Принудителното изпълнение ще забуксува и ще се бави с месеци, а някъде и с години. Това най-общо е оценката, която съдебни изпълнители дават на предложението на правосъдното министерство длъжниците да могат да оспорват оценките, на които имуществото им се вади на търг, както и отказите на съдебните изпълнители да спрат или прекратят производствата. Дори и напълно безпочвени, тези обжалвания ще отнемат месеци, докато се "изтъркалят" през съда. А това само ще забави събирането на задълженията, сред които са не само кредитите към "лошите" банки, но и неплатените заплати на работниците или майките, които си чакат издръжките за децата смятат съдебните изпълнители.
Промените в Гражданскопроцесуалния кодекс, които предлага правосъдното ведомство, вече са публикувани в интернет за обществено обсъждане. В мотивите към проектозакона се пояснява, че основната цел е да се даде максимална защита на интересите на всички страни в изпълнителния процес – както на кредиторите, така и на длъжниците. И голяма част от предлаганите корекции са доста премерени, за разлика от някои депутатски идеи за реформиране на принудителното изпълнение, които са по-скоро стряскащи.
Всъщност възможността да се оспорва оценката е една от най-жадуваните от длъжниците промени, за която те настояват вече от години. Защото е факт, че има безобразни примери за това, как имоти се продават за жълти стотинки по оценки, направени "на око" от съдебните изпълнители. Затова оценката за вещи на стойност над 5000 лв. ще се прави задължително от вещо лице, казва проектозаконът.
Има логика обаче и в твърдението на съдебните изпълнители, че пазарът определя най-точно баланса между интересите на длъжника и кредиторите, защото не е важно на каква цена ще бъде изнесен един имот, а дали ще се намери кой да го купи на нея. Това е търг, началната цена е само един ориентир – ако има наддаване, тя може да скочи двойно и тройно. А ако от самото начало се обявяват твърде високи цени, купувачи просто няма да има, обясняват бирниците. Тогава длъжниците няма да останат по-доволни, защото няма да си погасяват задълженията, а само ще трупат нови лихви и разноски към тях.
Не всички от предложените промени в ГПК обаче са толкова спорни, дори и за съдебните изпълнители. Така например удължаването от една на две седмици за срока, в който спечелилият в публичната продан купувач трябва да внесе пълната цена за имота, се отчита като добро за всички. Публична тайна е, че в този едноседмичен срок беше почти невъзможно да се уреди кредит от банка, за да се покрие цената на имота. А с удължаването му ще се даде възможност на повече хора да теглят заеми, да участват в търговете и съответно – ще се повишат цените на имотите.
Самите съдебни изпълнители пък настояват от години най-сетне да заработят т. нар. електронни запори на банковите сметки, които фигурират в закона още от 2012 г., но така и никога не проработиха. До този резил се стигна, защото имаше нужда правилата да се пренапишат и допълнят – точно това, което се предлага сега.
Едва ли ще се спори и че отдавна имаше нужда да се уточнят несеквестируемите доходи, тъй като старият текст в ГПК създаваше огромни проблеми в практиката. Занапред поне ще е ясно, че доходи до размера на минималната работна заплата за страната ще са несеквестируеми, с изключение на случаите, в които делата са за издръжка на деца. А ако длъжникът получава суми в размер до 600 лв. месечно, съдебните изпълнители ще могат да му удържат една трета част от горницата – ако е без деца, и една четвърт – ако е с деца, които той издържа. Уредена е и възможността за банките изобщо да не изпълнят един такъв запор, ако става дума за несеквестируем доход, както и правилата, по които да съобщават на съдебните изпълнители за причините за отказа си.
Законопроектът на министерството беше публикуван месеци след като Народното събрание бе буквално залято от идеи за промени в ГПК от почти всички налични парламентарни групи и цветове. Депутатските предложения миналата седмица минаха на второ четене в правната комисия и им предстои разглеждане и окончателно приемане в зала. Затова е твърде любопитно дали ще се вземат предвид и предложенията на екипа на правосъдния министър, които тепърва трябва да минат през законодателната процедура, или те просто ще останат "за сведение".
