Конституционният съд отказа да влезе в играта, наречена "Съдебна реформа", и остави политиците сами да си сърбат попарата. Искането на 144 народни представители, с което се целеше КС да каже предварително може ли или не може Висшият съдебен съвет да бъде разделен на две квоти – съдии и прокурори от обикновено Народно събрание, беше отклонено като недопустимо. Така решението за ВСС остава само и единствено в ръцете на депутатите.
Да припомним, че след "историческия консенсус", постигнат с инфарктни преговори между политическите сили в навечерието на депутатската лятна ваканция, предвижданите промени в конституцията се свиха до три: да се раздели ВСС на две колегии, да се увеличат правомощията на Инспектората и да се даде възможност и на адвокатурата да сезира Конституционния съд.
Несъмнено най-спорен беше въпросът за разделянето на ВСС, тъй като това изисква да се "подели" и квотата на парламента във ВСС, която се състои от 11 човека. При това да се подели така, че излъчените от различни политически сили представители във Висшия съвет да не получат решаващ глас при взимането на кадровите решения за съдиите и прокурорите. Защото иначе би се взривила независимостта на съдебната власт.
Последното предложение за промяна в конституцията е 25-те членове на ВСС да се разделят така: в съдебната колегия да има шестима души от професионалната квота, други петима – излъчени от Народното събрание. По право там да влязат и председателите на ВКС и на ВАС. Прокурорската колегия пък трябва да се състои от шестима представители на НС, от четирима прокурори, един следовател и шестима други юристи, изпратени от НС. Плюс главният прокурор, разбира се.
Спорният момент е дали тази подялба на ВСС ще засегне независимостта на съдебната власт? И ще бъде ли засегната формата на управление на държавата? Защото това може да направи само Велико народно събрание. Това беше и смисълът на предварителното питане до КС, възбудено по инициатива на ДПС.
Още преди месец обаче определеният по образуваното конституционно дело съдия-докладчик – съдията Румен Ненков, е категоричен: подобно питане е изобщо недопустимо. Заседанието, на което целият състав на КС трябваше да каже ще допусне ли питането на депутатите за разглеждане, беше насрочено за 17 септември. Само след няколко часа дебати се разбра, че съдиите са възприели тезата на Ненков – искането за тълкуване беше отклонено, а конституционното дело – прекратено.
Интересни са мотивите за това решение. На първо място КС приема, че вече е отговаряно на въпросите, поставени от депутатите, при това неколкократно, по различни поводи и в различни решения на КС. А законът забранява съдът да бъде повторно питан за едно и също. "Конституцията трябва да се възприема не като вкаменена даденост, а като жив организъм. Изоставянето на стари интерпретации и възприемането на нови виждания относно съдържанието на отделни конституционни норми се допуска в практиката на КС", пишат съдиите. Но дали има предпоставки да се направи ново тълкуване на нормите на конституцията може да се решава само в друг вид спор, отнесен до КС – т.е. в друг вид дело. Но не със сегашното.
Конституцията не предвижда участие на КС в законодателния процес чрез предварително произнасяне по конституционносъобразността на внесените законопроекти, пишат още съдиите. Според тях такава "превантивна" преценка на конкретни законодателни инициативи е немислима. "Народните представители трябва да носят своята отговорност за създаването на законите, включително и за въвеждането на промени в конституцията, без да разчитат на институционална намеса от страна на КС", категорични са магистратите. И посочват, че допускането на подобно поведение на депутатите "би създало прецедент, който ще отвори широко вратата към компрометиране и затормозяване на законодателния процес в неограничен брой следващи случаи".
В крайна сметка на ход пак са политиците. Очакваше се до края на седмицата проектът с промените в конституцията да бъде внесен за обсъждане в пленарната зала. Вече стана ясно, че той най-вероятно няма да бъде приет "по бързата процедура" – депутатите от АБВ категорично заявиха, че няма да го подкрепят, въпреки че преди няколко месеца се подписаха като вносители на промените. Това означава, че предстои дълъг и мъчителен процес, който ще отнеме месеци и вероятно ще изисква и още пазарлъци из кулоарите на НС.
Най-интересно ще стане, ако макар и след месеци, проектът за промени в конституцията все пак бъде приет, но после група народни представители отново го пратят в Конституционния съд – този път за последващ контрол: дали вече приетите норми не противоречат на основния закон в държавата. И КС вземе, че ги обяви за противоконституционни.
Такъв вариант изобщо не е изключен. Дори и само заради прословутото решение 3/2003 г., в което КС казва следното: "Формата на държавно управление по смисъла на чл.158, т.3 от конституцията следва да се тълкува разширително. Това понятие се определя не само от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия. В него се включва и изградената от Великото народно събрание система от висши държавни институции – Народно събрание, президент и вицепрезидент, Министерски съвет, Конституционен съд и органите на съдебната власт (ВАС, ВКС, прокуратура, следствие и ВСС), тяхното съществуване, мястото им в съответната власт, организацията, условията, начина на формиране и мандата им. Във формата на държавно управление се включват и възложените от конституцията на тези институции дейности и правомощия, доколкото с изменението им се нарушава балансът между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата – народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт." А всяка промяна, засягаща формата на държавното управление, може да се прави само от Велико народно събрание…
