Длъжници заляха прокуратурата и съдилищата с жалби срещу частни съдебни изпълнители и оценители на движими вещи и недвижими имоти. Тези спорове, които доскоро се водеха в графа "съдебна екзотика", вече са на камари по бюрата на магистратите.
Какъв е проблемът? По сега действащия ГПК началната цена на вещите за продан се определя от съдебния изпълнител. Само преди няколко месеца – като гаранция за правата на длъжниците, бе забранено цените за търговете да падат под данъчната оценка на имотите. А ако взискателят поиска и съответно плати – може да си наеме и оценител, който да даде експертна оценка на вещите. Тарифите на оценителите, макар и трудно, все пак може да бъдат намерени в интернет и никак не са евтини. Накрая всъщност ги плаща длъжникът, защото това са разноски по изпълнението, които са на негов гръб.
Длъжниците обикновено дължат много повече от сумите, за които се продава имуществото им. Затова и никога не са съгласни с оценките, при които то се предлага на търг. Само че законът не им позволява да оспорват оценките в съда. Това е така, за да не се разтегля излишно процедурата – стъпва се на логиката, че каквато и да е началната цена, търгът предполага наддаване и чрез него вещта може да бъде продадена в пъти по-скъпо от първоначално поисканата сума.
От друга страна обаче, е факт, че стават "издънки", при това те съвсем не са единични случаи. А в някои от тях хора и фирми губят имотите си буквално за жълти стотинки.
В сегашната практика съществуват два начина, по които длъжниците се опитват да атакуват продажбите – по наказателен и по гражданскоправен ред. В голяма част от случаите целта е просто да се блокира производството. Но има и случаи, в които хората са напълно прави в претенциите си и успяват да го докажат и в съда.
От прокуратурата се иска да образува наказателно дело срещу ЧСИ, като се ползва буквално пълната "палитра" от престъпления (евентуално без тези срещу мира и човечеството или атомната енергетика). Успехът в това начинание е голяма рядкост, но все пак се случва, ако съдебният изпълнител е газил съвсем през просото. А напоследък "модата" е да се пишат жалби и срещу оценителя – по чл.260 или 291 от Наказателния кодекс, които предвиждат наказателна отговорност за лицензираните оценители или за вещите лица, дали невярна оценка или заключение за стойността на оценявано от тях имущество. Точно по чл.260 от НК съвсем неотдавна бе осъдена оценителката от Русе Радка Настева и заедно с нея – бившият областен управител на града Мария Димова. Те са санкционирани заради сделка, с която бившата държавна резиденция в местността Липник, ползвана навремето и от Тодор Живков, бе заменена за пет апартаментчета в Русе. А доколко е била изгодна сделката става ясно от присъдата: двете дами ще трябва да възстановят солидарно на държавата 647 600 лв. – на толкова възлизат щетите от сделката, която съдът призна за неизгодна.
Съдилищата са заринати и с граждански искове за обезщетения за вреди. Също рядко, но се случва да има осъдени и по такива жалби. Само преди няколко месеца например Габровският окръжен съд осъди частната съдебна изпълнителка от Търново Ралица Тодорова да плати към 18 000 лв. обезщетение за непозволено увреждане на длъжник, чийто апартамент е продала. Жилището било оценено на 21 бона, а впоследствие експертиза установила, че струва 38 000 лв. – затова и съдебната изпълнителка бе осъдена да плати разликата. Според съда обаче в процедурата са допуснати и ред нарушения, които всъщност са довели до вредите за длъжниците. Решението на габровските магистрати обаче не е окончателно, така че тепърва ще става ясно как ще завърши историята.
Що се отнася до оценките и оценителите – съществуват серия решения на гражданските съдилища, включително и на ВКС, в които се казва, че оценката е само основа за определяне на началната цена при публична продан. "Нейният размер трябва да бъде видимо по-нисък от пазарните очаквания – не може да се очаква продажбата да привлече наддаващи, ако началната цена е неразумно висока. Но реалната пазарна цена – паричната сума, която в действителност се получава на пазара за определено имущество, се постига чрез публичната продан", казва ВКС в едно от своите определения. Но изрично подчертава, че тази публична продан все пак трябва да е законосъобразно проведена – т.е. да са спазени всички изисквания на ГПК.
Напрежението между съдебните изпълнители и оценители, от едната страна, а от другата – длъжниците, видимо расте, вместо все новите и новите промени в закона да го тушират. На този фон идва поредното ново изменение в ГПК, внесено в самото навечерие на лятната ваканция на депутатите. Целта му е да разреши именно този толкова ожесточен спор между съдебните изпълнители и длъжниците. Само че вместо да изпише вежди, по всичко изглежда, че този проект ще избоде очи. Включително и на кредиторите, които съвсем не са само "лошите" банки или фирми-монополисти.
Новата идея е занапред съдебните изпълнители да бъдат задължени да назначават оценители на недвижимите имоти, които ще продават – досега оценките ги правиха самите те. А освен това се залага и възможност за оспорване на оценките: ако длъжникът не е съгласен с посочената цена, може да поиска нова оценка. Е, ще трябва първо да си плати за нея. Същото е предложението и за оценяването на движимите вещи, но с едно малко уточнение: само за тези вещи и коли, които са "на стойност над 5000 лева".
Макар че звучи добре и напълно хуманно, проектът така и не дава отговор на множество важни въпроси. Например: каква точно цена ще определят експертите? Предлага се вещото лице да определи "стойността" на имота или на вещите, но не се уточнява каква ще е тази стойност и дали всъщност става дума за "пазарна цена". После в закона се говори за "начална цена", а накрая – просто за "цена". Не е нужно да си експерт в икономиката, за да си дадеш сметка, че между всичките тези понятия има огромна разлика.
