В същинска словесна престрелка влязоха привържениците и противниците на споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство (ТТИП) между ЕС и САЩ. Така е не само в Европа, но и у нас. А поводът за всички тези вълнения е, че точно сега е моментът, в който ще се реши дали и как ще продължат преговорите занапред.
Преди седмица – на 28 май, с 28 гласа "за" и 13 "против" Комисията по търговия към Европейския парламент прие важен доклад за търговското споразумение с препоръки към Еврокомисията как точно да води преговорите с американците, какви позиции да се отстояват, какво да бъде прието и какво не. За да стане валиден обаче въпросният документ, е необходимо одобрение от всичките 751 евродепутати. Очаква се това да стане на предстоящата сесия в Страсбург на 10 юни. Но ако докладът бъде отхвърлен, преговорният процес ще забуксува сериозно и приемането на ТТИП ще се отложи поне с една-две години.
Очакванията са най-горещия спор в пленарната зала да предизвика механизмът за разрешаване на споровете между инвеститори и държави (Investor-state dispute settlement). Той дава право на частни компании да съдят отделни страни за нанесени щети от промени в законодателството – например национализация на инвестицията, налагане на непазарни регулации или мораториуми. Основните страхове са, че по този начин фирмите ще получат изключителни права, с които лесно биха могли да злоупотребяват, за да извлекат печалба. Не е изключено, вместо да потърсят вината в себе си, някои мениджъри да нарочат за слабите си резултати държавата, като поискат тя да им изплати компенсации. Арбитражният съд, ангажиран с такива спорове, няма да е подвластен на национални правила, а негови членове ще са специално наети адвокати, което пък поставя въпроса за лобитата и корупцията. На всичко отгоре не е предвидена възможност държавите да могат да обжалват решенията на тези съдилища. Има и опасения, че политическите решения на местно ниво може да бъдат моделирани под заплахата от завеждането на иск.
Точно поради тези причини в доклада на Комисията по търговия се казва, че ТТИП трябва да сложи край на "неравното третиране на европейските инвеститори в САЩ" чрез създаване на нова и справедлива система, която да "търси и осигурява обезщетение за понесени щети". Необходимо е тази нова система да се основава на неотдавнашната концепция за защита на инвеститорите, представена от европейския комисар по търговията Сесилия Малмстрьом, както и на резултатите от продължаващите консултации между министрите на търговията от Евросъюза. Тя трябва да включва "постоянно решение" с "публично назначени и независими съдии", "публични изслушвания" и "механизъм за обжалване", който да зачита компетентността на съдилищата на страните членки. "В средносрочен план би могло да се използва съд за публичните инвестиции, който да урежда споровете с инвеститорите", допълват евродепутатите.
Сесилия Малмстрьом, еврокомисар по търговията:
Държавите членки е необходимо да покажат повече управленска воля, за да убедят своите граждани за ползите от спорното споразумение за свободна търговия между ЕС и САЩ. Трябва да е ясно, че споразумението ще доведе до създаването на нови работни места, повече инвестиции и по-голям обем на търговията. Ако то не бъде сключено по време на управлението на американския президент Барак Обама, приемането му ще се проточи много.
На този фон в България през последните дни се проведоха няколко форума за ползите и негативите от търговското споразумение. Но може би най-интересното е, че в споровете се включи и един от най-големите синдикати у нас.
"Като част от социалния диалог КТ "Подкрепа" до момента не само не е участвала, но и не е уведомена да са организирани дискусии по темата на институционално ниво. Липсата на обсъждане, анализ и позиция оставя усещане в обществото, че се вози във влак без машинист", твърдят синдикалистите. Освен това очакваният от тях икономически ефект е намаляване на дела на заплатите като част от БВП и повишаване на безработицата. Според "Подкрепа" около 600-700 хиляди работни места в Европа ще бъдат загубени до няколко години след влизане в сила на ТТИП.
"Това еднозначно ще се отрази на българската икономика, която не показва признаци на съживяване, и ще увеличи натиска върху социалните системи. Затова правата на работниците, колективните трудови договори или другите защити на работниците и служителите, на околната среда и на потребителите в никакъв случай не бива да бъдат интерпретирани като "нетарифни пречки", пише още в становището на профсъюза, което е изпратено до правителството и Народното събрание.
Като цяло изчисленията сочели, че след влизането в сила на търговското споразумение приходите в националните бюджети в Европа ще бъдат редуцирани със 7.3 млрд. евро заради премахването на митата. "Ако тези загуби не бъдат компенсирани, ще се наложи правителствата да увеличат дълговете си", категорични са от "Подкрепа". Синдикатът призовава българските евродепутати да не подкрепят ТТИП в сегашния му вид, като на 10 юни гласуват против договора.
