Проектът, с който петима депутати от ГЕРБ, предвождани от председателя на правната комисия в Народното събрание Данаил Кирилов, искат промени в Закона за конфискация на престъпно имущество, заплашва да забърка държавата в грандиозен международен скандал. Ако, разбира се, депутатите не се усетят и не го променят овреме.
За какво става дума? Едно от предложенията в законопроекта предвижда снемане на т.нар. статистическа тайна, докато се прави проверка за незаконно имущество на физически лица и фирми. Предвижда се териториалните дирекции на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ) "да могат да оправят писмено искане до Националния статистически институт (НСИ) за предоставяне на информация за годишните отчети на юридическите лица, представляващи статистическа тайна". Аргументът е, че така икономическите анализи за проверяваните лица ще станат по-пълни.
Това обаче е напълно недопустимо, поне според международните регламенти и стандарти, които сме се задължили да спазваме. Принципът събираните от статистиката данни да се ползват само за статистически и за никакви други цели е утвърден в международното право и съществува, откакто съществува самата статистика.
Бариери поставя и Кодексът на европейската статистическа практика. Този документ дава отправните точки за работата на статистическите ведомства на всички държави от ЕС. Той съдържа 15 задължителни принципа или стандарти, от които никоя държава не отстъпва. Та петият по ред принцип е именно съблюдаването на статистическата тайна: "Абсолютно са гарантирани личната неприкосновеност на субектите, които предоставят данни (домакинства, предприятия, администрации и други респонденти), поверителността на информацията, която те предоставят, и използването на информацията единствено за статистически цели", пише в кодекса.
За да е завършена картината, ще цитираме и Регламент на ЕС 223 от 2009 г., който е задължителен за България. И според който "поверителната информация, която националните и общностните статистически органи събират за изготвянето на европейска статистика, следва да бъде защитавана, за да бъде спечелено и запазено доверието на страните, които отговарят за предоставянето на тази информация". Всъщност, регламентът буквално говори за "забрана за използването за нестатистически цели на придобитите данни".
Повече от ясно е, че НСИ веднага ще откаже да даде на КОНПИ исканата информация. И никой няма да може да им каже и копче – нашият закон не може да противоречи на европейски регламент. Пита се не го ли знаят това и депутатите?
Завръщане при Тато
Гафът със статистическата тайна далеч не е единственият кусур на законопроекта на Кирилов и съпартийците му. Истината е, че режимът за конфискация на имуществото, което би трябвало да е придобито от престъпления, съвсем заприлича на старата Глава Трета от Закона за собствеността на гражданите, която съществуваше по времето на социализма.
Да припомним на по-младите българи, че благодарение на тази прословута "Глава 3" стотици хора, които работеха на забраненото тогава "частно"- от типа на фризьорки, шивачки, автотенекеджии и монтьори, оставаха без апартаментите и без парите си, защото се водеха "незаконно забогатели" и не можеха да докажат с документи произхода на имуществото си. След промените тези разпоредби бяха отменени едновременно с реабилитацията на частния бизнес. Пък и нямаше как да е другояче, защото в противен случай половин България щеше да се окаже "извън закона" – не е тайна, че през 90-те понятието "трудов договор" почти беше изчезнало и буквално всеки втори по принуда беше в сивия сектор, а следователно и "незаконно богат".
Сега обаче старата практика се възстановява, при това "творчески обогатена". Ще се окаже, че всяко семейство ще е длъжно да пази минимум 10 години купища документи, фактури за платени сметки и дори касови бележки за рокли и обувки, за да може някой ден да докаже правомерността на всеки получен или похарчен лев. Защото гаранция, че някой от родата в един момент няма да се окаже обвиняем за престъпление и съответно клиент на комисията за конфискация, няма. А презумпцията в закона е: виновен до доказване на противното – нямаш ли документ, значи си "незаконно богат".
И преди някой да репликира, че все пак това е закон за отнемане на имущество от престъпници, а на тях така им се пада – трябва да уточним: в целия свят за престъпник те обявяват след влязла в сила присъда. Но у нас производството за конфискация започва далеч преди някой да бъде признат за виновен – още при предявяването на обвинението срещу него. А България буквално всеки ден се черви в Страсбург заради незаконни обвинения, повдигнати срещу хора, които впоследствие биват оправдани. Да припомним като пример бившия военен министър Николай Цонев или "убийците" на Пеевски, които сега на свой ред съдят държавата…
Всъщност в проекта има един безспорно добър замисъл: да се намали прагът на незаконното имущество, за което се допуска конфискация и той да падне от 250 000 на 120 000 лева. Това отдавна трябваше да стане, защото сега комисията е с вързани ръце и масово прекратява производства за конфискация, ако откритото "незаконно" имане е под 250 000 лева. От което печелят само бандитите.
Недостатъците – в пъти повече
Медиите вече посочиха твърде спорното предложение да не се отнема имущество, пък било то и най-незаконното, ако е на стойност под 10 000 лева. Факт е, че няма логично обяснение за такава една "амнистия". От мотивите не става достатъчно ясно нито трябва ли непременно да я има, нито защо е избрана точно сумата от 10 000 лв., а не, да речем, 20 000 или 5000.
