Провалът на реформата ни води към хаос!

Адвокати

Съдебната реформа, предложена от правосъдното министерство и от шефа му Христо Иванов, очаквано срещна съпротива от отделни съдебни структури и политически сили. Адвокатурата се обяви в нейна подкрепа, като огласи свои становища по промените в конституцията и в Закона за съдебната власт (ЗСВ). Но с тези актове стана обект на нападки от главния прокурор Сотир Цацаров и на премиера Бойко Борисов в края на миналата седмица. За опасностите от пореден провал в критичния за страната сектор на правосъдието разговаряме с четирима членове на Висшия адвокатски съвет, участвали в работната група за изготвяне на становищата в подкрепа на реформата – адвокатите Стоян Желев, Атанас Железчев, Марио Топчийски и Любомир Денев.

 

Господа, очаквахте ли атака от главния прокурор и от премиера срещу адвокатурата?

Марио Топчийски (М. Т.) – Ако има такъв замисъл, той е обречен. Въпросът дали да има съдебна реформа е политически, а не правен. Без реформа предстои разпадане на парламентарното мнозинство и хаос в държавата. Хората ще излязат на улицата и тогава ставащото в Гърция ще ни се стори мечтан сън. Ако Гърция може да си позволи фалит, тя го прави от позицията на страна, в която гражданите са десетки пъти по-богати от българските. Борисов притежава бърза реакция (което е качество, а не недостатък!) и смятам, че бързо ще даде заден ход. За нас ставащото е нетолкова персонална атака, колкото борба на статуквото срещу опита за промяна. Но пък ако е атака, чувстваме се поласкани от признанието, че започнахме първи съдебната реформа – чрез поисканите от нас промени в Закона за адвокатурата. Репликите на главния прокурор и на премиера от типа "Ние ги хващаме, те ги пускат" са всъщност прицелени в полето на разследващите органи. Но целият разследващ апарат с огромния си бюджет явно не може да събере годни доказателства по законовите правила. Ние, адвокатите, също работим по тях – значи щом надделяваме – добре си вършим работата. Очевиден е опитът за прехвърляне на проблемите от „болната“ на „здравата“ глава.

За всички е ясно, че съпротивата от страна на прокуратурата произтича най-вече от опасенията й да не бъде извадена от съдебната власт. Не е ли сега моментът този въпрос да бъде обсъждан на висок глас?

Стоян Желев (Ст. Ж.) – За такава промяна е нужно Велико Народно събрание, защото тя опира до формата на държавното управление, в частност – до устройството на съдебната власт. Смятам, че прокуратурата трябва да претърпи сериозна промяна. За мен най-важното е да се създаде една независима специализирана прокуратура, която да се занимава с разследване на корупцията по високите етажи на властта, включително и съдебната. Такива прокурори ще си носят и рисковете – знаем емблематичните случаи в САЩ, Италия, Аржентина. Колкото до поведението на премиера – за мен то може да се тълкува като опит да бламира правосъдния си министър, а оттам и на кабинета и на парламентарното мнозинство, използвайки за повод съдебната реформа. След като приеха с конституционно мнозинство стратегията за съдебната реформа, какво правят сега? Не можеш да режеш клона, на който седиш. Колкото и дребна да е тази крачка, тя е в правилната посока.

М. Т. – Аз не смятам, че реформата е на дребно. Тя е интелигентно поднесена и се цели с два-три хода напред. Ако тази реформа се случи, тя ще отприщи много други промени. След възбудения вече публичен дебат не мога да си представя, че някой оттук насетне би се примирил със статуквото. Който иска да я препъне, трябва да знае, че отзад наднича не само политическа, но и конституционна криза. Говорим не само за Велико народно събрание, но и за нова конституция. Премиерът има достатъчно политически талант, за да избегне подобен риск. А ние ще му помогнем с едно сравнение, от което да разбере, че атаката срещу адвокатурата е самоубийствена за обществото. Тази професия изпълнява в обществото ролята на белите кръвни телца в кръвта – тя атакува вирусите в правосъдната система, държейки я в добро здраве. Премахването или отслабването на тези бранители води, образно казано, до СПИН на съдебната власт и до имунна недостатъчност на обществото.

Ремонтът на процесуалните закони, внезапно изведен като нов приоритет, възможен ли е паралелно с този в конституцията и в съдебния закон? И толкова ли е лошо сегашното законодателство, че да не може да се прилага ефективно?

