ДЪРЖАВНИТЕ ИНСТИТУЦИИ НЕ СА СИ СВЪРШИЛИ РАБОТАТА ПО КТБ

Г-жо Атанасова има ли председателстваната от вас временна комисия по случая Корпоративна банка, яснота по въпроса, кой на кого и какви указания е давал относно така наречените "преференциалните депозити" в банката?

– Ще се опитам да разгранича работата ни по този въпроса по периоди. Първото писмо, което изпратихме до синдиците на КТБ бе във връзка с факта, че имахме данни, които в последствие бяха и публично изнесени, за договори с преференциални условия, които са били трансформирани в нормални и заради това на собствениците им бил изплатен гарантирания по закон размер. Тази информация ни накара да  попитаме синдиците каква е ситуацията по този казус и поискахме да ни изпратят цялата кореспонденция свързана с него, за да видим кой какви указания е давал във връзка с тези депозити. Те ни изпратиха първоначално четири писма в които имаше различни указания давани от различни хора по различни случаи. Затова на комисията й бе изключително интересно, защо има разминавания както по отношение на времето когато са издавани писмата, по отношение на хората които са ги подписвали и по отношение на даваните указания. Не можехме да разберем защо г-жа Нели Кордовска е подписвала такива писма от името на Фонда за гарантиране на влоговете. Също така трябваше да уточним дали писмата подписвани от Кордовска на практика се разминават с тези подписвани преди това от управителя на БНБ Иван Искров и от предишния председател на УС на Фонда за гарантиране на влоговете Росен Николов. От обясненията и предоставените на комисията от г-жа Кордовска документи се установи, че тя е била упълномощена от Росен Николов да изпълнява задълженията му във Фонда за периода от оставката, която той подаде до назначаването на негов заместник – сегашния председател на Фонда Радослав Миленков. И в това си качество тя е подписвала от името на Фонда писма даващи указания от отношение на питанията на квесторите на банката свързани с така наречените преференциални депозити. Това е ставало в рамките на три дни.

Вторият въпрос, който възникна в комисията е защо на питането за един и същ преференциален депозит има различни по своята същност отговори. Според г-жа Кордовска е станала техническа грешка в Кореспонденцията. Тя ни уверява че всички писма изхождащи от БНБ третират първо различни проблеми и отговорът на конкретното писмо изпратено ни от синдиците, за което я питахме засяга  казус различен от този в останалите писма.

 

Какво е това различно основание?

– Основание което не е идентично на тези които са в другите писма със запитвания на квесторите по въпросни за преференциалните депозите. Кордовска твърди, че объркването идвало от там. Този неин отговор аз съм го предоставила другите членове на комисията за да може след като се запознаят с него и да могат да си съставят мнение. Още един аргумент на Кордовска е че тя като лице от БНБ при обсъжданията в Централната банка на поставените от квесторите казуси за преференциалните депозити е заемала позиция, че закона не бива да се заобикаля. Според нея е недопустимо да се счита, че като представител на Фонда за гарантиране на влоговете тя би могла да заеме позиция обратна на тази която е заемала като представител на БНБ. Аз като председател на Кимисята не мога да изключа възможността несъответствията в писмата да се дължи наистина на техническа грешка. Такава вероятност наистина съществува. Защото първоначално наистина получихме само четири писма, заради които възникна този въпрос с противоречието в отговорите. сега сме изискали и сме получили цялата кореспонденция по казуса. Предстои да сравним въпросите и отговорите по време и по теми, тъй като те наистина са много. Има въпроси свързани с това дали един депозит може да се смята за преференциален след като лихвата му намалена заради заповедта на БНБ която разпореждаше всички лихви по депозити в КТБ да бъдат намалени до средните за пазара нива. Имало е въпроси свързани със различни видове сметки на отделни специализирани професии – нотариуси, частни съдебни изпълнители и така нататък. Има въпроси за сметки открити по изпълнителни дела и куп други подобни много специфични случаи. И сега ние сме поставени в ситуация да сряаняваме по всеки отделен казус какви указания са дадени и дали те съответстват на нормативните и законови разпоредби. И трябва да видим кой кога какво точно е питал, кой експерт на кой въпрос какво становище е дал и в крайна сметка какво окончателно решение е взето по всеки един случай.

Така като ми обяснявате всички тези детайли. Имам чувството че вършите работата на следствието и прокуратурата едновременно. Не ви ли се струва, че е така?

– Слава Богу, аз нямам това усещане. Всъщност надявам се прокуратурата, която разполага с много повече възможности и експертен капацитет от нас, най малкото защото може да ползва вещи лица, бързо да успее да си свърши работата по целия този казус.

Оформихте ли вече становището си по другите парливи теми свързани с КТБ като прихващанията, ролята на различните надзорни органи при контрола на дейността на банката и така нататък?

