реминаваме към следващия законопроект по дневния ред:
ПЪРВО ГЛАСУВАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ И ПРЕСТРУКТУРИРАНЕ НА КРЕДИТНИ ИНСТИТУЦИИ И ИНВЕСТИЦИОННИ ПОСРЕДНИЦИ, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.
Законопроектът е разпределен на водещата Комисия по бюджет и финанси и на още три комисии. Също така има становище и от Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове.
Моля, госпожо Стоянова, да ни представите доклада на Комисията по бюджет и финанси по посочения Законопроект.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА: Благодаря, господин Председател.
Моля за процедура – допуск до залата на заместник-министър Ананиев. Той е допуснат до залата по предишния закон. Допуск за господин Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка, и Снежана Колева – експерт от Министерството на финансите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ИВАН К. ИВАНОВ: Уважаеми колеги, моля да гласуваме допуск до залата на изброените лица.
Гласували 79 народни представители: за 78, против 1, въздържали се няма.
Предложението е прието.
Моля госпожа Колева и господин Костов да бъдат поканени в залата от квесторите.
Имате думата, госпожо Стоянова.
ДОКЛАДЧИК МЕНДА СТОЯНОВА:
„ДОКЛАД
на Комисията по бюджет и финанси относно Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.
На заседание, проведено на 18 юни 2015 г., Комисията по бюджет и финанси разгледа посочения Законопроект.
На заседанието присъстваха: Фейзи Бекир – заместник-министър на финансите; Димитър Костов – подуправител на Българска народна банка; Веселина Мандаджиева – началник на отдел „Нормативна дейност” в Комисията за финансов надзор; Боян Колев – експерт във Фонда за гарантиране на влоговете в банките, и Ирина Марцева – главен секретар на Асоциация на банките в България.
Законопроектът беше представен от заместник-министър Бекир.
Предложеният Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници има за цел въвеждане в българското законодателство на Директива 2014/59/ЕС за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници. Директивата има за цел да установи ефективна рамка на европейско ниво за справяне с банкови кризи на достатъчно ранен етап, така че да се предотврати пренасянето на финансовите проблеми на отделни кредитни институции върху цялата банкова система, както и да се премахне във възможно най-голяма степен необходимостта от използване на публични средства за подпомагане на неплатежоспособни банки.
Законопроектът въвежда правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на банки, инвестиционни посредници, както и други лица, посочени в Законопроекта. Като орган за преструктуриране на банки е определена Българската народна банка, а Комисията за финансов надзор – като орган за преструктуриране на инвестиционни посредници. Органът за преструктуриране информира министъра на финансите за решенията си, като решения, които оказват негативно въздействие върху публичните финанси, могат да доведат до необходимост от използване на държавните инструменти за финансова подкрепа, или които се вземат в условия на системна финансова криза, подлежат на изпълнение след одобрението на министъра на финансите.
В Законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането. Законопроектът въвежда изисквания към банките и инвестиционните посредници за изготвяне и актуализиране на планове за възстановяване, съдържащи мерки и процедури за предприемане на ранни действия в случай на влошаване на финансовото им положение, както и да изготвят планове за преструктуриране, които имат за цел преструктуриране на банка или инвестиционен посредник, като се сведат до минимум загубите за данъкоплатците и като се запазят основните критични за дейността на институцията функции.
Законопроектът предвижда органът за преструктуриране да извършва оценка на възможностите за преструктуриране, която може да доведе до изисквания за опростяване дейността на банката или инвестиционния посредник или структурата на групата, от която институцията е част.
С преструктурирането се цели постигане в ускорен срок на резултати, подобни на обичайната процедура по несъстоятелност, по отношение разпределянето на загубите между акционерите и кредиторите, като се запазва финансовата стабилност и се ограничават загубите за данъкоплатците, когато обявяването на банката/инвестиционния посредник в несъстоятелност би застрашило обществения интерес и би съставлявало заплаха за финансовата стабилност.
Определените в Законопроекта цели на преструктурирането са осигуряване на непрекъснатост на критичните за банката или инвестиционния посредник функции, избягване на неблагоприятните последици за финансовата стабилност, защита на публичните средства чрез свеждане до минимум на зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа, както и защита на вложителите с гарантирани влогове, средствата и активите на клиентите.
В съответствие с изискванията на Директивата Законопроектът въвежда следните инструменти за преструктуриране: продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби.
В съответствие с предвидената в Директивата възможност са въведени два допълнителни инструмента за преструктуриране – инструмент за държавна капиталова подкрепа и инструмент за временна държавна собственост, които представляват държавни инструменти за финансова стабилизация. Компетентен орган за вземане на решение за прилагане на тези инструменти е Министерският съвет по предложение на министъра на финансите.
Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките. Аналогично, Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите и в който се събират вноски от инвестиционните посредници, които попадат в обхвата на Законопроекта.
В съответствие с поетите ангажименти в Националната програма за реформи Европа 2020, приета на 5 май 2015 г. от Министерския съвет, се предвижда БНБ да организира извършване на преглед на качеството на активите на цялата банковата система, включително проверка на качеството и адекватността на използваните оценки за стойност на активите, приетите обезпечения и практиките по обeзценяване и провизиране, при участие на независими външни лица с висока професионална репутация. Комисията за финансов надзор от своя страна ще организира извършване на преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите, при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация.
Следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директива 2014/59/ЕС е изтекъл и Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение № 2015/0014 по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
След обсъждане на Законопроекта се проведе гласуване, което приключи при следните резултати: „за” – 12 народни представители, без „против” и „въздържали се” – 3 народни представители.
Въз основа на гореизложеното Комисията по бюджет и финанси предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря, госпожо Стоянова.
Доклад на Комисията по икономическа политика и туризъм.
Господин Кънев, очаквам резюме на доклада от Вас.
ДОКЛАДЧИК ПЕТЪР КЪНЕВ:
„ДОКЛАД
по Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.
Комисията по икономическа политика и туризъм на свое заседание, проведено на 24 юни 2015 г., разгледа и обсъди Законопроекта за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници.
Законопроектът бе представен от Карина Караиванова.
В Законопроекта са определени правилата, процедурите и изискванията по отношение на планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането. Плановете за възстановяване, както и тяхната ежегодна актуализация подлежат на одобрение от компетентния за съответната институция надзорен орган – БНБ или КФН.
Предвижда се възможността органът за преструктуриране да назначи временен управител на банка или инвестиционен посредник, който да работи съвместно със или да замени временно ръководния орган на институцията.
Законопроектът предвижда целевото равнище на средствата, събрани във Фонда за преструктуриране на банките, да е 2 на сто от размера на гарантираните депозити в банките, лицензирани в Република България, което е по-високо ниво от определеното в Директива 2014/59/ЕС. Предвижда се целевото ниво да бъде достигнато в срок до 10 години от влизане на Закона в сила.
Аналогично на Фонда за преструктуриране на банките, Законопроектът предвижда създаване на Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите.
Законопроектът съдържа разпоредби за реда на установяване на нарушения и налагане на наказания, както и такива, уреждащи правото на оспорване по съдебен ред на решенията на БНБ.
С Преходните и заключителните разпоредби се правят съответстващи промени в редица действащи към момента закони.
След приключване на обсъждането и гласуване с резултати: „за” – 17 гласа, без „против” и „въздържали се”, Комисията по икономическа политика и туризъм прие следното становище:
Предлага на Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.”
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Кънев.
Комисията по правни въпроси – доклад за първо гласуване.
Господин Кирилов, моля за резюме.
ДОКЛАДЧИК ДАНАИЛ КИРИЛОВ: Уважаема госпожо Председател, уважаеми народни представители!
„ДОКЛАД
за първо гласуване на Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12 юни 2015 г.
На свое заседание, проведено на 23 юни 2015 г., Комисията по правни въпроси обсъди цитирания Законопроект.
На заседанието присъстваха всички, упоменати в предходните доклади, представители на институциите.
Законопроектът беше представен от госпожа Карина Караиванова.
С предложения Законопроект в българското законодателство се въвеждат разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 година за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО на Съвета и директиви, които подробно са посочени в мотивите и в текста на Законопроекта.