Ст. Ж. – Всички възможни проучвания и мониторингът на съдебната система показват, че доверието в нея е на възможно най-ниското ниво – вероятно редом с доверието към парламента. Тази реформа е необходима и закъсняла. Знаем, че ще има много противници и че предложеното е недостатъчно. Не трябва да се спира дотук, но като първа стъпка тя заслужава подкрепа. Тезата за нуждата от промяна на процесуалните закони се подкрепя практически от всички юристи, стига да не служи за подмяна на посоката. Няма пречка друг екип да работи по законови промени, които пряко засягат развитието на процесуалните закони и качеството на съдебните актове.

Атанас Железчев (Ат. Ж.) – Смятам, че Народното събрание трябва да излъчи не една, а две комисии по проблемите на конституцията – едната да работи по предложения законопроект за нейното изменение и допълнение, другата – върху законопроект за нова конституция. И когато назреят обстоятелствата, да се прецени достатъчни ли са предложените промени. А атаките срещу адвокатурата не са случайни и не са от вчера. Дори моят политически кумир Александър Стамболийски допусна тази грешка, което по-късно беше отчетено вътре в БЗНС. Всички, които атакуват адвокатурата, грешат. Адвокатите са хората, които най-добре познават съдебната система в различните й структури. Буквално всеки ден, а понякога и по няколко пъти на ден, се сблъскваме с нивото на некомпетентност и безотговорност на немалка част от магистратите. И е естествено, че има кръгове, които нямат интерес адвокатурата да получи подобаваща роля в съдебната реформа, за да не упражнява контрол върху произвола и беззаконието.

Любомир Денев (Л. Д.) – Адвокатурата е длъжна да участва активно и да инициира нужните промени в свързаното със съдебната реформа законодателство. В становището на ВАдвС по промените в конституцията изрично се сочи, че съдебната реформа ще е невъзможна или крайно неефективна без паралелни и адекватни промени в ЗСВ, в процесуалните кодекси и в останалото свързано с тях законодателство. Законодателните процедури трябва да се движат съгласувано, което за съжаление не е честа практика у нас.

Знаете обаче, че предложението Ви в двете колегии на Висшия съдебен съвет (ВСС) да влезе по един представител на професията няма да зарадва магистратите. Мотивът е познат – всеки да си оправя своята къща и да не се меси в работата на другия.

 Ст. Ж. – Идеята за представителство на адвокатурата във ВСС съм застъпвал още при създаването на сегашната конституция. Ние не сме част от същинската съдебна власт, но сме част от съдебната система. Да не забравяме, че чл.134 от конституцията, регламентиращ адвокатурата, е част от глава шеста, озаглавена „Съдебна власт“. Наши колеги и досега са били в съставите на ВСС, но като представители на политически сили. Предложението ни сега е те да изразяват гласа на адвокатурата, като бъдат избирани от парламентарната квота. Кой би могъл да бъде по-подходящ коректив в обсъжданията на по проблемите на съдебната система като цяло?!

Л. Д. – Състоянието на съдебната власт влияе пряко върху адвокатската професия и върху защитата на правата на гражданите. Има и обратна връзка – моралната, знаещата и можещата адвокатура е решаващият, но не и единствен фактор за качеството на съдебната власт. Върховенство на закона ще има само ако съдебната реформа успее на 100 процента.      

Не се ли опасявате, че нотариусите, съдебните изпълнители и юрисконсултите може също да поискат присъствие във ВСС?

Ст. Ж. – Може да поискат всичко, но нямат основание, защото не са конституционно закрепени професии и не участват в съдебния процес. Най-яркият представител на гражданското общество още от древността е адвокатът. А не нотариусът, съдебният изпълнител или юрисконсултът – те са измислени доста по-късно в исторически план. Конкретното ни предложение е ВАдвС да състави листа с адвокати, измежду които парламентът да избере свои представители. Адвокатурата ще направи само един предварителен подбор на хора, в чиито професионални и нравствени качества вярва. А Народното събрание ще реши кои от тях да облече със своето политическо доверие.

Ат. Ж. – Нещо повече – ние предлагаме ВСС да остане постоянно действащ и подобно на неговите членове представителите на адвокатурата също да преустановят по време на мандата му упражняването на професията. А ВАдвС като институция да бъде представен в съществуващия и сега граждански съвет към ВСС, който има консултативни функции.

Прави ли Ви впечатление, че на обсъжданията на ЗСВ по апелативни райони магистратите не отварят дума за корупцията и качеството на актовете си? Извън преструктурирането на ВСС те поставят предимно "битови" въпроси – натовареност, атестации, конкурси, командироване, статут на административните ръководители. Това ли е съдебната реформа? И вярвате ли, че въвеждането на т. нар. проверка за почтеност на магистратите от страна на съдебния инспекторат може да проработи?