Неясно е и кои точно експерти ще правят тези оценки – лицензирани оценители или вещи лица? Малцина правят разлика между двете понятия и това е естествено, защото твърде често става дума за едни и същи хора, които просто са вписани едновременно в два списъка: един на вещите лица в съда и в този на Камарата на независимите оценители. Правилата, по които работят двата вида експерти, обаче са различни, различни са изискванията за професионалната им компетентност, различни са и тарифите им. Различна е и отговорността: според Закона за независимите оценители оценките могат да се оспорят и пред тяхната камара, стига да има данни, че не са спазени стандартите за оценка, за злоупотреба с информация или за конфликт на интереси. Най-тежкото възможно наказание, което предвижда законът за такова дисциплинарно нарушение, е лишаване от право да работи като оценител – отнема му се сертификатът. В момента съдебните изпълнители по-често назначават вещи лица, но е факт, че има кредитори, които настояват да се ползват лицензирани оценители по "техните" изпълнителни дела – основно това са фирмите монополисти и банките. Няма пречка, нито специално изискване в ГПК, което да забрани на съдия-изпълнителя да ги назначи, но пък няма и уредба какви точно експерти трябва да се ползват в конкретните случаи.
Освен това остава съвършено неизвестно кой и как ще дава "преценка за оценката". Законопроектът казва дословно следното: че назначаване на оценител ще е задължително за имоти и за вещи с оценка над 5000 лв., за моторни превозни средства, кораби и самолети. За всичко останало цената ще се определя от съдебния изпълнител. Само че въпросът е кой ще каже колко струва един струг и дали да бъде ангажиран оценител, или не? А по какъв критерий? Все някой трябва да го каже, но определено за предпочитане е това да бъде законът.
Но и това не е всичко – идва следващата дилема: кой ще плати оценката? Принципът в ГПК е, че разноските за подобни действия се внасят предварително от взискателя. Съдебните изпълнители са категорични, че парите за задължителната вече оценка ще се събират още с описа на имуществото за продан – така взискателят ще трябва да се набута и да я внесе, ако иска изобщо да му се придвижи делото. А дали ще си получи обратно парите – Божа работа. Но значи ли това, че ще караме зачернените заради катастрофи вдовици и майки да реват от екрана на телевизора, за да събират пари за такси по изпълнителни дела? Защото вдовиците също са кредитори на осъдените шофьори убийци…
Съдебните изпълнители пък имат твърде основателни съмнения, че възможността за обжалване в съд на отказите им да назначат втора оценка на имуществото ще се ползва главно за блокиране на процеса. Те казват следното: по новия закон ще сме длъжни да назначим вещо лице и ще го направим. Това ще се плати предварително от взискателя. Ако длъжникът не е съгласен – ще иска назначаване на втора оценка. Само че този път парите за нея ще трябва да ги внесе предварително той. Длъжникът няма да плати, ние ще напишем отказ и той ще е напълно законен. Но въпреки това ще бъде обжалван в съда – само и само да се протака делото още няколко месеца или година. А в крайна сметка и лихвите за това време, и разноските в съда, и разноските и за двете експертизи ще трябва да ги плати длъжникът в края на производството. Ако няма с какво – кредиторът ще пие още една студена вода. Кому е нужно това, питат съдебните изпълнители. И не може да се отрече, че в думите им има доста логика и опит – нещо, което пък очевадно липсва на депутатите.
Всъщност в мотивите към проекта за промени в ГПК е записано, че целта е да се осигури "максимална защита на интересите на страните при определяне на началните цени на продажбите на вещи в изпълнителното производство". И че така "ще се преодолеят съмненията, че оценката, дадена от съдебния изпълнител, е прекомерно завишена или неоснователно занижена поради липса на достатъчни познания и компетентност". Добро намерение, наистина. Но то ни връща към онези мотиви на ВКС, които вече цитирахме: че каквато и да е оценката, не тя, а публичната продан определя коя е пазарната цена за един обект или вещ.
Но кой да ти чете какво са писали съдиите от ВКС, когато идват избори…
Прокуратурата поиска съд заради неназначен оценител
Емблематичен е случаят със съдебния изпълнител от Бургас Тодор Мавродиев. Той бе предаден на съд, защото на 8 юли 2011 г. е нарушил служебните си задължения и не е назначил служебно вещо лице, което да направи оценка на триетажна къща в Черноморец. Сам изготвил постановление за определяне на начална тръжна цена – определил я на 42 120 лева. Впоследствие обаче обвинението назначава експертиза, която установява, че "експертната пазарна стойност на имота" е била 171 100 лева. Според държавното обвинение целта на изпълнителя била да набави облага за взискателя, когото обявил за единствен наддавач и в крайна сметка му възложил имота. А имуществените вредни последици за длъжниците са оценени на 86 205 лева.
Първоначално съдебният изпълнител е осъден условно в Бургаския окръжен съд, но после присъдата е отменена, а делото срещу него е върнато за ново разглеждане. И вече две поредни съдебни инстанции са категорични: той е невинен. Защото не е нарушил никакви служебни задължения – ГПК не изисква задължителна оценка от вещо лице при публична продан и допуска началната цена за търга да бъде определена от съдебния изпълнител.
Ако оправдателната присъда влезе в сила, бургаският частен съдебен изпълнител ще може да осъди държавата за вреди. Въпреки че това далеч не е единственото наказателно производство срещу него.
