Вече 20 години управници от всякакъв цвят и калибър ни убеждават колко е необходима реформа в сферата на водоснабдяването и канализацията. Нещо повече, пишат се стратегии, демонстрират се добри намерения, но когато се стигне до реални действия, всичко бързо угасва. Междувременно тонове мръсотия се изливат в реки, дерета и туристическото Черно море, а милиони литри питейна вода потъват в земята.
Най-честото оправдание за това, че не се прави нищо, са колосалните суми, които трябва да се налеят в сектора. Според последните анализи на Световната банка са необходими около 12 млрд. лв., за да достигне качеството на ВиК услугите в страната поне до средно европейско ниво. Сега големите надежди са насочени към европейските фондове. При бюджет на новата програма "Околна среда" от 1.7 млрд. евро за водни проекти е предвидена солидната сума от 1.196 млрд. евро. Но по оценка на специалистите тези пари ще стигнат за решаването на едва около 30-40% от проблемите. А и след чутовния провал в предишния програмен период Европейската комисия ще започне да отпуска тези средства само след като се доведе до край водната реформа. Идеята е във всяка област да има само по един ВиК оператор и именно той да управлява европейските проекти за канализация и пречиствателни станции, а не както досега с тези неща да се занимават общините. Докато това не стане, и едно евро по линия на "Околна среда" няма да пристигне, с изключение на 300 млн. лв. за пет големи начинания в Пловдив, Асеновград, Добрич, Плевен и Смолян.
Накратко, намеренията са активите, с които оперират ВиК дружествата, да станат публични (държавни или общински). След което да се създадат работещи водни асоциации, които да се разпореждат с тях и да възлагат чрез договор на даден ВиК оператор експлоатацията и поддръжката на системите в съответната област. Подобно обединяване обаче е необходимо да става доброволно и среща много сериозна съпротива по места – най-вече по политически съображения. Все пак преди дни министърът на регионалното развитие Лиляна Павлова съобщи, че 24 от общо 29 асоциации са взели решения за сключване на договор за стопанисване, поддръжка и експлоатация на ВиК системите с действащия на тяхната територия оператор. Само че тепърва предстои най-трудното – съгласуването на тези контракти и приложенията към тях.
При всички положения дори и напълно "изрядните" асоциации ще има още много да се мотаят с т.нар. прединвестиционни проучвания. През 2011-а държавата плати 12.3 млн. евро на три консорицума с българско и международно участие, за да направят 51 генерални плана за 28-те обособени територии у нас. Те бяха готови през 2013-а, но се оказаха недостатъчни за Еврокомисията, тъй като не давали точна и задълбочена технико-икономическа оценка за необходимите съоръжения. Отговорност, разбира се, на никого не бе потърсена и сега същите проучвания, които да очертаят приоритетните обекти и кои са възможните решения за тях в даден регион, ще се правят и плащат отново. Началото беше поставено миналата седмица, след като министър Лиляна Павлова и министърът на околната среда и водите Ивелина Василева подписаха предварително споразумение за изпълнението на дейностите по "Проект за подпомагане на ефективността, управлението и регионалното инвестиционно планиране на отрасъл ВиК". Той ще е за общо 38.5 млн. лв., като 35 млн. лв. ще отидат за споменатите прочувания. Оттук нататък предстои да се обявят процедурите за избор на изпълнители и дори да не се стигне до обжалване, самите обществени поръчки и изпълнението им ще отнеме около 15 месеца. Като прибавим разработването и одобрението на апликационната форма за безвъзмездните пари от Брюксел, осигуряването на националното съфинансиране, идейното проектиране и получаване на разрешенията за строеж, отнемащо около година, плюс подготовката на тръжните процедури (средно около 6 месеца), първите копки на регионалните проекти може да очакваме най-рано след две и половина до три години. С две думи, още отсега сме я закъсали с европейските пари за водните услуги.
В цялата реформа има и друга голяма пречка, която ще се наложи да се решава в движение – дублирането на функциите на водните асоциации и на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР)
"От една страна, имаме надзор от държавата, чрез Закона за регулиране на ВиК услугите, а след това – регулиране през тези асоциации. ВиК операторите ще трябва да се отчитат на две места и това ще създаде проблеми. Отделно се размиват отговорностите. Според мен е необходимо да се преосмисли работата на регулатора и той да стане консултант на водните асоциации, които да вземат крайното решение за цените. Нещо, от което политиците бягат. Това е по-скоро модел, вече развит в Румъния, който и ние следваме. Само че там няма асоциации, тъй като техните области имат пряко избрани областни съвети, които са възложители на ВиК операторите", е становището на председателя на Българската асоциация по водите Иван Иванов.
Най-лошото е, че дори всичко да мине както трябва, пак ще стигнем до омагьосания кръг – хем цената да е социално поносима, хем да се направят всички необходими инвестиции. Ако тази задача не бъде решена правилно, поредната водна реформа ще отиде в канала.
Варианти
Министерството на регионалното развитие и благоустройството обмисля възможността от прилагане на иновативен механизъм за финансиране на ВиК сектора чрез т. нар. водни бондове (облигации). Подобен подход вече се прилага в Италия и в други страни, където ВиК секторът е недофинансиран и европейските пари не са достатъчни. При него няколко водни дружества се обединяват и емитират бондове, които се търгуват на борсата. Така се осигуряват допълнителни средства за инвестиции в пречиствателни станции, водопроводи и канализация и в дългосрочен план те се откупуват.
В Италия схемата е направена от Европейския инвестиционен фонд. С него за реализирането на подобна идея ще преговаря и България. Лошото е, че новият механизъм може да се въведе най-рано след като се разбере кои ВиК оператори у нас с какви активи и на каква стойност разполагат. Едва тогава те ще могат да емитират бондове.
Любопитно
*В държавните ВиК дружества загубите на питейна вода са средно 55 на сто, показват данните на Българската асоциация по водите, като на места те са дори далеч по-високи. Рекордьор е разградският оператор, където 71% от подадените количества се губят по мрежата. От общо 1.3-1.35 млрд. куб. м вода, подавана към абонатите в страната, в земята потъват 750-800 млн. кубика. Стратегическата цел е те да спаднат до 2023 г. до 48.5 на сто.
*Около 7 на сто от хората у нас са на постоянен воден режим. Страната е бедна на водни ресурси със своите около 2200 куб. м на глава от населението. След нас в Европа са само Гърция и Албания.
*Ако загубите по водопроводните системи в света бъдат намалени с 50%, повече от 130 милиона души ще получат достъп до чиста вода. Увеличаването на консумацията до 2025-а се очаква да е с до 40 на сто. След 10 години консумацията на вода от сегашните 69 л на човек на денонощие ще се увеличи до 138 литра.
