Трябваше Европейската комисия да ни заплаши със съд, та БНБ и правителството да се разбързат с разработването и с одобряването на нормативен документ, който ще въведе у нас Европейската директива за оздравяване на кредитни институции. Става дума за проектозакона за възстановяване и преструктуриране на банки и на инвестиционни посредници – Министерският съвет го прие преди десет дни и го изпрати в Народното събрание за разглеждане и гласуване. Вярно е, че покрай избора на нов управител на БНБ и приемането на доста изменения в законите за централната банка и за кредитните институции и за банковата несъстоятелност графикът на народните представители по отношение на нормативните актове, засягащи финансовата система, е доста претоварен. Но те не трябва да забравят и за предупреждението на ЕК, че ако до края на юли България не приеме закона за възстановяване и преструктуриране на банките и инвестиционните посредници, срещу страната ни ще бъде заведено дело в Европейския съд.
Въпросният нормативен документ е изключително важен, защото установява точен механизъм за отговорностите на БНБ (а в случая с инвестиционните посредници – на КФН) и на Министерството на финансите – когато трябва да се решава ликвиден или капиталов проблем на дадена банка. Казано накратко, в него е описано как се оздравяват закъсалите кредитни институции. Когато става дума за банките, отговорност ще носи БНБ. Тя ще бъде длъжна да одобрява предварителните планове на банките за тяхното преструктуриране, да предписва и налага превантивни мерки за намаляване на потенциалния ликвиден или капиталов риск при всяка от кредитните институции. В това число да отстранява ръководството й и да поверява дейността на евентуално назначен от нея временен управител. Нормативът действително е радикален и излъчва гаранции за ефективност. Пример е, че ако изброените мерки не дадат очаквания ефект и кризата не бъде овладяна, БНБ трябва да назначи в закъсалата банка извънреден управител. И да направи – в рамките на три дни (!), повтаряме три дни, а не три месеца – оценка на активите й! И на базата на това да приложи пакет от оздравителни мерки. Основните от тях – те са четири на брой, са описани в проектозакона. Това са: продажба на бизнеси – ипотечни заеми, потребителски заеми, корпоративни заеми, картови операции, продажба на обособени части от активите, създаване на мостова институция, в която да бъдат прехвърлени добрите активи на закъсалата банка, заедно с гарантираните вземания на гражданите и фирмите. И орязване, и преструктуриране на дълговете на банката.
Предвижда се и механизъм за капиталова подкрепа на схемите за преструктуриране и оздравяване – парите за нея трябва да дойдат от специално създаден Фонд за преструктуриране. Той ще се пълни от вноските на търговските банки и ще се ръководи от вече съществуващия управителен съвет на Фонда за гарантиране на влоговете. При недостиг на пари в този фонд нужните средства ще се вземат от държавата, но само след като даде съгласието си министърът на финансите.
Проектозаконът е доста обемен и сложен като финансова и правна материя и дебатите по него ще бъдат доста интересни. Още отсега обаче е ясно, че ако той съществуваше в средата на 2014-а, КТБ едва ли щеше да фалира. А БНБ нямаше да има възможност да се оправдава, че ръцете й са били вързани от различни нормативни ограничения.
Истината е, че най-новата ни история познава успешни действия на финансовите органи у нас по масирано преструктуриране и оздравяване на банки и без наличието на специално създадени за целта закони. Такава бе схемата "БУЛБАНК", приложена през лятото на 1996-а, когато успешно бяха рекапитализирани няколко от най-големите държавни банки. Те впоследствие – в периода от 1997-а до 2003-а, бяха приватизирани. Само че тогава имаше обща воля – на държавата и на експертите – да се преодолеят проблемите. Воля, каквато действията по случая с Корпоративна банка не показаха. Но търпението на европейските органи не е безкрайно, икономическото състояние на държавата не е безоблачно. Така че е добре депутатите бързо и акуратно да приемат проектозакона за възстановяване и преструктуриране на банките и инвестиционните посредници, за да сме готови за всякакви изненади.