Това е направо бял кахър на фона на факта, че на един административен орган се дават правомощия да изземва имущество дори без съдът да се е произнесъл дали то е от законен, или от незаконен източник, а никъде да се регламентира контролът върху законността на тези действия.
Всъщност, петимата вносители предлагат да се даде възможност на инспекторите на КОНПИ в хода на проверките да "осъществяват претърсване и изземване по реда на НПК", както и да "снемат обяснения от проверяваното лице и свързаните с него лица", а освен това и "да изискват сведения от всички трети лица". Юристите обаче веднага наскачаха: кой, кога и как ще контролира законността на това изземване и претърсване? Пред кой съд или пред кой орган ще се обжалват тези действия? Къде в НПК пише, че изобщо са предвидени такива правомощия за КОНПИ? Къде в проекта пише, че НПК ще бъде изменен и ще бъде допуснато това? Как може да се искат "обяснения", каквито законът допуска да дават само обвиняеми по наказателно производство, и то пред разследващ орган? И друго – къде, как и кой ще съхранява иззетото имущество, кое от него ще подлежи на връщане, кога, по какъв ред ще се разрешава, кой ще преценява това? Какви ще са взаимоотношенията с разследващите по наказателното производство, което ще тече едновременно – ще може ли иззетото от комисията после да се приложи по наказателното дело, или ще е в нарушение на нормите на НПК?
Въпросите буквално валят. Дано отговорите не се дават "на коляно", по време на обсъжданията, както обикновено става. Защото в проекта за закон ги няма.
Виновен до доказване на противното
Презумпцията на закона всъщност е "виновен до доказване на противното". Обръщането на доказателствената тежест в хода на процеса с прости думи означава, че всеки клиент на комисията ще доказва, че няма сестра – в противен случай ще губи делото. При това доказването ще става само с документи: законопроектът изрично указва, че притежанията, сделките, приходите и разходите на проверяваните семейства "следва да бъдат подкрепени с документи". Така че примерно даренията по сватби и кръщенета занапред ще е добре да се правят с фактури. Защото всеки доход, чийто законен източник не може да бъде доказан, ще се смята за незаконен и следователно – ще подлежи на конфискация.
Отпада и забраната съдът да прави изводи във вреда на ответника, ако се окаже, че документите за произхода на средствата му са изгубени или унищожени не по негова вина – например ако е получил преди 10 години доход от заличено дружество, чийто архив е бил унищожен по някаква причина. Според вносителите това е "процесуално бездействие", от което се облагодетелства ответната страна и е в ущърб на интереса на държавата.
"Обратната тежест на доказване беше залегнала в отменения закон (б.ред. – .нар. Закон "Кушлев) и имаше успешно приложение в практиката, защото даваше допълнителна гаранция, че проверяваното лице ще участва в процеса, за да докаже твърденията си" – обясняват петимата вносители. От това обаче съвсем не става ясно защо тогава беше нужно този стар закон да бъде отменен по времето на първото правителство на ГЕРБ, а сега – при второто, да се връща отново именно този режим.
Честно казано, ако под ударите на този закон попадаха министри, депутати и всевъзможни държавни храненици с незаслужено висок стандарт на живот – надали щеше да има и един човек в България, който да е против тази "обърната" доказателствена тежест. Но такива "екземпляри" първо изключително рядко стават прицел на някакви обвинения – поне така е у нас. Няма ги и организаторите на големите канали за контрабанда на цигари, горива и наркотици, за които вече години наред се говори, че всъщност тайно пълнят партийните каси.
Но пък оправданите по очевидно поръчкови обвинения стават от ден на ден все повече. А с техният брой растат и сумите, които всички граждани им изплащаме – като обезщетения за калпаво законодателство, за некадърно разследване или за лошо правосъдие.
По всичко изглежда, че занапред ще плащаме и за "незаконна конфискация".
Що е конфискация на престъпно имане?
Основната цел на Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ) цели да се конфискува имането, придобито от престъпления. Затова производство по този закон се образува, когато едно лице е привлечено като обвиняем. Но отнемане на имоти не се полага на всеки обвиняем, а само за тези, които са извършили определен вид престъпления – по "каталог", в който изчерпателно са изброени престъпните състави в Наказателния кодекс, за които се прилага конфискация.
С производството се занимава специална комисия, чийто председател се назначава еднолично от министър – председателя, трима членове се избират от НС, а един посочва президентът.
Прави се проверка на цялото имущество на обвиняемия и семейството му за 10 години назад, като ако се открие несъответствие между имущество и законни доходи – се пристъпва към конфискация. Но само ако това "несъответствие" надхвърля 250 000 лева. Дали да бъде отнето имуществото в крайна сметка решава съдът. Комисията обаче има право на достъп до всякаква банкова, търговска или финансова информация, докато тече проверката. Ползва и съдействието на МВР, ДАНС и прокуратурата.
Спорен е моментът какво се случва, ако този обвиняем в един момент се окаже оправдан – в закона тази хипотеза липсва. Комисията не приема логиката, че след като качеството обвиняем вече е отпаднало, конфискация не може да има. А съдебна практика по въпроса няма, защото законът е съвършено нов – той е в сила от началото на 2013 г., а първите съдебни производства по него все още текат.