В хода на дискусията, народният представител Петър Славов постави въпрос дали Законопроектът предвижда хипотеза, в която средствата от Фонда за гарантиране на влоговете в банките ще бъдат ползвани за подпомагане на банки в затруднено положение преди етапа, в който банката е поставена под специален надзор или респективно е обявена в несъстоятелност, както и предвиден ли е механизъм, в случай, че банката, въпреки подкрепата, фалира и се наложи тези средства да бъдат изплатени втори път. В отговор, господин Костов обясни, че с директивата такава възможност е предвидена при ясни правила. Той поясни, че при преструктуриране се постига състояние на банката, при което наличността на влоговете е гарантирана и Фондът за гарантиране на влоговете в банките не се ангажира със сума по-голяма от тази, с която би се ангажирал, ако не се извърши преструктурирането и се пристъпи към несъстоятелност. Господин Костов подчерта, че защитата е в цялата процедура по преструктуриране.
След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 10 гласа „за”, без „против” и 2 гласа „въздържал се” предлага на Народното събрание да подкрепи на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерски съвет на 12 юни 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря.
Остана да чуем и становището на Комисията по европейските въпроси и контрол над европейските фондове – резюме на доклада.
ДОКЛАДЧИК СВЕТЛИН ТАНЧЕВ: Благодаря Ви, госпожо председател.
Уважаеми колеги народни представители!
„Настоящият Законопроект има за цел да въведе в българското законодателство разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници и за изменение на Директива 82/891/ЕИО и директиви 2001/24/ЕО, 2002/47/ЕО, 2004/25/ЕО, 2005/56/ЕО, 2007/36/ЕО, 2011/35/ЕС, 2012/30/ЕС и 2013/36/ЕС и на регламенти (ЕС) 1093/2010 и (ЕС) 648/2012 на Европейския парламент и на Съвета.
Горепосочената директива цели установяването на рамка на ниво ЕС за ранно ефективно справяне с банкови кризи, за да се минимизира потребността от публично финансиране на неплатежоспособните банки, както и разпростирането на проблема върху цялата финансова система на държавата членка. Проектът на закон транспонира правилата и процедурите, свързани с възстановяването и преструктурирането на банки, инвестиционни посредници, както и други лица, изрично упоменати в него.
Българската народна банка и Комисията за финансов надзор са българските органи за преструктуриране – съответно на банки и на инвестиционни посредници. Те следва да информират министъра на финансите за своите решения. В определени случаи изпълнението на тези решения става след одобрението на министъра на финансите – когато е възможно да се стигне до използването на държавни инструменти за финансова подкрепа или които се вземат в условия на системна финансова криза.
В проекта на закон са разписани правилата, процедурите и изискванията във връзка с планирането и подготовката на възстановяването и преструктурирането. Органът за преструктуриране извършва оценка на възможностите за преструктуриране. Тя е възможно да доведе изисквания за опростяване дейността на банката, инвестиционния посредник или структурата на групата, от която институцията е част.
В съответствие с изискванията на Директива 2014/59/ЕС Законопроектът въвежда следните инструменти за преструктуриране: продажба на стопанска дейност, мостова институция, обособяване на активи и споделяне на загуби. Също в унисон с Директивата се предвиждат два допълнителни инструмента за преструктуриране – инструмент за държавна капиталова подкрепа и инструмент за временна държавна собственост.
Законопроектът предлага създаването на Фонд за преструктуриране на банки, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, както и Фонд за преструктуриране на инвестиционните посредници, който се управлява от Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите. В допълнение, съгласно ангажиментите на страната ни по линия на актуализираната през 2015 г. Национална програма за реформи, приета от Министерския съвет в изпълнение на Стратегията „Европа 2020”, се предвижда БНБ да организира извършване на преглед на качеството на активите на цялата банковата система, а Комисията за финансов надзор – да организира извършване на преглед на активите на пенсионните фондове и на балансите на застрахователите, при участие на независими външни лица и институции с висока професионална репутация.
Не на последно място, следва да се има предвид, че срокът за транспониране на Директивата е изтекъл – държавите членки трябва да въведат мерки за нейното прилагане от 1 януари 2015 г. В резултат Европейската комисия е стартирала процедура за нарушение № 2015/0014, част от досъдебна фаза по неизпълнение на задълженията, произтичащи от членството на страната ни в ЕС.
В заключение предложеният Законопроект е в съответствие с правото на Европейския съюз и коректно транспонира в българското законодателство разпоредбите на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г.
