Одит на ефективността на банковия надзор прави в момента Сметната ни палата и резултатите от него трябва да станат ясни до края на октомври. Срокът на ревизията бе удължен с един месец с решение на Народното събрание, защото именно то възложи на палатата въпросния одит. А причината за допълнителния срок бе, че няма законови механизми, които дават достъп на експертите на палатата до документи на банковия надзор, представляващи банкова тайна. По тази причина проверката се забави и за да продължи, даже се наложи да се правят промени в нормативните документи. Изглеждаше, че одитът на Сметната палата за ефективността на банковия надзор е приумица на българските политици и че точно поради това въпросната проверка зацикля. Оказа се обаче, че става въпрос за проблем, общ за целия Европейски съюз. Това стана ясно по време на заседанието на Контактния комитет на председателите на Върховните одитни институции на държавите членки на ЕС. Той се проведе в Рига и в него взе участие и председателят на българската Сметна палата Цветан Цветков. На заседанието си Контактният комитет прие "Изявление във връзка с осигуряването на ефективни механизми за банков надзор, подлежащи на цялостен одит и управленска отговорност след въвеждането на Единния надзорен механизъм".
В приетия документ се обръща внимание на факта, че с въвеждането на Единния надзорен механизъм Европейската централна банка придобива нови отговорности за осъществяването на банков надзор най-вече по отношение на банките от страните от еврозоната. Контролът обаче ще се отнася и за страните извън валутния съюз, които решат да се присъединят към надзорния механизъм – нещо, което управляващите у нас декларираха, че смятат да направят.
В изявлението на Контактния комитет се посочва, че въвеждането на Европейския надзорен механизъм няма да премахне автоматично някои стари слабости във взаимоотношенията между одитните институции и надзорните органи. "Значителен брой Върховни одитни органи разполагат с частични правомощия или не разполагат с никакви правомощия за одитиране на националните банкови надзорни органи и техните (надзорни) дейности. Особено в случаите, когато надзорът се осъществява от централните банки. Редица национални Върховни одитни органи са загубили своите правомощия да одитират надзора над значимите банки в своите държави членки след прехвърлянето на правомощията за надзор към ЕЦБ с въвеждането на Европейския надзорен механизъм – пише още в изявлението. – Националните надзорни органи в някои държави членки не се отчитат и не докладват на нито един национален орган относно своите надзорни дейности", се казва в изявлението. Обръща се внимание на факта, че по принцип публичният одит на банковите надзорни органи и на техните дейности (в т.ч. неограничен достъп до цялата налична информация) дори когато те са под ръководството на централните банки, представлява стандартна процедура в държави като САЩ, Канада, Австралия, Дания, Швеция, Франция и Германия. С други думи, няма да има нищо необичайно, ако в нормативните документи на всички държави от ЕС или поне на тези, които са членове на Европейския банков съюз, бъде записано, че надзорните институции и по-специално банковият надзор подлежи на периодични проверки за ефективност от страна на националните сметни палати. Така както подлежат на одит националните бюджети и бюджетът на централните банки.
В изявлението на Контактния комитет се прави заключението, че са "възникнали пропуски в одита в тези страни от еврозоната, в които предишните одитни правомощия на националните Върховни одитни институции във връзка с националните органи за банков надзор не са заменени с аналогичен одит от Европейската сметна палата по отношение на надзорните дейности на ЕЦБ. Съществува необходимост да бъдат разяснени последствията – ако има такива, за одитните правомощия на върховните одитни институции, в случай че държава, която не е членка на еврозоната, се присъедини към ЕНМ. Освен това в някои държави все още съществуват пропуски в одита, когато правомощията на националните одитни институции по отношение на националните органи за банков надзор са ограничени или изобщо не съществуват".
В изявлението се препоръчва Европейският съюз да предприеме съответните законодателни промени, за да разшири правомощията и ангажиментите на Европейската сметна палата по отношение на контрола върху ефективността на работата на Единния надзорен механизъм. Същото важи и за правомощията на националните Върховни одитни институции по отношение на работата на финансовите надзори в държавите им. Дори се препоръчва одитните органи да могат да проверяват ефективността на надзора, осъществяван върху отделни банки.
