Новоизбраният председател на Софийския градски съд Калоян Топалов встъпи официално в длъжност на 7 юли (вторник). Тържествената церемония по повод събитието се проведе в присъствието на шефа на ВКС Лозан Панов, правосъдния министър Христо Иванов и ред още важни гости. Сред които впрочем се оказа и съпругата на Топалов – явно за кураж, макар че тази демонстрация на "семейственост", твърде нетипична за магистратските среди, бе приета доста разнозначно.
Каквито и да са оценките за тържеството обаче, то е вече минало. Церемониалните фанфари отзвучаха. Сега от Топалов се очаква работа. А това, което всички ще гледат, е в чия полза ще я върши той.
Време е за активна, целенасочена, задълбочена работа, с резултатите от която ще изчистим името на Софийския градски съд. Предстои нелек път, докато СГС започне да работи нормално, заяви при встъпването си Топалов.
Факт е, че изборът му бе посрещнат с много оптимизъм и надежда за промяна. И това е напълно обяснимо, след като в последните години Софийският градски съд се превърна в емблема на всичко "гнило" и "червясало" в съдебната система.
Но точно поради същата тази причина е голям и скептицизмът: "Ще го видим, като го извикат на килимчето и му кажат в прав текст: този няма да го буташ, онзи ще го покриеш, а пък тия и тия дела ще гледаш да ги заметеш…", злорадо потриват ръце запознати с "правилата", по които се назначава и работи висшата съдебна номенклатура.
Който го е страх от мечки, не ходи в гората, контрира пък Топалов в първите си медийни изяви. И сам описа своята репутация: на човек, който не се поддава на неправомерен натиск.
Дали е така, както твърди новоизпеченият шеф – ще видим. А и не само ние, самият Топалов тепърва ще установява доколко точно е "непробиваем". Защото дори и наистина да са го "натискали" досега, то ще е като детска игра на фона на това, което го очаква занапред – все пак той е седнал в един от най-неуютните началнически столове в съдебната система, около който винаги духа цяла роза от ветрове и интереси.
А иначе Топалов е прав, като казва, че лимитът не само на общественото, но и на съдийското търпение е изчерпан. И че е дошло време за пълна промяна. Остава само да се случи.
Впрочем, дори и Топалов да се издъни, дори и да не успее да пребори "гнилите ябълки", каквато амбиция вече заяви, това няма да изненада никого. Пък и няма да доведе до фундаментални промени – просто "лошата репутация" на СГС ще се затвърди. Само че от този негов провал на практика никой не би имал интерес. Нито магистратите в СГС, нито гражданите, нито "лобитата" във ВСС, нито дори политиците, които са сред най-знаковите "клиенти" на наказателната колегия в СГС – и те един по един вече разбират, че ако днес си управник, утре може да си подсъдим и тогава няма да е все едно дали те съди читав съдия, или продажник. Защото който се е продал веднъж, после го прави винаги.
Всъщност всички "фактори"- вътре и извън системата, вече искат СГС да изплува от дъното, на което го закопаха с общи усилия. И точно тази нетърпимост към сегашното положение всъщност е най-силният коз и единствен шанс на Топалов. Ако наистина иска да върне достойнството на съда, който вече е избран да ръководи.
Рестарт
Като една от първите си задачи Топалов вече посочи преинсталирането на софтуера на цялата компютърна система в съда, за да се защити тя от външно влияние. Защото се оказало, че в момента гаранции за сигурността на информацията в съдийските компютри на практика няма.
От думите на новоизбрания шеф на СГС стана ясно, че обслужването на компютрите е било предоставено на външни фирми, които са имали неограничен достъп до цялата система, включително и до компютрите на отделните съдии. И е имало риск от злоупотреба с информацията, до която е бил предоставен достъп. Трудно е да се каже кой го е позволил, но екипът ни от IT-специалисти в момента работят по отстраняването на този проблем, заяви Топалов.
Въпросите, които с основание изплуват веднага, е дали това положение съществува само в СГС, или и в други съдилища в страната? Дали възможността за злоупотреби с информацията в съдебните компютри някъде все пак е била използвана? А и дали с едно такова преинсталиране всъщност няма да се заличат неудобна информация и доказателства за извършвани нарушения, които впоследствие вече никой няма да може да види?
Отговорите обаче не ги дължи Топалов, а ВСС. Който обаче си мълчи.
