Започвам без заобикалки. На пресконференция днес попитах лидера на ДПС Лютви Местан дали хипотетично той, хората около него от ръководството на партията и останалите журналисти в залата биха изпратили децата си в детските градини, които се посещават предимно от ромски деца. Защото аз не бих.
"Аз не съм не просто нормален политик, не съм нормален гражданин, ако въобще допусна, че е възможно да има подобен въпрос! Естествено – да!", отговори Местан. Слушайки тези обяснения за миг си помислих, че съм се превърнал в модерен (нео)нацист, фашист или улранационалист, за каквито бяха нарочени здравният министър Петър Москов и съпредседателят на Патриотичния фронт Валери Симеонов заради острите си критики към ромската общност. А дали Местан е лицемерен в отговора си, само той си знае. Но е факт, че единият от синовете му – Ервин миналата година завърши не кое да е училище, а Американския колеж в София, чиято такса е около 6 000 евро на година.
Въпросът ми към лидера на ДПС бе провокиран от факта, че надълго и нашироко обясняваше как проблемите в циганските квартали са свързани с липсата на образование. Нещо, с което вярвам, че няма човек, който не би се съгласил. Но той проплака, че видиш ли неговата партия участвала само от време на време в управлението на страната и ролята й била не главна, а само поддържаща. И именно поради това хубавите й идеи за решаването на ромския проблем били многократно поставяни на масата, но и също толкова пъти останали нереализирани.
По-важното е друго, а именно, че от седмици от ДПС упорито насажда тезата, че всеки който изразява нетърпимост срещу циганската престъпност е неонацист и ултранационалист. А хората – онези в Гърмен, Орландовци и в друг райони на страната, настояват за едно единствено нещо – всички да са равни пред закона. А когато това липсва, се стига до саморазправа, просто защото досегашният модел не работи.
Остава на заден план въпросът, дали ДПС нас
Друг е въпросът кои фирми ще построят исканите от ДПС детски градини в ромските квартали. А освен това кой ще ги посещава? Да не стане както при по-големите роми, които уж са записани на училище, но не стъпват в него. Но в крайна сметка не ги изключват просто, защото учебното заведение ще изгуби пари, тъй като получава субсидия за всеки един ученик.