– Трябва да е ясно, че дейността на временнагта парламентарна комисия която председателствам трябва да се раздели на три. Първата ни задача е да установим дали КТБ е била източвана за периода 2009-а 2014-а. Ние задължителнително тв доклада на комисията трябва да отговорим на този въпрос. След това трябва да установим кои надзорни държавни институции са си свършили и кои не са си свършили работата по случая КТБ. И след това трябва да установим какво се случвало в КТБ в периода 2009-а 2014-а. А този период е разделен на три части. първата е до поставянето на банката под специален надзор на 20 юни 2014-а а вторият е след това до решението на съда за обявяването й в несъстоятелност, което решение сега се обжалва от прокуратурата и БНБ и след това периода на работя на синдиците. Прихващанията за които питате се отнасят към периодите от поставянето на банката под специален надзор до настоящите действия на синдиците. Защото именно сега синдиците трябва да установят които от всички прихващания са извършвани в противоречие на закона и да ги атакуват, за да осигурят попълването на масата на несъстоятелността.

Ще рече, че вече не говорим всички прихващания да бъдат атакувани, а само тези които синидиците преценят, че са извършени в нарушение на закона. Така ли?

– Всички сделки извършени през периода за който говорим ще бъдат разгледани. Но синдиците са натоварени по силата на Закона за банковата несъстоятелност с ангажимента да преценят кои от тези сделки могат да бъдат атакувани пред съда.

Добре. Но вие като комисия гледали ли сте в комисията доклада на квесторите за тяхната дейност, където те разказват за основанията на които са осчетоводявали прихващания?

– Да ние разполагаме с този доклад и в него квесторите твърдят, че по тяхно време нищо в КТБ не се е случвало единствено на базата на техни самостоятелни решения. Това засега мога да коментирам по тази тема.

Какво е общото ви впечатление от работата на институциите, които са имали за задача да надзирават банката и са имали отношение към банковата стабилност в страната? Говоря не само за БНБ и КФН, а и за ДАНС и за одиторите.

– Не само моето впечатление, а и това на почти всички колеги в комисията, от всичко което сме видели в предоставените ни документи, е че държавните институции или поради незнание и некомпетентност или по други причини, не са си свършили работата по КТБ съобразно правомощията които им дават законите. Няма как да не засегна и темата за неформалните отношения. Не може гуверньорът на БНБ да е заснет в много близка приятелска среда с основния акционер и това да не поражда съмнения за безпристрастността на надзора. Няма как една дама от одиторска компания заверявала отчетите на банката и в същото време е посещавала заедно със семейството на основния й акционер различни екзотични дестинации по света.

Кажете някои от тези дестинации?

– Мисля че ставаше дума например за страни като Колумбия и Панама. Между другото не знам дали бившите шефове на управление "Банков надзор" Цветан Гунев и Румен Симеонов са били в някакви подобни неформални отношения с основния акционер на КТБ, но предполагам за такива. Не може в една такава среда да се осъществява ефективен надзор.

А ролята на ДАНС?

– Всички данни придобивани за състоянието не само на тази КТБ, но и за цялата банкова система, са били предоставяни на председателя на ДАНС…

Е нали на базата на тях ДАНС изготвя доклади?

– Да, но е имало периоди, когато КТБ не е била проверявана от ДАНС.

Обясниха ли ви, защо в последния доклад на ДАНС за 2013-а нищо не се споменава за КТБ и дори в него пише, че рискът за банковата система остава непроменен?

– Първо трябва да припомня обстоятелство, че съгласно Закона за ДАНС, докладите на тази агенция трябва да бъдат внесени в Министерския съвет и той да ги внесе в Народното събрание. Председателят на ДАНС внася докладите за 2013-а в Министерския съвет. Премиерът Пламен Орешарски ги е върнал на ДАНС с искането някои данни и теми да бъдат преработени. След това ДАНС не ги внасял нито в Министерски съвет, нито в Народното събрание. Ние изискахме тези доклади. Те ни ги представиха. Но в тях няма каквато и да е информация не само за банковата система, а за никакви процеси в страната. А 2013-а не бе една спокойна година. в която всичко вървеше по мед и масло. Тогава помните че имаше протести, избори.

Имаше и обсада на парламента.

– Именно…

Е не ги ли попитахте, защо няма никакви данни поне за банковата система ?

– Попитахме ги. И ни отговориха, че не е имало данни за проблеми свързани с банки или плащания или кредитополучатели. Според БНБ всичко е било спокойно. Казаха ни също така, че всяка дирекция в ДАНС си прави доклад за сферата за която отговаря. След това тези доклади се пращат до председателя на агенцията и на базата на тях аналитичната дирекция в нея изготвя общия доклад.

От всичко което ми казвате се вижда, че комисията е събрала огромен обем информация и има много работа по нея. Защо тогава се отказахте да искате удължаване на срока за нейното съществуване?

– Защото ние имаме яснота по почти всички въпроси на които трябва да отговори комисията. ние сме установили, че всичките  органи които е трябвало да упражняват контрол или надзор не са го правили. От тук нататък ежедневно излиза информация за привилегировани депозанти или за близки неформалки контакти на лица  които е трябвало да контролират банката със нейния собственик, писма, списъци, присъствени книги, тетрадки и какво ли  не още… Но първата цел на комисията да внесе яснота за това каквдо се е случвало в банката според мен е постигната.. Има и политическа воля да постигнем и втората цел, а именно да се свали банковата тайна върху операциите извършвани в КТБ. Третата цел е на базата на опита от този случай да подготвим промени в законите регулиращи банковия сектор, така че да намалим вероятността това да се повтори. След като доклада на комисията бъде готов ние ще изработим серия от такива законодателни предложения.

 

Разговорът води Петър Илиев

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст