Създаването на изцяло нов Закон за обществените поръчки може и да не се случи точно както го искат управляващите. Редица от предложенията им за кардинални промени в процеса на договаряне между държавата и бизнеса срещнаха сериозна критика още преди да са внесени за обсъждане в Народното събрание. И нищо чудно в последна сметка обещаните реформи съвсем да се изкривят.
Комисията за защита на конкуренцията например е открила в законопроекта немалко противоречиви текстове, които създават предпоставки за субективизъм и ограничаване на конкуренцията. Становището на регулатора е изготвено след искане на вицепремиера Томислав Дончев и неминуемо ще бъде взето под внимание при окончателното обсъждане на норматива.
Експертите по конкуренцията са категорично против цялостното префасониране на реда за разглеждане на предложенията. Става дума за идеята първо да се отваря ценовата оферта, а не пликът с техническите и административните сведения на участника. Тя е "изфабрикувана" с мотива, че по този начин доказателства за съответствие с изискванията ще представя само спечелилият кандидат и ще се спести огромна част от подготовката за участие в публичните търгове, която е толкова усложнена, че сега отказва много фирми въобще да подават документи. С въвеждането на този подход се очакваше да се облекчи и работата на оценителните комисии, защото така ще трябва да проверяват обстойно само една компания. КЗК обаче е на мнение, че така въведената възможност за възложителите да оценяват техническите и ценовите предложения на участниците преди разглеждане на документите за подбор би могла до доведе до нарушаване на принципите на равнопоставеност и до определянето на изпълнител единствено въз основа на по-доброто му техническо и ценово предложение, без той реално да притежава необходимите технически, финансови и икономически възможности за изпълнение на поръчката. Затова комисията предлага целият този параграф да отпадне.
Изненадващо, тя е категорично против и да има крайната дума при обжалването на поръчки, чиято стойност е под националните прагове. В проектозакона е записано, че когато се обжалва решение, действие или бездействие, разпореждането на председателя на КЗК за отказ за образуване на производство е окончателно. Тоест не подлежи на последващ съдебен контрол. Това е т. нар. едноинстанцонно производство, което вносителите очакваха да спести много време и усилия и на фирмите, и на институциите, възлагащи поръчки. Само че защитниците на конкуренцията се отказват така леко от властта, която им се дава, заради Конституционния съд. Оказва се, че още през 2008-а магистратите са разглеждали въпроса за ролята на КЗК и тогава са стигнали до извода, че тя е овластена да се произнася специално по законосъобразността на решенията, действията и бездействията на възложителите на обществени поръчки, но в организационно отношение не е съд, в това число и специализиран. Заключението е, че КЗК е несъдебен орган с правораздавателна компетентност и не бива това да води до противоречие с принципа на разделение на властите. Според конституционните съдии изискването на чл.119 от основния закон е окончателното решение по такива спорове да се взема от компетентен съд, ако заинтересованите страни пожелаят.
От КЗК обръщат внимание също така, че при въвеждане на едноинстанционно обжалване ще бъде отнет достъпът до съдебен контрол на редица малки и средни предприятия, които са преобладаващите участници в търговете със стойност под националните прагове.
Силни критики са отправени и към текстовете, даващи възможност договорите за обществените поръчки и рамковите споразумения да се изменят, ако се налага замяна на изпълнителя с нов, при положение че първият не е в състояние да се справя със задачите. Твърди се, че този текст противоречи на принципа на относителната неизменност на подписания договор и може да доведе до случаи, при които първоначално определеният изпълнител участва фиктивно в процедурата, след което бива заменен с нов, но без реално да е налице такова основание.
Внимание заслужава и фактът, че в действащия Закон за обществените поръчки е предвидено възложителите да уведомяват КЗК, когато има съмнения за споразумения, решения или съгласувани практики между участниците в търга, а в предложения законопроект подобна разпоредба не е включена. Пример в това отношение е прословутият централизиран конкурс за доставка на самолетни билети от 2010 г., с който трябваше да се подсигурят полетите на цялата администрация. Тогавашният финансов министър Симеон Дянков обаче се усъмни в договорки между туроператорите и сезира антимонополната комисия. Впоследствие КЗК предяви твърдения за картел между някои от участниците в процедурата. Но ако старият режим не бъде запазен, подобни казуси в бъдеще няма да има.
Останалите съображения на КЗК са свързани преди всичко с технически и правни въпроси, което съвсем не означава, че са по-маловажни. Установено е, да речем, че в предложените текстове на законопроекта има неясноти около актовете за откриване, промяна и възлагане на поръчката, и ако някой от участниците в нея има възражение за провеждането й, трудно може да се разбере кой точно е обжалваемият документ.
Друга критична точка е предвидената възможност за устна комуникация при публичните търгове. Според становището на КЗК това може да създаде опасност от злоупотреби. Законодателят е пропуснал да въведе и срок, в който възложителят е длъжен да отговори на поставени от кандидатите въпроси. Което рефлектира пряко върху правата на заинтересованите лица и дори може да ги възпрепятства от участие в процедурата.
Регулаторът настоява още недвусмислено да се определи задължително ли е обявяването на прогнозна стойност на поръчката, или не, защото в проектонорматива има противоречиви текстове в тази посока. Комисията е открила и множество несъответствия в условията за допустимост, както и в изискванията към кандидатите за участие в обществените поръчки.