В същото време Институтът за пазарна икономика представи анализа си за ползите от търговското и инвестиционното партньорство за Европа и в частност за България. В него икономистите се фокусират върху положителния ефект от отпадането на митата за българските стоки, нетарифните бариери и непреките ефекти за икономиката от т.нар. вериги на предлагането. Изтъква се, че ТТИП ще доведе до значително увеличение на нашия стокообмен със САЩ, ще се отрази положително не само на големите, но и на малките и средните фирми у нас и ще увеличи инвестициите в страната."Ако България иска да се развива, й трябват пазари и такъв тип споразумения дават подобна възможност", отбелязва Петър Ганев от ИПИ. В анализа на института се казва още, че у нас 87% от фирмите, осъществяващи износ за Съединените щати, са малки и средни, а техните продажби отвъд Океана формират 40% от стойността на експорта ни за този пазар.
"Трябва да се разбере, че Европа е в слаба икономическа позиция в сравнение със САЩ, които може да избират с кого да играят. Ако не се сключи споразумението за Трансатлантическо търговско и инвестиционно партньорство, Европа ще е извън играта", смята и икономистът от Центъра за либерални стратегии Георги Ганев. Американската търговска камара и Българската стопанска камара също изразиха мнение, че ТТИП е нещо добро за България.
Анализ за ефектите от търговското споразумение представиха и от Института за аграрна икономика по време на дискусия, организирана от евродепутата Момчил Неков (ПЕС). Неговото становище е, че българските производители на бяло саламурено сирене, мед, тютюн, етерични масла, вино и биопродукти може да спечелят подобен договор.
"В момента от общия износ на страната 19.2% (5 млрд. щ. долара) са селскостопански продукти, и то предимно суровини. Основно изнасяме маслодайни семена, жито и тютюн. Изнасяме суровини, а внасяме преработени земеделски продукти с висока добавена стойност", отчете доц. Диляна Митова, която е един от авторите на анализа. Според нея, тъй като износът на аграрни стоки за САЩ е една пета от експорта на агропродукти, отпадането на митата ще се отрази положително на сектора и ще увеличи износа. Митова обаче обърна внимание, че сега при вноса на продукти от САЩ митата в Европейския съюз са по-високи. Освен това има сериозно разминаване при продуктите със защитени наименования на двата пазара, различни правила за безопасност и фитосанитарни стандарти.
По този повод в одобрения от Комисията по търговия към Европарламента доклад пише, че е необходимо да се договори изчерпателен списък на "деликатните селскостопански и промишлени продукти", които или ще бъдат оставени извън либерализацията на търговията, или ще станат обект на по-дълъг преходен период. Евродепутатите настояват също така преговарящите от ЕС да положат всички усилия за включването на "предпазна клауза", която да запазва правото за затваряне на пазарите за конкретни стоки. Тя трябва да се използва в случай на значително увеличаване на вноса на продукти, заплашващи да причинят сериозна вреда на местното производство на храни.
Безспорно е обаче, че за потребителите ще има не само по-разнообразни продукти, но и по-ниски цени заради конкуренцията, заявиха още от Института за аграрна икономика.
Акценти от доклада, който предстои да бъде разгледан от Европарламента
- Взаимно признаване на обществените здравни стандарти – Преговарящите трябва да се опитат да премахнат прекомерните процедури за предварителен контрол на вноса на храни и растения по ветеринарно-санитарни съображения, както и да установят "взаимно признаване" на равностойни стандарти. В същото време стандартите на ЕС следва да бъдат защитени в областите, които в САЩ са "коренно различни", например сертифицирането на химически продукти, клонирането или химическите вещества, водещи до ендокринни смущения.
- По-голям достъп до американските енергийни ресурси
- – Необходимо е да се премахнат всички съществуващи ограничения или пречки за износ на горива, включително и втечнен природен газ и суров петрол, между ЕС и САЩ, така че да се увеличи енергийната сигурност на Европа и да се намалят цените на енергията. Същевременно не бива да се отстъпва от екологичните стандарти на общността.
- Защитата на личните данни
- – Правилата за поверителност на данните в Евросъюза не бива да се нарушават от интегрирането на електронната търговия и пазарите на финансови услуги. Споразумението за ТТИП следва изрично да освободи от всякакви отстъпки съществуващите и бъдещите правила на ЕС за защита на личните данни.
- Отваряне на транспортните пазари на САЩ
- – Преговорите за ТТИП трябва да премахнат съществуващите ограничения в САЩ за чуждестранната собственост на морските и въздушните транспортни терминали и за авиокомпаниите, като например "Закона Джоунс" или "Закона за летателен каботаж", които сериозно възпрепятстват достъпа до американския пазар на европейски фирми.
- Обществените поръчки
- – Трябва да бъдат преодолени и големите различия между Европа и Съединените щати по отношение на отвореността на пазарите на обществени поръчки. Необходимо е значително отваряне на американския пазар за обществени поръчки на всички равнища на управление, така че компаниите от ЕС, и по-специално малките и средните, да могат да наддават в търговете в областта на строителството, инженерството, транспорта и енергетиката.
- Спазване на трудовите права
- – Преговарящите от Евросъюза са длъжни да настояват САЩ да ратифицират, да въведат и прилагат осемте основни конвенции на Международната организация на труда. Прилагането на разпоредбите на трудовото законодателство от американските компании трябва да се следи по-отблизо чрез включване на социалните партньори и представители на гражданското общество.
