Ефективни ли са действията на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ), или не? Това е въпросът, който все още се обсъжда в ЕС след промените, които службата претърпя. Както е известно, с идването на новия генерален директор на ОЛАФ Джовани Кеслер през март 2011 г. започнаха реформи в организацията на работа на ОЛАФ и в методите й с цел ресурсите й да се съсредоточат върху приоритетни дейности и да се повиши качеството на разследванията. Шефът на ОЛАФ тогава заяви, че службата е на фронтовата линия в борбата срещу измамите и корупцията и е необходимо да се съкрати средната продължителност на разследванията. "Начините, по които избираме да започне разследване или не, ще станат по-прозрачни. Ние ще поставим фокуса си върху най-важните случаи, не на последно място тези, където шансовете за възстановяване злоупотребите с парите от ЕС са най-големи", каза Кеслер.
За нова организация и процедури за разследване в ОЛАФ се заговори след препоръките на европейската Сметна палата, на Европарламента, от държавите членки. След обсъждане на Регламент (ЕО) № 1073/1999 на ОЛАФ в Европарламента, в Съвета на Европа и в Еврокомисията бяха преразгледани и оперативните задачи за разследванията. С около 30 на сто бе увеличен персоналът, ангажиран в разследвания. Създаден бе и нов отдел, който да получава и преценява цялата информация за евентуални измами, получени в ОЛАФ. Това звено трябва да извършва в кратък период от време проверки за качеството и законосъобразността на разследванията. Що се отнася до политиката за борба с измамите в ЕС, грижата за нея беше възложена на самостоятелна дирекция.
Въпреки промените в ЕС все още няма единна оценка дали службата действа ефективно. Това стана очевидно по време на обсъждането на годишния доклад на ОЛАФ и на доклада на надзорния й съвет. От една страна, шефът на службата Кеслер се похвали, че през миналата година службата е отчела рекорден брой на повдигнатите обвинения по нейни разследвания. Същевременно продължителността на разследванията е намаляла.
Шефът на комисията за бюджетен контрол в Европейския парламент Ингеборг Гресле от ЕНП обаче не одобри изнесеното в отчета на ОЛАФ. Тя заяви, че данните са подвеждащи и дори незаконни. Според нея рекордните числа са манипулирани и всъщност са статистически монтаж. Множество сигнали били разделяни на по-малки самостоятелни проверки и по този начин нараствал броят на съобщените проверки на службата. Така се формирала и средната продължителност на водените следствия – около 17 месеца. Ако няма такива манипулации със сроковете, продължителността на всяка проверка би била средно около 29 месеца, обяви Гресле и поиска Еврокомисията да се занимае с този проблем.
Позицията на Гресле твърдо подкрепи и евродепутатът от ГЕРБ – ЕНП Андрей Новаков. Той съобщи, че е потресен от факта, че само за 48 часа в ОЛАФ са били образувани над 400 дела. Докладът буди тревога, алармира той. Според него досега не се е случвало да стартират толкова много дела в толкова кратък период."Това поне у мен буди съмнение дали всяко едно от тези дела – стартирани са почти 430 за 48 часа, са проверени в детайли и дали за всяко има основание", заяви Новаков.
Според българския евродепутат по-голямата част от делата оставали отворени. Така се създавало впечатление, че се водят разследвания, без да е ясно дали кога и как всъщност ще приключи следствието.
Очевидно спорът за ефективността на работата на ОЛАФ е партийно оцветен. За разлика от ЕНП, социалистите подкрепят ръководството на ОЛАФ и данните от отчета на структурата. Това стана ясно на 9 юни, когато в Европарламента бе обсъден докладът на надзорния съвет на ОЛАФ, който критикуваше работата на службата. Представителите на ЕНП отново повториха обвиненията си към ОЛАФ за недобросъвестност, за преднамерена пасивност и за опити за подвеждане с неверни данни. На обсъждането не присъства ръководството на службата. Това даде повод на евродепутатите от ПЕС да обвинят шефа на бюджетната комисия Гресле в пристрастност.
