Пазарната икономика и свободата на придвижване с безбройните си изкушения не могат да променят една изконно българска черта – спестовността. Не могат съществено да й повлияят нито ниските доходи (на последно място сме в Европа), нито фалитът на четвъртата по големина банка в страната – КТБ (който при други равни условия би предизвикал определено недоверие в системата като цяло). Сериозното раздвижване на пазара на имоти също не я подтиква към лакомия и харч. А последните данни на БНБ за пореден път доказват, че домакинствата у нас продължават да трупат спестявания в банките – независимо криза ли е, или застой, както е в момента.
Над 56.4 млрд. лв. са достигнали депозитите на домакинствата и на фирмите към края на юни, отчитат от Централната банка. По сметки на "БАНКЕРЪ" при 80 млрд. лв. брутен вътрешен продукт на страната това прави 70% от националното богатство. Спрямо година по-рано увеличението е с 5.2 на сто. То е приблизително същото като годишното увеличение спрямо 2013 година.
Ако погледнем, само от семейната спестовност в трезорите са заключени 40.581 млрд. лева.
В същото време паралелно с покачването на сумите, които се държат в банките, намалява броят на депозитите – до 10.806 млн. в края на юни (или с 5.9 на сто).
На устойчивия тренд за увеличаване на парите по депозити в банките не е повлияло и това, че от тези сметки са изтеглени около 3 млрд. лв. през второто тримесечие от четирите банки с гръцки капитали, коментират банкери.
Спестяванията на фирми и домакинства са продължили да растат през второто тримесечие, като средствата от местни източници в края на юни достигат 89.4% от депозитите. Делът на депозитите от домакинства в общата депозитна база достига 59.8 процента.
Спорен остава приносът на гастарбайтерите ни в ръста на депозитната маса. Според общоприетото мнение те носят парите кеш, пренебрегвайки облекченията дори и на фирмите за бързи трансфери, където не ги питат за произход на средствата. Тези средства бързо се превръщат в къщи и коли и нямат досег с банките у нас. Но има и друга тенденция, че все по-често българите зад граница използват сметките си в тукашни банки и редовно ги захранват с припечелените средства.
Независимо от това как работещите българи зад граница връщат парите си в България, важното е, че те продължават да помагат на своите близки у нас. И тези суми са съизмерими с преките чуждестранни инвестиции у нас за месец май. Но от началото на годината инвестициите изпреварват почти два пъти размера на парите, изпратени от българите в чужбина.
431.5 млн. евро са превели българите, които работят в чужбина, на близките и роднините си у нас през първата половина на годината, показват данните на БНБ. Почти толкова била и сумата, изпратена от гурбетчии през същия период на 2014 г. – 430.8 млн. евро. Само през юни емигрантите са превели на близките си в България 72.9 млн. евро.
Според експерти реалният размер на средствата, които българите в чужбина носят, е много по-голям. Причината е, че статистиката на БНБ отчита само трансферите през банките и компаниите за парични преводи, но не и внасяните суми кеш.
Странно
БНБ не казва колко са депозитите на държавата в банките
Преди три месеца, когато за първи път публикува данни по нова методология, БНБ разкри и депозитите на сектор "Държавно управление" във всяка от банките. Тогава статистиката показа, че някои банки отчитат нулеви лихви по привлечените средства от държавата и общините. Впоследствие неофициално бе коментирано, че БНБ погрешно е отразила информацията от банките или самите банки са се объркали в попълването на формата. В този дух бе и писмото на Централната банка. Затова се очакваше БНБ да публикува коригирана справка за второто тримесечие, но тя не го направи.
Има само обобщена справка за депозитите и няколко реда в прессъобщението. От тях става ясно, че депозитите на сектор "Държавно управление" намаляват с 269 млн. лв. – до 2.7 млрд. лева. Начислените лихви по тях, които бяха общо 2 млн. лв. през първото тримесечие, вече са 13 млн. лв. към 30 юни.
