влязоха на въоръжение в КАТ. И се оказва, че еднозначен отговор няма. Няма и да има, докато поне едно от тези дела не приключи с влязло в сила решение.
Да припомним, че мобилните камери на КАТ бяха поставени извън закона в началото на 2014 г. с едно тълкувателно решение на Върховния административен съд. Съдът тогава прие, че електронни фишове за нарушения могат да се издават само ако те са засечени със стационарни камери. Съдът тогава подсказа, че с мобилните камери има проблем: те дават възможност за манипулация от недобросъвестни полицейски служители. А за да се избегнат тези съмнения, е нужно законът изрично и изчерпателно да посочи реда и начина за тяхното използване, за да се даде максимална сигурност на гражданите.
Такава правна уредба през 2014 г. обаче нямаше. Затова и камерите бяха махнати от пътя и прибрани – докато се намери изход. Липсата на устройствата обаче твърде скоро се усети, при това по най-ужасния начин: само за година време броят на жертвите на пътя скочи с 60 души, катастрофите нараснаха в пъти, както и скандалите за катаджии, спипани с рушвети.
Нуждата от камерите стана очевадна, затова и "реанимирането" им мина в парламента почти без никакви разногласия сред различните политически сили. През февруари тази година нужните поправки в Закона за движение по пътищата бяха приети. И те са вече в сила – от 17 март 2015 г. камерите вече са "законни".
Оказва се обаче, че като има закон, това съвсем не е достатъчно, за да могат тези камери и да работят – т.е. въз основа на записаните от тях данни да се налагат наказания на нарушителите. Защото в чл.165, ал.3 от Закона за движение по пътищата беше изрично записано, че "условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи". А такава наредба все още няма – има само проект, който все още не е влязъл в сила.
Точно това – липсващата наредба е причината, поради която мобилните камери още не се използват навсякъде. Оплакванията, че вече се налагат санкции въз основа на техните снимки, идват само от няколко района в страната. Но и това се оказа достатъчно, за да бъде поставен проблемът ребром пред съдилищата. Те трябва да кажат какво ще се случи с вече издадените фишове.
Проблемът ще отпадне в мига, в който наредбата бъде приета. Но пък вече се поставя и друг въпрос: законът задължително въвежда условието всички камери – стационарни и мобилни, да действат само в участъци, които са предварително обозначени със специален пътен знак Е24. А освен това също е толкова задължително тези места за контрол да бъдат оповестени в сайта на МВР или в средствата за масова информация. Списъкът с местата, на които ще действат общо 148 камери за цялата страна, вече е качен на сайта на МВР – това са все "инфарктни" участъци от пътя, в които най-често стават тежки катастрофи. Но какво се прави, ако нарушител е засечен с 200 км в час, само че извън описания периметър? И дали за това безспорно нарушение на закона ще може да бъде наложено наказание?
Всичките тези въпроси вече са сложени на бюрата на съдиите – отговорите ще се чакат от тяхната практика. Но това не ни спасява от така познатото усещане, че и този път държавата я свърши като кучето на нивата. А можеше поне тази промяна в закона, за която обществото даде огромна подкрепа, да се подреди както трябва…
