Основната пречка пред икономическия растеж на България е корупцията. Това е заключението на участниците в проведения завчера в София Икономически форум за Югоизточна Европа, организиран от Световната банка. Дотук нищо ново. И понеже форумът е икономически, чу се и обичайното уверение, че ако България се справи с корупцията, икономиката рязко ще дръпне напред.
Чуйте обаче прагматичните съвети на постоянния представител на Световната банка у нас Тони Томпсън. Подобен синтезиран опис на нашата действителност не можеш да чуеш от наш икономист или бизнес експерт – дори ако го слушаш с часове. Томпсън сведе напътствията си до четири основни правила за поведение на новите и/или чуждестранни компании у нас. Спазването им било задължително, за да има шанс за успех на инвестицията.
Първото и най-важно условие е да се избягват целенасочено контактите с правителствените институции, независимо от това дали правителството е регулатор, или клиент. В очите на експерта тези субекти са толкова тъмни, ненадеждни и непредсказуеми, че с тях изобщо да си нямаш работа. В другите части на Европа помагат, но у нас опреш ли до тях, те засмукват като паяк. Странно, много странно – с оглед безкрайните приказки и законови промени за привличане и насърчаване на чуждестранни инвестиции. От Америка та до Китай.
Втората препоръка на Томпсън я знае, както се казва, всяко дете, но е също разтърсваща – да се минимизира броят на договорите с когото и да било. След като хилядолетното развитие на правната мисъл е въвела договора като гаранция за коректност в гражданкия оборот, експертът на Световната банка ни съветва да бягаме от него като дявол от тамян. Причината: "Ако внесете в съда дело за договор, е много възможно да загубите". Тук нашите магистрати биха реагирали с класическото: "Ама вие какво искате – по делото има две страни и която го загуби, винаги е недоволна." Мислим си обаче, че Томпсън има предвид загубата на дела, които в нормална държава биха били спечелени с оглед доказателствата и закона. Или нещо бъркаме?
Третият съвет си го знаем още от соцвреме – инвеститорът трябва да има стратегия за придобиване на всички необходими умения. Включително и да намери начин да работи без досег с администрацията и без договори, което не знаем дали е възможно. Разрешителни и договори искат за всичко, избягването им е висш пилотаж, но у нас явно може да му се намери цаката. А инвеститорът трябва да е пенкилер – заради липсата на квалифицирани кадри в страната, която произвежда висшисти на конвейер. Продукцията очевидно е толкова калпава, че за работа не ги търси. Който може нещо и евентуално му се работи, прави го в чужбина.
Четвъртата препоръка на Томпсън е обаче върхът на сладоледа – да се избягват на всяка цена отношенията със силните на деня на пазара, защото те ще направят живота ви ад и ще ви изхвърлят от бизнеса. Е, тук вече събираме очите. Абе, как ще ги избягваме, като първото и единствено правило у нас е да се увърташ около тях и да им лижеш задниците. Така се успява, така се става човек в тази древна култура в югоизтока на европейската цивилизация.
Но чуйте, чуйте вицепремиерката по европейските въпроси Меглена Кунева как даде глътка надежда. Според нея не можело да се каже, че в България има по-голям терен за корупция, отколкото в други държави. Проблемът не бил в качеството на нашето ДНК, защото българите в Германия или Австрия спазвали правилата. А ги спазвали, защото знаели какво следва, ако ги нарушават. Няма, значи, лабаво, а у нас – всички разгащени. Права е Кунева – теренът за корупция у нас отесня. Но пък стана още по-всепроникваща точно по тази причина. И за ДНК-то е права, но за индивидуалното, а не за колективното. То е съсредоточено във властовите етажи, където повечето хромозоми се разпадат и водят до всевъзможни уродства. Нали, мистър Томпсън?!