С оглед на гореизложеното и в резултат на проведеното гласуване Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове единодушно гласува с 12 гласа „за” Народното събрание да приеме на първо гласуване Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционни посредници, № 502-01-49, внесен от Министерския съвет на 12 юни 2015 г.” Благодаря Ви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Танчев.
Дебатът е открит.
Има ли народни представители, които желаят да участват в него?
Заповядайте, господин Търновалийски.
ГЕОРГИ ТЪРНОВАЛИЙСКИ (БСП ЛБ): Уважаема госпожо Председател, уважаеми колеги! Чухме докладите на комисиите по този Законопроект. Да, той е опит да се регламентира ролята на държавата в случаите на проблеми в банки. По-голямата част от текстовете са наистина транспониране на директивата. Законопроектът е внесен от Министерския съвет, но явно си личи авторството на Българската народна банка, в което, разбира се, няма нищо лошо, но и пък това е причината, за да бъдем много по-внимателни в редица от текстовете, които ни се предлагат.
Аз ще се спра на два проблема според нас в този предложен Законопроект, които дават и стимулират рисковото поведение на банките, а именно заложените в него конфликт на интереси и липсата на отговорност, след всичко това, което имаме една година като криза в банковата система.
Усещането от предложения Законопроект е, че банките не могат да фалират, а винаги трябва да бъдат спасявани, разбира се, с помощта на държавата. Според нас духът на този Закон е сбъркан, защото води само до стимулиране на неразумното поведение на банките, а техните управителни тела ще остават с впечатлението, че каквото и да се случва, каквото и да правят, държавата ще бъде тази, която трябва да ги спасява, ще има фонд, който да ги спасява. Цената обаче за тези неразумни действия, колеги, отново ще плащаме всички ние, нашата финансова система и нашата сигурност.
Този Законопроект много ми прилича на изказването на един нобелов лауреат за икономика Милтън Фридман, който казва, че американската икономическа система е социализъм за богатите и свободна инициатива за всички останали. И когато някой беден не може да си плати дълга, той живее в колата си, а когато един банкер не може да плати дълга си, то тогава данъкоплатците трябва да го спасяват.
Считаме за най-правилно да има пазарни отношения при тези случаи, които да предполагат и възможност и фалит на банките, които се държат неразумно, или тяхното оздравяване да бъде правено със средства на акционерите и, разбира се, със средства на пазара.
С предлагания Законопроект за възстановяване и преструктуриране на кредитните институции и инвестиционните посредници Европейският съюз ще се удави в собствената си бюрокрация според мен. Документите за банковата регулация са толкова много, че тези, които трябва да ги изпълняват, едва ли ще успеят да го направят, а всъщност този нов Закон не казва кой знае колко много нови неща, които нямаме ние в нашето законодателство. Иначе, предлаганите изменения са свързани с допълнителна бюрокрация, създаването на нови структури, наемането на нови служители и изплащането, разбира се, на големите заплати, както и нови вноски към един нов фонд, който се създава.
Законът предвижда създаването на една нова структура, която трябва да работи в структурата на Българска народна банка. Когато обсъждахме в Бюджетна комисия, попитахме: защо трябва да бъде в Българска народна банка? Защо не се пробва практиката на други страни тази структура да бъде извън банката, имайки предвид и това, което се случва в последните месеци, и доклада, който излезе – на Комисията за КТБ, за оценката за работата на Българската народна банка и на надзора, отговорът на представителя на Българска народна банка – подуправителя господин Костов, беше, че, видите ли, Българска народна банка има информацията, има изградените структури, има опита и затова е по-добре и логично да бъде там. Аз не съм на същото мнение, отново казвам, предвид и доклада на Комисията, и всичко това, което се случва в държавата в последната година. Не е лош и страшен инструментариумът, който се предлага с този Законопроект, въпреки че е голям и тежък. По-страшното е как той ще бъде прилаган и от кого ще бъде прилаган този инструментариум.
Предложението на новото звено да работи в Българската народна банка предполага и възникване на конфликт на интереси, според нас, защото БНБ ще трябва да защитава интересите както на банковите институции, изпаднали в трудности, така и на потребителите. И познайте на чия страна ще застане.
Не е ясно при какви обстоятелства надзорът ще признае, че определена банка е изпаднала в това състояние и трябва да бъдат отнети правата на нейния Управителен съвет. Ако разчитаме, че банката или този орган ще следят финансовите показатели, то тогава ще дам за пример какво се случи миналата година, когато Корпоративна търговска банка закупи банка „Креди Агрикол”. Резултатите бяха брилянтни.