Ако дебатът за ОЛАФ в Европарламента е повод за партийно противопоставяне и за мерене на мускулите, странно защо никой от управляващите и от опозицията не обръща внимание на отчетите и статистиката за дейността на регионалния партньор на ОЛАФ у нас Дирекция "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз "(АФКОС – специализирана структура на МВР, която осъществява контролна, информационна и координационна дейност по линия на защита на финансовите интереси на Европейския съюз). Докладът на АФКОС за работата й през 2014 г. също повдига въпроса ефективна ли е дейността й, или става дума за стъкмистика. Обаче управляващите мълчат. За смета на това ни зашеметяват с бомбастични числа. Например за оперативното сътрудничество на дирекцията с ОЛАФ. Записано е, че през 2014 г. АФКОС е изпълнила 88 искания от ОЛАФ за съдействие за информация и документи и за проверки на място в България. Исканията са свързани с 41 проекта по програма САПАРД, 42 проекта по Програма за развитие на селските райони, шест по оперативна програма "Развитие на сектор "Рибарство", 21 по "Околна среда", 25 по програма "Регионално развитие", един проект по "Международен фонд "Козлодуй", 24 случая , свързани с контрабанда на цигари. От своя страна АФКОС е поискала съдействие от ОЛАФ за три случая, отнасящи се до заловени контрабандни цигари, един случай на извършена измама, засягаща други държави от ЕС, един проект по САПАРД, по който се води разследване и от италианските власти, осем разследвания на ОЛАФ, по които прокуратурата у нас е отказала да образува досъдебни производства и са посочени в доклада на ОЛАФ от 2013 година.
За първите шест месеца на миналата година АФКОС е проверила над 70 сигнала за нередности, преди да изпрати доклада си в ОЛАФ. Например след подаден сигнал от дирекция "Национален фонд" в Министерството на финансите са проверени 219 твърдения за нередности по програма САПАРД, които са прекратени заради установена липса на нарушения. Според статистиката на АФКОС от 2007 до 2014 г. на ОЛАФ са докладвани общо 1707 т.нар. нередности. От общия им брой едва 52 случая са квалифицирани като подозрения за измами. Приключено е разследването по 1071 нередности, по 636 все още се извършват административни или съдебни действия.
За евентуални нарушения по Структурния и Кохезионния фонд през 2014 г. АФКОС е докладвала на ОЛАФ и на национално ниво за общо 523 нередности (до европейската служба са отправени 180 сигнала). Девет са квалифицирани като измами, за три от които е била сигнализирана и ОЛАФ като подозрения за измама с обща сума на нередните разходи 904 122 евро.
Очевидно дълъг е пътят, по който един сигнал за нередност трябва да премине, за да се изясни дали в края на краищата става дума за нарушение, или не. През това време обаче жална му майка на проверявания – плащанията по неговия проект спират, дейността му се замразява и един господ знае дали и кога ще приключат проверките. Което не пречи нито на ОЛАФ, нито на АФКОС да надуват фанфарите за рекорди в броя на разследванията…
В челната тройка
Годишният доклад на ОЛАФ нарежда държавата ни в челната тройка на отличниците в ЕС. България е на трето място по броя на приключените разследвания за измами със средства на общността, предизвикани от проверки на ОЛАФ, с 11 завършени следствия. На първо място е Румъния с 36, следвана от Унгария с 13. В над половината от случаите у нас са били повдигнати обвинения след проверки и препоръки на ОЛАФ. Според данните от доклада основна част от сигналите до европейската служба са били изпращани от източници от частния сектор – цели 54 сигнала. Публичният сектор се е отчел едва с пет сигнала. Сред тях отново присъства и вездесъщата афера САПАРД за измама със 7.6 млн. евро от бюджета на ЕС, разследването на която е обхванало Германия, Италия, Испания, Холандия, Словакия, Швеция и Великобритания.
