Кьорфишек с европарите за бизнеса

пари

Едно говорят нашите управници, а съвсем друго правят. Какви ли не обещания за просперитет и подкрепа на бизнеса чухме в края на април, при откриването на първата процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по новата оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност". Но реалността днес е съвсем друга и както и преди, достъпът на фирмите до европейските пари е силно ограничен и затруднен. Доказателство за съществуващите проблеми е и безпрецедентният брой въпроси (над 320), които претендентите изпратиха до управляващия орган на програмата, седмица преди изтичането на крайния срок за кандидатстване – 8 септември.

Въпросната схема за финансиране е свързана с подобряването на производствения капацитет в малките и средните предприятия и със засилването на експортния им потенциал. Общо заделените средства по нея са 300 млн. лв., като минималният и максималният размер на помощта ще зависи от категорията на съответното дружество – за микрофирмите тя ще е между 100 000 и 500 000 лв., за малките – от 200 000 до 750 000 лв., а за средните ще е между 300 000 и 1 000 000 лева. На практика тази схема заменя известната от предишния програмен период процедура за технологична модернизация, която бе най-атрактивна за бизнеса. Точно затова са и сегашните притеснения на предприемачите. 

150 млн. евро

е общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата "Подобряване на производствения капацитет в малки и средни предприятия". 

Оказва се, че европейското финансиране ще се допуска по изключително спорни критерии и много микропредприятия ще бъдат лишени от възможността да се модернизират безвъзмездно. За да се определи например каква помощ може да получи съответната фирма, е необходимо да се изясни нейната категория (микро, малка или средна). Това ще става на базата на броя на служителите, които работят в нея. При свързани лица обаче е записано, че пропорционално ще се вземат предвид работниците на всички дружества по веригата. Така, ако предприятието "А", в което работят трима души, се притежава от предприятие "Б" (което държи 75% от капитала на "А") – със 140 работници, и предприятие "В" (с 25%) – с 40 служители (броят на персонала му ще се изчислява по следния начин: 100% от персонала на "А" плюс 75% от този на "Б" и 25 на сто от работещите във фирма "В"). Което прави 118 души и директно праща дружеството в категорията "средни фирми", при все че в него работят само трима човека.

Сама по себе тази пречка не е най-голямата. Истинската изненада за кандидатите идва при следващия критерий за допустимост – нетните приходи от продажби. За разлика от горния случай, този път се взема под внимание само оборотът на предприятие "А". Който, съвсем естествено, не покрива минималните 3 млн. лв., за да може то да бъде категоризирано като "средно". С други думи, фирмата няма да бъде допусната до европейските пари, защото не покрива заложените изисквания.

"При кандидатстване по процедурата за подобряване на производствения капацитет би било логично да бъдат взети и нетните приходи от продажби на свързаните предприятия по същия начин, както са взети процентно и стойностите на средносписъчния брой на персонала. Напълно необосновано е при определяне допустимостта на предприятие да се увеличи персоналът по свързаност, а да не се увеличат приходите по същата тази свързаност. След като свързаността се определя по единия от показателите, при кандидатстване по процедурата би било резонно да се имат предвид и останалите. Прехвърляйки част от персонала на средното към микропредприятието, не може да не се прехвърлят и приходите, генерирани точно от този персонал. В противен случай изкуствено се създават условия за неточност на категорията предприятие", пишат фирмите в писмата си до управляващия орган на програма "Иновации и конкурентоспособност".

Официалният отговор оттам (ако изобщо може да се нарече отговор) пък е следният: "Наличието на свързаност или партньорство с други предприятия се взема предвид единствено при определяне на категорията на предприятието кандидат. По отношение на критерия за допустимост за реализирани минимални нетни приходи от продажби трябва да се има предвид, че той се отнася единствено за предприятието кандидат като самостоятелна икономическа единица (без да се включват данните на свързаните предприятия и предприятията партньори), т.е. в случая на средно предприятие то самостоятелно трябва да е реализирало нетни приходи от продажби общо за последните три приключени финансови години (2012-а, 2013-а и 2014-а), по-големи или равни на 3 млн. лева." Както се вижда, чиновниците просто са се измъкнали, преповтаряйки условията, срещу които се възразява, без да дадат каквото и да било смислено обяснение за избора им.

Това обаче въобще не е всичко. Правилата за кандидатстване ощетяват изключително грубо бизнеса в цяла Югозападна България. Микро- и малките фирми от този край ще получават само 45% съфинансиране, а средните едва 35 на сто. За сравнение, във всички останали региони грантовете за първите ще са 70%, а за вторите – финансовата помощ от Брюксел ще е 60 на сто. По този начин, ако две малки дружества от Благоевград и от Плевен кандидатстват с проекти за по 500 хил. лв., те ще получат като помощ съответно 225 хил. и 350 хил. лева. Останалото всяко само ще трябва да си осигури. 

В интерес на истината вината поне за тази неравнопоставеност не е на служителите в икономическото министерство, а е резултат от направеното още през 2007-а райониране на страната. Тогава София бе "пришита" към Югозапада, вместо да се обособи като отделен регион на планиране, както е в много други държави от общността. И поради по-високите икономически показатели на столицата сега в неизгодна позиция ще са и предприемачите от Благоевград, Перник, Гоце Делчев, гр. Сандански или, да речем, от Драгоман и Радомир. Независимо от тази очевидна несправедливост нито едно правителство досега не потърси начини да я отстрани на централно ниво в Брюксел. Евродепутатите ни също мълчат като риби, при все че всеки един от тях може да постави ребром този въпрос. 

Никак не е за пропускане и едно друго условие за получаването на евросредства  –  представянето на бизнес план, в който да се оцени ефектът от изпълнението на бъдещата инвестиция. На пръв поглед нищо притеснително, но в действителност има разписани минимални норми на възвръщаемост, нарастване на производителността, увеличаване на приходите от износ и повишаване на ефективността на производствените разходи. Казано иначе – за да се доберат до заветното финансиране, фирмите масово ще надуват нормата си на възвръщаемост и очаквания растеж, а после, като не изпълнят записаното, ще трябва да връщат обратно взетите средства. Изискването е в рамките на три финансови години след окончателното плащане на безвъзмездната помощ всяка компания да постигне най-малко 75% от стойността на поне два от споменатите индикатори, иначе ще им се наложи да върнат обратно от 5 до 25% от реално платения грант. И то независимо от евентуални икономически или политически кризи, природни бедствия или други катаклизми.

 

 

Възможности

Друга схема за финансиране на малките и средните предприятия по програмата "Иновации и конкурентоспособност" ще бъде отворена през септември. Тя ще е насочена към насърчаване на иновативните дейности, в това число мехатроника и чисти технологии; информационни и комуникационни технологии и информатика; индустрия за здравословен живот и биотехнологии; нови технологии в креативните и рекреативните индустрии.

Третата процедура по тази програма – "Енергийна ефективност в малките и средните предприятия", ще бъде отворена през декември. По нея фирмите ще могат да кандидатстват за придобиване на активи, които допринасят за подобряване на енергийната ефективност и за инвестиции, водещи до намаляване на енергоемкостта на съществуващия сграден фонд. Сред други дейности, допустими по тази процедура, ще са придобиване на системи за отопление и охлаждане, както и производство на електрическа енергия от ВЕИ за собствено потребление.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Смятате ли, че масовите назначения без конкурс в бордовете на държавните фирми трябва да продължават?

Подкаст