Конституционни неволи

Парламент Клетва на новото правителство на Бойко Борисов

В момента в Народното събрание върви трескав пазарлък и преброяване на "лобитата" около предложенията за промени в конституцията и в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Повод за оптимизъм за съдбата на реформите обаче няма – напротив, чуват се все повече съмнения, че промените в конституцията са обречени на провал, защото няма да съберат достатъчна подкрепа сред депутатите.

Подозренията, че ремонтът на конституцията май няма да го бъде, се подхранват  и от очевидната липса на стръв в споровете "за" и "против" предложенията за промени, внесени от  ГЕРБ. Дебатът е наситен с несериозни аргументи, тече мудно, спокойно, та чак скучно.

А има още един симптом, който прави анализаторите скептични: пълното мълчание по едно от ключовите предложения в проекта – да се разшири обхватът на субектите, които имат право да сезират Конституционния съд. Това значи, че всеки съд в страната би могъл да откаже да приложи закон, който гази права на гражданите, и да сезира КС, за да бъде нормата обявена за противоконституционна.

Налага се да поясним, че това предложение е не по-малко важно от въпроса за устройството на Висшия съдебен съвет, около който се съсредоточи общественото внимание. Не само защото то би направило от конституцията едно наистина живо и пряко приложимо право. А и защото то би дало в ръцете на гражданите едно много силно оръжие срещу откровено некадърното или просто лобистко законодателство, което сега те са принудени да търпят.

Всъщност сега у нас редовият гражданин няма никаква защита срещу актовете на Народното събрание, с които се нарушават правата му. Според чл. 150 на сега действащата конституция Конституционният съд може да бъде сезиран по инициатива на най-малко 48 депутати или от Министерския съвет, от президента, от двете върховни съдилища и от омбудсмана. Той обаче няма правомощия да сезира КС по всички въпроси, а само по точно определен кръг теми – пряко свързани с правата и свободите на гражданите.

Тази норма обаче съвсем не е идеална и по никакъв начин не възпира депутатите да приемат калпави закони, заради които после Европа ще ни шамари чрез съдилищата си в Страсбург и Люксембург.

Освен това използването на тази възможност става все по-проблемно. Събирането на 48 подписа на депутати изглежда лесно, но като се погледне разпределението на силите в настоящото НС, май не е съвсем така. А и ще става все по-трудно с времето: очаква се конфигурациите в парламентите оттук нататък да стават все по-пъстри, а депутатските групи: по-малки. От друга страна, нелогично е да се разчита, че хора, чиято кариера зависи от политическите мнозинства в парламента, ще тръгнат да се бият именно с тези мнозинства, от които са получили "благословия" за постовете си. Затова възможността например Министерският съвет да скочи срещу закон, приет в НС, винаги е изглеждала по-скоро като проява на ексцентризъм.

Главният прокурор? От време на време се е случвало и той да сезира КС – последният повод, по който Цацаров внесе искане в КС, беше свързан с магистратските заплати и оскъдицата в бюджета на съдебната власт. Но в същото време "на коляно" бяха приети купища норми в т.нар. извънредно банково законодателство, които направо си плачат за анализ в КС. Но тях главният не ги прати там. Впрочем и никой друг не го направи…

Що се отнася до ВКС и до ВАС – там въпросът е още по-страшен. Защото половината от делата в България всъщност изобщо не стигат до тези инстанции, за да може съответният съдебен състав да спре разглеждането на конкретен казус и да прати искане КС да обяви закона за противоконституционен.

Ситуацията съвсем не подхожда на държава, която иска да е правова – гражданите й по-лесно могат да сезират съдилищата в Европа, отколкото собствения си Конституционен съд. Затова и от години се водят дебати дали да се даде право на всички данъкоплатци да сезират КС? Но поне засега надделяват становищата по целесъобразност – индивидуалната конституционна жалба е по-скоро неприемлив вариант за нашите географски ширини.

Затова в проекта за промени, внесен от депутатите на ГЕРБ, се предлага една алтернатива на индивидуалната жалба: когато установи несъответствие на приложимия закон с конституцията, всеки съд в страната да може да спре производството по делото и да внесе въпроса в КС. Та досегашният кръг от субекти с право  на достъп до Конституционния съд е разширен и това право вече не е "монопол" само на  ВКС и ВАС, а на всеки друг съд в страната. Отделно се иска то да бъде дадено и на Висшия адвокатски съвет – по въпроси, засягащи гилдията. Или ако законите нарушават права и свободи на гражданите.

Изходът е елегантен, прост и работещ в множество други държави по света. Но това, което се предлага, по своята същност е инструмент за пряк контрол върху работата на депутатите в Народното събрание, затова то е твърде неизгодно за всички политически сили, които имат амбиции да управляват и които са свикнали да мишкуват безконтролно и "на сигурно". Заради това бе логично да се очаква, че около това предложение ще се водят люти словесни двубои, още повече че  промяната съвсем не е маловажна, нито пък безспорна.

Но дебати по разширяването на достъпа до КС  няма. Ама изобщо. Освен ако не се броят няколкото кухи клишета или по-скоро "опорни точки", които се превъртяха няколко пъти в сутрешните блокове. След което тази идея потъна някъде. А всички се вторачиха в пъпа на ВСС и за разширяването на достъпа на гражданите до Конституционния съд сякаш бе забравено.

Точно това мълчание, което обаче кънти както откъм управляващите, така и откъм опозицията е повече от показателно. И достатъчно, за да стопи и без това рехавия брой оптимисти, които все още вярват, че реформи в коя да е от трите власти в държавата изобщо ще бъдат допуснати. Под каквато и да било форма…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Ще успее ли ГЕРБ да състави правителство с първия мандат?

Подкаст