(Д)ефектът на еврофондовете

ВУЗФ Заместник министър-председателят по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев представи данни от макроикономическия модел за оценка на въздействието на инвестициите

Когато говорим за европейското финансиране, фокусът досега винаги е бил върху обема на средствата и движението на парите. А според заместник министър-председателя по европейските фондове и икономическата политика Томислав Дончев много по-важно е да се обсъжда ефектът на инвестициите, които правим. Дончев е абсолютно прав. Какво значение има колко пари сме взели, ако голяма част от тях са потънали в нечий джоб и обществото не е разбрало нищо? Няма спор – звучи впечатляващо, като кажем, че към началото на ноември договорените средства по програмите на Евросъюза са над 20 млрд. лв., а размерът на реално разплатените е близо 14 милиарда. Само че какво стои срещу тези смайващи числа? Магистралите, софийското метро, пречиствателните станции, сметищата… За друго повечето хора едва ли се сещат, макар че са похарчени десетки милиони за информация и публичност например. Което пак ни връща към въпроса за ефективността…

Заради всички тези въпросителни е разработен специален макроикономически модел за оценка на въздействието на инвестициите, реализирани със средства от ЕС – SIBILA (Simulation (model) of Bulgaria's Investment in Long-term Advance). Направените чрез него изчисления показват, че парите от Брюксел имат ключово значение за възстановяването на българската икономика от настъпилата през 2009-2010-а финансова и икономическа криза. "Ако България не разполагаше с достъп до еврофондовете, днес брутният й вътрешен продукт щеше да е с 10.1 на сто по-нисък, отколкото е в момента", заяви през седмицата Томислав Дончев. Наред с това, по думите му, те са помогнали за повишаването на конкурентоспособността на икономиката и за нарастването на експортния потенциал на предприятията. Без тях в края на 2015-а обемът на изнесените от държавата стоки щеше да е с близо 2% по-нисък.

Любопитна е и разбивката на похарчените досега европари. Малко над 20% от 14-те млрд. лв. са инвестирани в транспортна инфраструктура. Построени са съответно 20.7 км метролинии, 20 метростанции, купени са 28 влака, изградени са 175 км магистрали, 31 км първокласни пътища, рехабилитирани са 250 км жп линии и т.н. Близо 18% пък са инвестициите в местно и регионално развитие – градски площади, ВиК инфраструктура, енергийна ефективност…

По-нататък, 12.7 на сто от средствата са отишли за развитие на човешкия капитал. И точно тук започва мистификацията с ефекта или дефекта на еврофондовете. Защото след безкрайните обучения на чиновниците продължаваме да слушаме как за всяко нещо ни липсвал административен капацитет? Същото е и с покупките на компютърна техника. Парите за нея се сипят като водопад, а във ведомствата още работят основно на хартия и трудно приемат онлайн комуникацията.

Други 12.2% от европейските пари са разплатени директно към бизнеса, като благодарение на тях се отчита дългосрочно положително въздействие върху обема на частните инвестиции – с 32.8% повече. Подобрение е отчетено и при бизнес индикаторите на предприятията. На национално ниво имаме 35% повече инвестиции във фирмите, 24% увеличение в разходите за възнаграждения, 20% нарастване в произведената продукция и 11% нарастване на приходите от дейността. На пръв поглед чудесно, но не бива да забравяме и редицата спорни проекти, които са като лъжицата катран в кацата с мед. Сайтът и интернет радиото "Офф нюз" например бяха финансирани по оперативната програма "Конкурентоспособност" с 1 133 360 лева. Конкретният проект бе за "Контекстно извеждане на информация и позициониране на реклама въз основа на автоматизиран анализ на социални мрежи посредством прилагане на метод за семантично търсене" и навярно никой не би могъл да измери постигнатата от него ефективност. Същото е и с дадените над 2 млн. лв. на "Ноу Фрейм Медия" АД, зад която по онова време стоеше Николай Бареков.

Впрочем, като говорим за ефективност на инвестициите, няма как да не се сетим и за "отрудените" земеделци, обзавели си с джипове и яхти благодарение на европейската солидарност. Или за онзи министър Мирослав Найденов, който плати 50 хил. лв. на пиарката си за създаването на един Фейсбук профил.

Но нека гледаме напред. До крайния срок за плащания по стария програмен период остава малко повече от месец. Средно на седмица се превеждат по около 100 млн. лева. Въпреки това е трудно да се прогнозира как ще завърши процесът. "Можем да се надяваме на 95% изпълнение, тъй като към момента то е в рамките на 92-93 на сто", коментира вицепремиерът Дончев.

Все още обаче не се говори за проектите, които няма да приключат навреме и ще трябва да се доплащат от националния бюджет. При все че няма официални данни колко точно пари ще е нужно да осигури хазната, спокойно можем да прогнозираме, че сумата ще е в порядъка на стотици милиони левове. 

Що се отнася до новия програмен период, Томислав Дончев смята, че е важно да се определи в каква пропорция да са инвестициите в тежка инфраструктура, мерките в социалната сфера и в образованието. Предстои различен тип финансиране – моделът на "рециклираните пари", базиран на кредитни инструменти като "Джереми". "Те позволяват средствата да се ползват отново и отново. Имаме опита, прилаган досега с този модел в бизнеса, предстои да работим по него и в сферите, в които досега не сме имали подобни инструменти, като например околна среда", изтъкна заместник министър-председателят.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст