Може ли да бъде даден под съд съдът? Включително и една от най-висшите му инстанции у нас – Върховният административен съд – защото не прилага европейското законодателство? А може ли да бъдат съдени и депутатите, когато приемат калпави, откровено противоречащи на европейските норми закони, и с това нанасят вреди на граждани и фирми?!
Оказва се, че и у нас може, не само по света. Нещо повече: вече е ясно как точно трябва да става това – пред кой съд и по кой процесуален ред трябва да се подават жалбите. Останалото е въпрос на време, на пари и инат, защото този вид дела нито ще са кратки, нито ще са лесни.
Пътеката бе проправена с едно определение на Върховния касационен съд от 8 май тази година, с което изрично се постановява: държавата може да бъде съдена и заставена да плаща обезщетения на пострадалите, ако нейните органи нарушават общностното право. И това може да става в нашите съдилища, не е необходимо да се прибягва до намесата на европейските. А законът, по който трябва да става това, е Законът за отговорността на държавата за вреди.
Това произнасяне на ВКС е резултат от дългогодишната битка на едно търговско дружество от София, което е изпаднало в абсурдна ситуация: да не може да си върне 841 831 лв. ДДС, които са били неправомерно начислени и преведени в бюджета.
Историята започва през 2010 г., когато съдия-изпълнител предлага на търг хотел в Боровец, собственост на дружеството "Тийм тур" ЕООД. Хотелът се продава за около 5 млн. лева. Върху тази сума ЧСИ-то начислява 800 000 лв. ДДС. Купувачът на хотела плаща всичко, както е пресметнато, а впоследствие дори се възползва от правото си на данъчен кредит и си приспада платеното ДДС от задълженията. Само че по-късно се оказва, че това ДДС изобщо не е трябвало да бъде начислявано и внасяно в хазната – сделката е освободена от такъв данък. Това признават и самите данъчни служители. Само че няма заден ход – няма законов ред, по който сумата да бъде възстановена.
Следват пунически съдебни битки пред всички възможни съдилища. През 2011 г. съдия Владимир Николов от Административен съд София-град признава категорично, че изобщо не е трябвало да се начислява ДДС за продажбата на имота, но отказва и да осъди данъчните да го върнат. "Недължимо внесеният данък обаче не може да бъде възстановен на длъжника, тъй като не са налице посочените в закона предпоставки за това", казва съдията. С други думи, понеже подобна хипотеза в закона изобщо не е предвидена, ДДС-то, макар и недължимо платено, няма как да бъде върнато от държавата. Затова съдията "насочва" потърпевшото дружество да води други дела – по граждански ред, срещу купувача на хотела. "Отношенията между купувача и продавача относно неоснователно начисления ДДС следва да се решат по гражданскоправен ред", казва съдията. Същото е становището и на Върховния административен съд, който през февруари 2012 г. потвърждава решението на АССГ. А това е последната възможна инстанция.
Така кръгът на абсурда се затваря: очевидно е, че съдия-изпълнителят е направил гаф, като е начислил ДДС върху освободена от данък сделка. От тази грешка държавата е получила напълно незаконно едни 814 813 лева. Но пък не е регламентиран ред, по който да ги върне, затова тя си ги къта. А ощетеният може само да гони Михаля или да се оплаче на арменския поп – изборът си е негов.
Само че дружеството решава да направи последен опит. И да стъпи директно на Договора за Европейския съюз, подписан и от България, като заведе иск за вреди срещу държавата – срещу НАП, Върховния административен съд и Народното събрание – с други думи всички по веригата, които по един или друг начин са съпричастни към абсурдната ситуация. С мотива, че всички те са допуснали с действията или бездействията си да бъдат нарушени основни принципи на европейското право. И с това са му нанесли вреди.
Само че искът се спъва в друг проблем: пълната неяснота кой съд трябва да гледа това дело, по кой закон и срещу каква държавна такса. Въпреки че подобни искове, както се оказа, се водят вече от няколко години в цялата държава, единно мнение какъв е правилният отговор на тези въпроси няма.
Делото първоначално попада в Софийския градски съд при командированата от Разград съдия Теодора Нейчева, която от 2012 г. правораздава в СГС, без да е заела щата си с конкурс (б.ред. – наскоро тя нашумя покрай рекордно високата сума, която присъди като обезщетение на Бойко Борисов за уроненото му достойнство от обидна реплика, изречена от Волен Сидеров). И след една дълга и протяжна размяна на становища и документи, проточила се близо две години, съдия Нейчева прекратява делото. Защото решава, че дружеството трябва да внесе 4% такса върху стойността на исканото обезщетение, а не само 25 лв., както изисква законът за отговорността на държавата.
Следва обжалване пред Софийския апелативен съд, който потвърждава това становище. И така се стига до ВКС и до неговото знаково определение от 8 май тази година, с което всъщност започнахме тази история и което е изключително важно. Защото то загърбва досегашното становище на множество други състави на ВКС, според които след като в ЗОДОВ не пише изрично, че държавата носи отговорност за нарушаване на европейските правни норми, няма как тя да бъде осъдена да плаща обезщетения за такива нарушения.
Това определение по гр.д. №1867/2015, по което във ВКС съдия-докладчик е Майа Русева обаче само връща делото обратно на Софийския градски съд с указания да си свърши работата и да разгледа делото по същество. Така че въпросът дали ВАС, Народното събрание и НАП ще бъдат осъдени заради нарушаване на принципите в европейското право и дали изобщо е имало такова нарушение, тепърва ще се решава.
Казусът е повече от спорен. Но дори и самата мисъл, че подобен иск изобщо е възможен, вече действа стимулиращо. Поне за гражданите, които все по-често дръзват да възстават срещу безобразията, допускани от представители и на трите власти в държавата.
