Общият размер на гарантираните влогове в банковата система е много важен показател. Чрез него може да се сметне какъв е рискът за държавата при масирана финансова криза. Събитията преди година показаха, че не сме имунизирани срещу такива изненади – било заради политическа безотговорност и от грешни управленски решения. А обществото и финансовите експерти не бива да отминават без внимание или да забравят казаното от подуправителя на БНБ Калин Христов при изслушването му в Народното събрание, когато се обсъждаше кандидатурата му за втори подуправителски мандат. Тогава той заяви, че през юни 2014-а четиринадесет банки са били подложени на ликвиден натиск. Статистиката на БНБ показва, че по това време сумата на напълно гарантираните влогове (тези до 200 хил. лв.) само на населението е била близо 32.49 млрд. лева. Пак според статистиката на БНБ година по-късно те са нараснали с около 4 .2 млрд. лв. и вече са достигнали 36.65 млрд. лева. А във Фонда за гарантиране на влоговете, както в. "БАНКЕРЪ" вече писа, има само около половин милиард лева, за разлика отпреди година, когато в сметките му имаше около 2.2 млрд. лева. Числата показват, че нов трус в банковия сектор е недопустим и държавата, и БНБ трябва да хвърлят целия си административен, а ако трябва – и финансов ресурс, за да блокират още в самия им зародиш всякакви възможности лавината да тръгне. Добрата новина в случая е, че за разлика от 2014-а, когато използваемите средства във фискалния резерв на държавата бяха около 600 млн. лв., сега те са близо 6 млрд. лева. Което позволява на правителството при нужда да води агресивна политика срещу всякакви опити за атака срещу банковия сектор.
Хората явно са си взели някакви поуки от случилото се през лятото на 2014-а и се стремят да разпределят спестяванията си в няколко банки, така че да ги поддържат до гарантирания размер. Това подсказват данните на БНБ, според които ръстът на влоговете на населението се проявява най-вече при тези в размер между 50 хил. и 200 хил. лева. В същото време най-големите спестявания на граждани – над 1 млн. лв., намаляват и като бройка, и като общ обем. Докато преди година тези мегавлогове са били общо 732 и в тях е имало общо 1.89 млрд. лв., към края на юни 2015-а броят им е 587 и в тях се съхраняват 1.49 млрд. лева. Някои анализатори разчитат числата от статистиката на БНБ така: че ниските лихви не влияят на склонността на населението да спестява. Те твърдят също, че хората с високи доходи предпочитат да ги натрупват по банковите си сметки вместо да ги харчат. И това се потвърждава от факта, че независимо от всичко спестяванията на гражданите за една година са се увеличили от 38.6 млрд. на 40.6 млрд. лева. Поне според статистиката на БНБ.
