Каквото и да е мнението ви за "гръцката криза", на комшиите не може да им се отрече едно: те наистина показаха, че държавата им е люлка на демокрацията. А тя пък е понятие, обединило две думи на старогръцки: народ и държава.
Само си помислете: за една седмица гърците си спретнаха референдум, организираха го, направиха си кампанията, проведоха вота и дори отчетоха резултата. При това по впечатляващ начин: три часа след като затвориха урните, в тяхната преброителна комисия вече бяха обработени над 60% от протоколите и резултатът беше ясен.
У нас обаче нещата стоят другояче. Две години всевъзможни политически хрантутници спориха дали изобщо ни е нужен референдум за промяна в изборните правила. Накрая уж всичките кандисаха, но само дотам. Тепърва ще отидат още месеци, докато избистрят как трябва да се зададат въпросите и каква организация е нужна. А как ще се отчита резултатът – просто не е за мислене – има членове на секционни комисии, които даже на лист хартия не могат да сметнат подадените бюлетини, пък само си представете как ще се справят, ако им се наложи да ги въвеждат директно в компютър. Пък и къде такава техника по села и паланки, като в част от тях дори ток и вода все още се пускат "по график"…
Ей това са реалиите у нас – нито демосът ни е като хората, а още по-малко пък кратосът. И затова дори не очакваме някой да се подлъже да обяви, че и България е страна, свързана някак с демокрацията. Няма как – след 25 години неспирни политически усилия това понятие от лелеяна мечта се превърна в куха, изпразнена от съдържание чуждица, звучаща почти като мръсна дума..
