След като беше сключено дългоочакваното споразумение за иранската ядрена програма, участниците в изработването му многократно подчертаха, че то е изгодно за всички и никоя от страните по него не може да се смята нито за победител, нито за победен. Въпреки това Китай се очертава като един от най-големите печеливши.
Документът, подписан от Иран и от петте постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН (САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай), плюс Германия, предвижда отказване на Техеран от най-опасните аспекти на неговата ядрена програма срещу вдигане на санкциите, наложени му от международната общност заради подозрението, че разработва атомна бомба. Всичко това вероятно ще проправи път към реализирането на геополитическите амбиции на Пекин в Близкия изток и района на Персийския залив. Един от най-мащабните проекти на Китай – новият Път на коприната, който трябва да свърже по суша и море страната с Европа, вече може да бъде осъществен. По данни на МВФ най-големият търговски партньор на Иран през 2013-а е била Поднебесната империя, като стокооборотът е надвишавал 30 млрд. евро. Със сигурност обаче той ще се увеличи чувствително, след като иранският пазар стане по-достъпен, особено в енергийния сектор.
Китай е един от най-големите вносители на ирански суров петрол и петролни продукти. Въпреки наложения режим на санкции държавната Китайска петролна и химическа корпорация ("Синопек") и Китайската национална петролна корпорация и в момента участват в разработването и експлоатацията на ирански нефтени находища. След като бъдат вдигнати финансовите и икономическите ограничения, Пекин ще може да инвестира в енергийната инфраструктура на страната, за да осигури още по-голям приток на суровини за огромната си индустрия – при това с перспективата за падане на цените на нефта и природния газ.
При такова стечение на събитията китайските пари могат да вкарат Иран в икономическата орбита на Пекин, но и в геополитическите му проекти. От особено значение е изграждането на Китайско-пакистанския икономически коридор, който ще легне в основата на новия Път на коприната, както и на връзката с иранско-пакистанския газопровод. Строителството на пакистанския му участък вече бе забавено преди всичко заради натиска на САЩ и Саудитска Арабия, но още през април Пекин предложи помощ в тази насока.
Накрая може да се окаже, че споразумението за иранската ядрена програма ще засили стабилността в региона, обхващащ Иран, Пакистан и Афганистан, който има ключова роля за осъществяването на новия Път на коприната. Неслучайно през последните месеци се засилиха усилията на Пекин да посредничи, със съдействието на Пакистан, за постигане на мир между афганистанското правителство и лидерите на талибаните. Показателен е и фактът, че поредният кръг от преговорите дори се проведе на китайска територия.
Има всъщност един сериозен проблем пред осъществяването на сухопътната връзка на Китай с Иран – откъде да мине тя? Възможни са два пътя – или през Афганистан, или през бившите средноазиатски съветски републики. Но и двата имат своите недостатъци. Дори с помощта на китайското посредничество да бъде постигнат мир в Афганистан, тази държава едва ли в обозримо бъдеще ще е достатъчно сигурна, за да се хвърлят милиарди за инфраструктурни проекти, преминаващи през територията й. Колкото до варианта през средноазиатските републики, той изглежда по-спокоен, но да не забравяме мощното руско влияние върху региона. Отношенията между Русия и Китай в момента са в разцвет, какъвто отдавна не са познавали, но дали това е достатъчно, за да повери Пекин най-важния си геостратегически план на добрата воля на Москва? Още повече че едва ли руснаците ще допуснат Иран да бъде едностранно въвлечен в орбитата на Поднебесната. От друга страна, независимо от политическото влияние на Кремъл, в икономическо отношение връзките на средноазиатския район с Китай все повече се засилват. Тоест в дългосрочна перспектива той може да се окаже поле, където да се сблъскат интересите на двете най-мощни държави в Азия и това да окаже влияние на отношенията им.
Не е изключено подписването на иранското споразумение да има и други косвени последици за Китай. Продължилото много години и особено засилило се през последните десетилетия напрежение между Вашингтон и Техеран караше САЩ да концентрират големи дипломатически, военни и икономически ресурси в тази част на света. Но сега, след като е ясно, че Иран постепенно ще възстановява своята легитимност като член на международната общност, САЩ могат да преместят фокуса на външната си политика другаде, засягайки китайските интереси. На първо място това е Южнокитайско море, където напрежението постоянно се покачва заради намерението на китайците да сложат еднолично ръка на този богат на природни ресурси район, който е и един от най-важните морски пътища. Вашингтон никога няма да допусне това да се случи, така че можем да очакваме само покачване на температурите в най-западната част на Тихия океан.
При всяко положение обаче ползите, които Китай ще извлече от споразумението за ядрената програма на Иран, ще надвишават потенциалните вреди.