Ст. Ж. – Това е нормално, въпросът е какво ще бъде гласувано накрая. Всички мерки са добри, щом са насочени към прозрачност. Предложените с промените в ЗСВ нови правомощия на инспектората означават, че той няма да се занимава само с проверки на сроковете по делата, а ще контролира професионалния и етичния облик на магистратите. Предложили сме и конкретни критерии за професионално оценяване и растеж, свързани с брой отменени решения, включително и от съда по човешките права в Страсбург.

Л. Д. – Проблемите в съдебната власт се свързват с подбора, подготовката, атестирането и кариерното развитие на магистратите. Колкото и банално да звучи, "кадрите решават всичко". Особено важна част от реформата е подобряване на дисциплинарната дейност в магистратура. Мога с чисто сърце да им препоръчам да прегледат модела на дисциплинарна дейност, установен в Закона за адвокатурата.

М. Т. – В тази връзка са изключително важни предложените правомощия всеки съд и ВАдвС да могат да сезират Конституционния съд. Опасенията, че тази мярка може да доведе до протакане на процеси, следва да бъдат преодолени със законова уредба. Та омбудсманът, който е човек институция, беше въведен като фигура в правния ни мир преди малко повече от десетилетие и получи това право. А адвокатурата, която обединява повече от 12 000 членове в 27 колегии, чества само преди две години 135-ата годишнина от въвеждането на първия устройствен закон за нея. Сравнението просто не се нуждае от коментар.

Една от най-горещите теми в средите на адвокатурата си остава участието й в законотворческия процес. Но покрай шумотевицата със съдебната реформа, която изглежда блокирана, никой не обърна внимание на гласуваните изневиделица промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК). С тях за пореден път беше ограничен достъпът до правосъдие – чрез премахване на касационния контрол по куп дела, защото били по-незначителни. Защо не реагирахте?

М. Т. – Уверявам ви, че като член на ВАдвС направих запитване до нашето ръководство и ме успокоиха, че точно тези предложения са "извадени" от парламентарната правна комисия. Два дни по-късно се оказа, че са приети. С орязването на инстанционния контрол, което направи, ВКС цели да намали работата си. Но по същество то означава едно – върховната съдебна инстанция дезертира от най-важната си функция за еднакво прилагане на законите. Тези промени затвърждават пораженията от въвеждането на сегашния ГПК. Вместо един ВКС имаме 33 ВКС-та на територията на държавата, 32 от които се произнасят окончателно по дела, без техните решения да подлежат на контрол. Пресметнете ги – 27 окръжни и пет апелативни съдилища, които приключват все повече дела като последна инстанция. Включително и защото ВКС допуска за разглеждане много малка част от делата, които по закон подлежат на касационен контрол.

Ст. Ж. – Темата е изключително болезнена за обществото и за адвокатурата. Тя само потвърждава тезата, че без промяна на процесуалните закони съдебна реформа не може да има. Нейната основна и голяма цел не може да бъде друга освен постигане на качествено и надеждно правосъдие. Стига с тези спекулации за бързото правосъдие, ако бързината не върви ръка за ръка с качеството и справедивостта! Разбира се, че делата трябва да се решават в разумни срокове, но сегашният ГПК въведе въпиюща несправедливост, водеща практически до отказ от правосъдие. Резултатът е, че повечето дела приключват с решения, въпреки непълните доказателства. И са на практика противоконституционни, защото не е осъществен надзор за законност.

Но пък излизат все повече и по-обемни тълкувателни решения, които дописват законите по все по-сложен и двусмислен начин.

М. Т. – Ние отдавна алармираме, че с този размах на тълкувателната дейност върховните съдилища изземват все повече правомощията на законодателната власт. И точно срещу това се обявяваме в становищата си по съдебната реформа. По същата причина сме и срещу ограничението за членове на инспектората да бъдат избирани само съдии с 10-годишен стаж. Категорично против сме и срещу опита външните назначения в системата да бъдат сведени до символичен процент. Нашето предложение е разпределението на назначенията да е 50/50, в противен случай ни очаква капсулиране на системата. Това, което те искат – дядо ми беше съдия, баща ми – също, аз съм съдия, децата  – и те, и внукът ми ще е съдия…

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

На 9 юни ЦИК отчете рекордно ниска избирателна активност. На какво се дължи това, според вас?

Подкаст