Премиерът Бойко Борисов винаги говори едно към гьоторе, но в петък (21 август) надмина себе си. За пореден път. Знаем, че идват избори и че голяма част от електората смила най-добре точно такива приказки. Хем газирани, хем чути на градус. И най-важното – при консумацията им не се налага да мислиш и помниш. Просто дъвчеш, гълташ и преживяш.
Борисов изстена сърцераздирателно, че всичко в държавата лежало върху плещите му – носи я като митичния герой Атлас. Блъска от сутрин до вечер, но какво да се прави – съдба управленска, не сколасва да огрее навсякъде. Стотици хиляди чиновници не могат да решат с години елементарни проблеми, а той го прави като на шега. В тон с максимата си: "Вие сте прости и аз съм прост – затова се разбираме". Но обикновено нищо не е толкова просто, колкото го изкарва премиерът.
Почти няма едър бандит, който да е вкаран зад решетките, десетки се изнизаха зад граница, но той драматизира по повод случайно заснетия от охранителна камера автокрадец Ярослав Димитров. МВР не можело да охранява физически хилядите задържани по къщите им, затова трябвало да им се слагат електронни гривни. Само че въпросният апаш май не бил с мярка "домашен арест". Хайде, да речем това е подробност – и да беше, пак щеше да краде.
Не е ли по-интересно обаче за кого работи, че да стане ясно защо не може да бъде осъден? И не е ли възмутително, че тези, за които работи, и онези в МВР, прокуратурата и съда, които осигуряват работната му среда, са още на свобода? Колкото до електронните гривни, пари за такива играчки няма и Борисов го знае. Добре, че ги измислиха, че да замечтаем за правосъдие – бабите и дядовците ни до девето коляно все на тях са разчитали. Пък да направим и за "гривните" една обществена поръчка, та да напълним гушите на някой от нашите, и ето ви правосъдие.
И със съдебната реформа всичко било наред – всеки, които твърди обратното, се е объркал. След като ГЕРБ не гъкна, докато опозицията задраскваше повечето точки от скромната законодателна оферта на Реформаторския блок, сега щели да се борят за връщане на явното гласуване във ВСС. Но пък и отпадането му не било "исторически компромис", както обяви Радан Кънев. И за капак – според оценката на Борисов съдебната реформа се била случила вече "над 90% от това, което Министерският съвет е искал". А тя всъщност не е започвала, което ще рече, че кабинетът толкова е искал.
Ново разминаване – цялата държава лежи на плещите на Борисов, без указанията му нищо не помръдва, но "от мен прокуратурата е независима“. Е, как пък точно прокуратурата, този еталон за "независимост" по време на прехода, хартиса на самотек? Затова ли вече дори не се говори за знакови дела, камо ли за осъдителни присъди по тях? Виж, че прокуратурата не тежи на премиерските плещи, се съгласяваме. Тя е толкова олекнала, че изгуби всякаква тежест. И въпросът вече не е дали мястото й е в съдебната власт, а дали не трябва да бъде извадена извън държавата.
Изборът на Мая Манолова за омбудсман пък бил грешка. Още преди да разцъфне народната простота на Борисов, баща му казвал: “Як си сине, ама си будала“, защото лесно прощавал. Манолова му спретнала аферата “Костинброд“, но той й простил и я направил адвокат на народа. Е-ех, милозливо сърце – по християнски прощава.
На БСП, ДПС и АБВ – също път прави, с ляв финт и десноцентристки дрибъл. Но няма зло, което да не е възнаградено – от Костинбродската история ГЕРБ спечелили с лихвите. В резюме: “Което куче ме е залаяло, все е побесняло. Всеки си получи заслуженото, народът ни върна на власт“. Само дето не разбрахме от независимата прокуратура кой поръча бюлетините в печатницата на общински съветник от ГЕРБ.
И още – Борисов бил доволен от новия Закон за Национална служба “Охрана“, който реставрира ненавистното за поколения българи комунистическо УБО. България не била държава, която не е посягала на премиерите си. Така станало с Андрей Луканов, а в Сърбия – със Зоран Джинджич. Премиер, който носи държавата на плещите си, а враговете му ("Това са алкохол, това са цигари, това е петрол, крадци…") беснеят, не бива да излага живота си на риск. Какво сега, за да им направи кефа и да ги улесни, с колелото от Банкя за Министерски съвет ли да тръгне? И отново бащината мъдрост: "Сега бива, бива, но баща ми викаше вол за мезе не бива“. А народът да избира – вола или мезето.