Подобни звена в Европейския съюз, в някои страни, са извън централните банки и аз смятам, че върху това може да бъде дебатирано и може да бъде обсъждано.
Убеден съм, че в тази зала няма колега, който да не е съгласен, че трябва да се носи отговорност за случващото се в банките както от Надзорния съвет, от Управителния съвет на банката и, разбира се, в случая от новото звено, което ще бъде създавано.
Силно впечатление, колеги, прави чл. 5, който освобождава от отговорност Управителния съвет на Българската народна банка и, разбира се, Комисията за финансов надзор, за действия и бездействия в случаите, когато няма умисъл. Какво всъщност казваме: отговорност тези органи отново няма да носят или ще носят групова безотговорност?
На моя въпрос: защо това е прието така в Законопроекта, отговорът на подуправителя на БНБ беше: „Защото такова е изискването на Директивата”? Да, обаче – не. Директивата не казва това, колеги.
Какво казва Директивата за създаване на рамка за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, чл. 3, т. 12: без да се засяга чл. 85, държавите членки могат в съответствие с националното право – могат в съответствие с националното право, да ограничат отговорността на органа по преструктуриране, на компетентни органи и съответния им персонал за действия и бездействия при изпълнение на техните задължения.
Категорично не приемаме предложението да имаме безотговорност. Категорично не приемаме да не знаем кой ще бъде отговорен за тези действия. Между първо и второ четене ние ще направим нашите предложения и, надяваме се, те да бъдат приети. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Търновалийски.
Реплики?
Заповядайте, не като реплика, а като позиция от името на ръководството на Българска народна банка.
ДИМИТЪР КОСТОВ: Благодаря, госпожо Председател.
Уважаеми дами и господа, бих искал да внеса малко допълнителни разяснения, тъй като очевидно текстът е много голям – 190 страници не са малко.
В самото начало на изказването беше казано, че става дума за усещания, които се създават, за несправедливо или непазарно третиране, но имайте предвид, че самият Европейски съюз, за да стигне до тази Директива, положи усилия в продължение на около три години. За да не се стига до усещания, тоест до заключения, базирани на усещания, би трябвало подробно да се разгледат текстовете, за да се види всъщност какви са реално защитите на обществения интерес, заложени в Директивата.
По повод на отговорността най-вече бих искал да обърна внимание, че става дума само и единствено за имуществена отговорност. Нормално е, и повечето човешки дейности, поради самия факт че се базират на общуване между хората, се съпътстват от реалната вероятност за възникване на имуществени отговорности. Най-простият пример е дори, когато човек си кара колата, може да възникне някаква вреда за околните и поради това са създадени застраховките „Гражданска отговорност”.
В случая, възлагайки такива задачи на публични органи, при които е очевидно, че трябва да се търси баланс между различни интереси, очевидно е, че винаги може да възникне ситуация, при която тези интереси да не се чувстват незасегнати и да търсят съответната имуществена отговорност.
Това, което казва Директивата всъщност, е, че има два възможни подхода: единият е пазарният подход, при който тази отговорност да се покрива от застраховане.
Другият е, тъй като в случая не става дума за индивидуализирани ползи от тези решения, законодателно да се регламентира тази застраховка. Ако се предлага да няма законодателно третиране на застраховане на тази отговорност, тогава очевидно става дума за частно решение, базирано на застраховка срещу вреди.
Това безспорно би било апетитна пазарна ниша за застрахователите. Искрено се надявам, че тук не става дума за лобиране, но в съответствие с възможността, дадена в Директивата, и която и Европейския съюз е дал на всички държави, предложението е просто тази застраховка да се прави по този начин, тъй като българският застрахователен пазар не е достатъчно развит и достатъчно дълбок, за да може да поеме на разумна цена предоставянето на такава застрахователна отговорност.
Мисля с това да се огранича. Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЦЕЦКА ЦАЧЕВА: Благодаря Ви, господин Костов.
За изказване – госпожа Менда Стоянова, която се отказва.
Други народни представители? Няма.
Дебатът е закрит.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции и инвестиционни посредници, внесен от Министерския съвет.
Гласували 101 народни представители: за 93, против няма, въздържали се 8.
