Г-н Лалов, Софийският районен съд започва новия съдебен сезон в нова сграда. Приключи ли драматичната "епопея" около настаняването му в нормални помещения?
– След като ни бе предоставена тази сграда и след ремонта й от 1 април, я ползваме и сградният проблем на Софийския районен съд е практически решен. Вярно е, че за цялостното му решаване трябва да бъде ремонтирана още една сграда – тази на бул. "Скобелев" (военното НДК), но това ще иска още време. Но кризата, в която съдът работеше десетилетия наред, е минало. Условията за работа тук, на бул. "Цар Борис III", са близо до идеалните. Казвам близо, защото сградата не е проектирана и строена за съдебна, но пък след ремонта й изцяло отговаря на нашите нужди. Сега предстои по-трудното – решаването на организационните въпроси и промяната в манталитета на служителите и на съдиите бяха формирани при условията, в които работехме доскоро. Когато работиш в невъзможни условия, не можеш да го правиш така, както изисква законът. Сега трябва да приведем дейността си в съответствие със закона и с очакванията на гражданите. Откакто сме се нанесли, не спираме усилията си в тази насока, но трябва да е ясно, че това е дълъг процес. Мисля, че ще е нужна още една година, за да заработим според очакванията на обществото.
– Какво конкретно остава да промените?
– Ефективното ползване на всичко ново, с което разполагаме. Всеки съдебен състав вече разполага с отделен деловодител, което рефлектира върху обслужването на гражданите. За първи път имаме съдебни читални, в които гражданите и адвокатите да се запознават с делата. Както и адекватни съдебни зали – общо 35 на брой. Освен нормализиране на обстановката за провеждане на съдебните заседания това рефлектира и върху насрочването и разглеждането на делата в по-кратки срокове. Истината е, че има обективно натрупана инерция от предишния период, тъй като насрочвахме делата за месеци напред.
Прави впечатление техническото оборудване на залите, каквото законът поначало предвижда.
– От 14 септември във всяка една от залите ще се прави звукозапис на заседанията, което ще дава пълни гаранции на страните, че казаното от участниците в процеса е правилно отразено в съдебния протокол. За първи път в страната в залите ще има и трети монитор, на който страните визуално ще виждат какво записва секретарят в съдебния протокол. Такова изискване в закона няма, но направихме това с оглед на пълноценната защита на правата на страните. Всички записи ще се съхраняват в срока, в който страните могат да искат поправка и допълване на протокола. Ако пък са направили изрично искане за звукозапис на заседанието, той ще се пази до влизане в сила на съдебното решение. Записът ще е на компактдиск, който ще бъде приложен към делото. Така ще бъде избегната опасността да бъде загубен при евентуален срив на системата.
– Ще се увеличи ли обемът на материалите по делата, достъпни на интернет страницата на съда?
– Броени дни ни остават до въвеждането на софтуер, които да обхване номерирането на всички решения с единен индивидуален номер. Сега всеки съдебен състав имаше различен индивидуален номер, което създава възможности за антидатиране на решения. Занапред с натискането на един бутон всеки деловодител ще дава достоверен номер на решението и ще се избегне възможността за обявяването му със задна дата, което би увредило интереса на страните.
– Преди съдебната ваканция поискахте от Висшия съдебен съвет 40 хил. лв. за визуализиране на съда през "Гугъл", за да бъде наблюдавана работата му в реално време.
– Идеята е авангардна, но и изключително добра. Всеки гражданин ще може да се разходи виртуално в съдебната сграда, посещавайки всяка служба, и да направи справка за делата. Реакцията на ВСС беше, че адмирира и подкрепя идеята, но само толкова. Заявих, че ще намеря недържавни средства, които да ни бъдат предоставени публично. Известно е, че гербовете в съдебните зали са дарение от други юридически гилдии – от адвокати, от нотариуси, от частни съдебни изпълнители. В това няма нищо лошо, защото всичко около произхода, предназначението и реализирането на тези средства е ясно и прозрачно. Конфликт на интереси няма, защото не правим нищо под масата и на тъмно. Само срещу 1400 лв. можем да въведем и софтуер за спазване на работното време. А максимум 20 хил. лв. би струвала система за маркиране на влизащите в съда, чийто образ и лични данни да излизат на компютъра на охраната. Имали сме случаи, в които влизат издирвани лица, които трябва да бъдат задържани.
Служебният паркинг изглежда много голям, но преодолян ли е проблемът с действията на общината за паркинга за гражданите и подхода към сградата?
– От 2012 г., когато станах председател на съда, битката за сградния му фонд беше и с посоченото изключение си остана само негова. В тази битка отсъстват другите правни професии и неправителствени организации. Истината е обаче, че основният ангажимент за обновяване и преустройство на пространството около новата сграда е на районния кмет. Въпросите за паркирането и подстъпите са поставяни неколкократно от административното ръководство на съда още от 2012 г., проведени са редица срещи в тази насока. Към днешна дата има само обещания за публичен паркинг и за "пробив" към булеварда, които не са реализирани. Ремонтирани бяха няколко тротоара, но се надявам това да е първа стъпка, а не само козметика.
Урегулираха ли се отношенията със строителната фирма, изпълнител на обществената поръчка?
