Мечтаете си да притежавате хотелче по Черноморието? И разполагате със свободни 282 хил. лв., които в момента държите по депозити, ама те ви носят неудовлетворителните 2% лихва годишно? Подобни сънища могат да се превърнат в реалност още следващия месец. Достатъчно е само да отидете при частния съдебен изпълнител Станимира Стефанова в Бургас и да подадете заявка за участие в публичната продан на хотел в курорта "Свети Влас". Той е собственост на обявената в несъстоятелност фирма "Мираж ХМ", чийто собственик Христо Недялков го е заложил пред Първа инвестиционна банка, за да обезпечи дълговете на фирмата си към нея. Цената, от която започва наддаването, е 280.8 хил. лева. Но е добре да предложите малко повече, ако смятате наистина да купувате. Впрочем преди да вземе окончателно решение за покупка е добре внимателно да провери правния статус на имота и какво точно придобивате. Да не се окаже, че вместо със спокойствие ще се сдобиете с нежелани съседи или с неплатени задължения.
Малки хотели на цена до половин милион лева
се предлагат из цялата страна, особено в планинските и крайморските курорти. В повечето случаи става дума за фамилни хотели, които по различни причини не са успели да се развият и са попаднали в капана на невъзможността да обслужват задълженията си към банките. Но това, че имотите са в курортни местности, още не е гаранция, че имат достатъчен потенциал за печеливш бизнес. Това зависи от много неща – в това число и от местоположението на имота, от конструкцията и функционалността на сградата и, не на последно място – от инфраструктурата, с която е подсигурена – път, вода, канализация, електричество. Все важни детайли, които често при построяването на сградите не са доизпипани и впоследствие създават проблеми при правенето на успешен бизнес.
Информацията в сайта на Камарата на частните съдебни изпълнители освен всичко друго показва и колко силно раздут е бил хотелиерският бизнес в периода преди началото на 2009-а. Едва ли не всеки десети българин от хората, живеещи в планинските и морските курорти, се е впуснал да инвестира в тази дейност. При това в повечето случаи като е вземал кредити. И когато кризата ни връхлетя, тези инвеститори са закъсали.
Почти всеки месец на сайта се дават обяви за публичната продан на двадесет – двадесет и пет хотела в най-различни части на България. Общата им първоначална цена варира между 15 млн. и 20 млн. лева. Факт е също, че за разлика от 2010 и 2011-а, вече трудно могат да се видят обяви за продажби на големи хотели, чиито първоначални тръжни цени бяха за 10-15 и повече милиона лева. Тези имоти отдавна или са сменили собствениците си, или банките кредиторки са ги придобили и са ги предоставили някому за управление.
Към момента най-големите търгове са за
хотели с цени от 2 млн. до 5 млн. лева
За септември са обявени четири такива търга. Първият е за хотелски комплекс "Долината на Орфей" в Пампорово, който е собственост на "Булгаре Дивелопмънт" ЕАД. Негов единствен акционер е Любен Славов. От Търговския регистър става ясно, че той е силно ангажиран в хотелиерския и туристическия бизнес. Но явно в Пампорово не му е потръгнало. От хотелския му комплекс там, който е съставен от много на брой апартаменти (някои от които още не са дори изградени), огромната част е заложена в полза на няколко инвеститори, сред които има и чужденци. Най-много обекти и имоти обаче са заложени като обезпечение на Обединена българска банка, която явно е основният кредитор на фирмата. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е около 4.82 млн. лева. Предвид на факта обаче, че повечето сгради в комплекса не са довършени, евентуалният инвеститор не само ще трябва да разполага със средства да плати на търга, но и с доста допълнителни пари, за да довърши комплекса и да го пусне в експлоатация.
Другият голям търг през септември е за терен и сгради във вилна зона Килиите до София. Тя е собственост на държавното "ГУСВ" ЕАД, срещу което е открита процедура по несъстоятелност. Първоначално обявената цена, от която ще започне наддаването за имота, е 2.52 млн. лева. Дори да се намери инвеститор, който да я плати, тя ще е недостатъчна да покрие задълженията на дружеството, защото ипотеката само за този имот е за заем от 6 млн. лева.
Четириетажен хотел в Банско
пък се продава за пореден път. Първоначалната му цена е 2.16 млн. лева. Сградата е собственост на "Хермес Вакейшън" ЕООД, чийто единствен собственик е "Елпромснаб" ООД. Неговите собственици пък са Владимир и Костадин Камбанови. Впрочем те вече не са и собственици, тъй като "Елпромснаб" е в процедура на несъстоятелност поради свръхзадлъжнялост. Всички дружествени дялове в двете фирми, както и хотелът в Банско са заложени в полза на "Българо-американска кредитна банка".
Четвъртата по-значима продажба, която ще се състои през септември, е за хотел в село Лозенец, на брега на Черно море. Той е притежание на "Индустриална корпорация Зелин", в която акционери са група жители на София. Първоначалната цена, от която започва наддаването, е 1.89 млн. лева. Върху имота има вписана възбрана, но съдебният изпълнител не е сметнал за нужно да обяви в чия полза е тя. Разликата с другите описани случаи е, че поне фирмата собственик на продавания имот не е в процедура по несъстоятелност. Но и тук – щом се е стигнало до принудителна продан на имота, явно бизнесът на тази фирма не върви добре.
Изброените дотук примери са само малка част от всичките търгове за хотели, които съдия-изпълнителите проведоха през последните пет-шест години. Тук трябва да се върнем към един детайл, който споменахме в началото. Повечето от инвестициите в този бранш са направени чрез заеми, взети от банките в България. Не с кредити или инвестиции от чужбина, а именно със заеми от банките у нас. И след като хотелиерската еуфория, както се вижда, завършва с провал на цял един бизнес сектор у нас, тези кредити едва ли някога ще бъдат възстановени в пълния им размер. Дори ако всички имоти, с които са обезпечени, да бъдат продадени. Сега шест години след бурния икономически растеж в тази област се оказва, че хотелиерският и туристическият бизнес, заедно със строителството са сред секторите в икономиката, които бяха опасно надценени както от инвеститорите, така и от кредиторите в България. Заради тази липса на предпазливост и на коректна преценка сега и двете страни акумулират загуби в размер на стотици милиони левове.