– Това са отношения са между нея и правосъдното министерство, но имам достоверна информация, че не са изчистени докрай. Има претенции от строителя за неизплатени суми в значителен размер. Предстои министерството да излезе със становище доколко основателни са тези претенции, защото не му отива да оставя съмнение в правомерността на своите действия. Справедливостта изисква да признаем, че ведомството положи големи и резултатни усилия за решаването на проблема с другата нова сграда за съда – тази на бул. "Скобелев". В момента там се работи много интензивно и ни делят няколко месеца от приключването на ремонта. Срокът е до края на годината и изпълнителят обеща сградата да е готова до Коледа. Но съдът няма да се нанесе веднага, тъй като предстоят обществени поръчки за обзавеждането и оборудването й. А освобождаването на старата сграда на бул. "Драган Цанков" ще даде възможност там да се нанесат други съдебни структури. Раздвижването, което постигнахме, ще повлияе върху нормалната работа на основните съдебни структури в столицата.
Доколко реалистични са очакванията добрата битова уредба да повиши и качеството на правораздаването в Софийския районен съд?
– Критиките към районния съд до голяма степен са основателни, но истината е, че съдиите са работили по-добре, отколкото позволяваха невъзможните условия. Работата ни може да се подобри многократно, но е нужно известно търпение и разбиране. Прави ми впечатление, че гражданите и адвокатите започнаха бързо да се ползват от всичко, което досега го нямаше. Но почнаха веднага и да критикуват, и да намират кусури. Сградите не са въпрос само за комфорта на съдиите и съдебните служители, а е свързан с натовареността им като основен фактор в тяхната дейност. Досега ВСС казваше с право, че би попълнил и отпуснал повече щатове, ако имахме къде да настаним хората. Сега вече място има. Последният конкурс беше за 114 съдебни служители, което означава, че сме работили без 1/5 от необходимия персонал. И гражданите знаят до какво водеше това пред гишетата. От 174 души съдийски щат 30 ги няма, 17 от тях са командировани в Софийския градски съд. Работим пак при недостиг на съдии, но сега ВСС ни отпусна повече от 20 щата, което е стъпка в правилната посока.
В последните години се изказва недоволство от разпиляността на съдебните сгради, но сега критиките затихнаха.
– Оптималният вариант е, разбира се, съдът да работи в една сграда. С настаняването на гражданските отделения тук, а на наказателното – в сградата на бул. "Скобелев", обаче съдът все пак се обединява, а не се разделя. Да не забравяме, че до април той работеше в пет сгради на различни места в София. Знаете плачевното състояние на архива в старата сграда, а вече разполагаме и с най-големия и най-модерен съдебен архив в страната. Но не бива да си останем с това, пътят е към дигитализация на делата. Начинът на работа сега – с пренясяне на огромен брой дела, води до затормозяване, забавяне и грешки, включително се губят и документи. Трябва да се върви към електронно правосъдие, за което вече толкова години говорим.
Помним емблематичните случаи на посегателства срещу архива. Предвиждате ли засилени мерки за опазването му?
– Без да съм специалист по сигурността, мога да кажа, че това е най-сигурният архив в България. Направено е всичко възможно – няколко периметъра на охрана, включително и електронна – чрез камери, и физическа – чрез охранители и ограда. Държа обаче да кажа, че всичко това постигнахме единствено с наши усилия, а Главна дирекция "Охрана" към правосъдното министерство се явява просто ползвател. Вместо да дават компетентни становища, те се държат като обикновени физически пазачи, които само стоят отстрани и гледат. Функцията им е да проверяват хората и евентуално да констатират нарушения, но никога да ги предотвратяват. Имахме случай, който показа – че ако човек тръгне да изнася дело, няма да го спрат на входа. Но ще го спрат, ако тръгне да излиза, да речем, с открадната сапунерка. Имам изключително големи проблеми с охранителите – все нещо са недочули и невидели. При забрана за пушене в цялата сграда постоянно срещам пушещи хора на входа, които те "не забелязват". Или пък няма кой да упъти инвалид към специалния вход, с който разполагаме. Истинска пародия.
Комуникацията с ръководството на дирекцията не помага ли?
– Ами аз комуникирам с началника на областното звено за София, но предстои да го направя и с министъра, защото нещата са плачевни. Друг пример. Нощното осветление на района свети по цяла нощ, което е огромен разход – даваме за ток по 20 хил. лв. месечно. Онзи ден предложих да превключат системата на режим, при който осветлението да се включва само в случай, че датчик отчете посегателство. Отговорът беше, че би могло това да се направи, ако има такава система. Тоест те дори не знаят с какви възможности разполага системата за сигурност, чиито администратори са именно те. Камерите били замърсени – но нито ги почистват, нито казват, че трябва да бъдат измити. Чакат председателят да го направи, въпреки че не им е началник и е само ползвател на техните служебни функции. Ако им бях началник, това нямаше да е така и щяха да работят, както трябва. Додея ми от хора, които само вдигат рамене и не могат да си включат или изключат дори лампите. Да не говорим за случаи, когато е необходима бърза реакция – например при сигнал за бомба. Законът им позволява да налагат глоби за неподчинение, включително и на съдии, но те мрънкат: "Ама той е съдия". Не е съдия, когато нарушава правилата и не изпълнява разпореждане, предвидено в закона и насочено към запазване на живота и здравето му.
