Ще влезе ли Слави Трифонов в политиката? Този въпрос витае из въздуха през последните дни. Мнозина вече видяха в лицето на шоумена – онзи, който не само пее, че "ще изхвърли боклука", но и е готов да го направи. Пък и Дългия е повече от двайсет години на екран и всичко, което е правил, е ставало пред очите на публиката.
"Зад мен стоят 673 481 съдби и мечти", обяви телевизионният водещ, след като внесе в парламента събраните подписи за референдум.
"Държавата трябва да се съобрази с тези мечти и съдби", заяви Трифонов. Сега, казва той, политиците нямат думата. И е прав. Само че не кой да е, а точно любимата министърка на Борисов – Лили Павлова, ще проверява истинността на подписите (чрез подчиненото й ГРАО). И дано да няма гаф.
"Кафявите" медии около олигархичния кръг на ДПС вече "отсъдиха", че екипът на Трифонов тотално се е изложил. Тези "констатации", спуснати в официозите на властта, показват и друг симптом – че сегашните управляващи се страхуват. И не просто се страхуват, но са напълнили гащите! Защото въпросните 673 хил. подписа са много повече от гласовете на ДПС на последните парламентарни избори от 5 октомври 2014 година. Списъците на Слави могат да си съперничат дори с гласовете в полза на ГЕРБ по време на парламентарния вот. И въпреки че невалидни подписи със сигурност ще има, проблемът на политическата класа е очевиден – събраните над 680 хил. парафа са много повече от нужните за референдум 400 хиляди. Очевидно въпросният референдум "страхува" някога у нас. И това не са избирателите, а политиците.
Ами ако отчаяните, протестиращите, недоволните, негодуващите срещу сегашното управление и срещу сегашната политическа класа виждат нова надежда за промяна в лицето на Слави Трифонов и неговия екип. А че Дългия е харесван и подкрепян е извън съмнение. Помним обиколките му из цялата страна, за да се среща със студенти в пръскащи се по шевовете университетски аули. Или пък мегаконцерта му на 25 септември миналата година, когато на националния стадион "Васил Левски" имаше между 60 и 70 хиляди души. А и въпросите, за които събира подкрепа, вълнуват всички – намаляване на народните представители до 120, намаляване на партийните субсидии до 1 лев за реален получен глас, въвеждането на мажоритарна избирателна система в два тура и въвеждане на задължително гласуване.
Съвсем друга тема е, че Трифонов дълги години бе добър приятел с настоящия премиер Бойко Борисов. А причината за разрива помежду им, по думите на самия Борисов, е, че като кмет на София той не е разрешил на Трифонов да строи в градинката пред Японския хотел. И ако допуснем, че тогава Трифонов наистина е сгрешил, какво да кажем за онези, чийто произход на пачките не знаем, но обществото е принудено да мълчи. Докато влиянието си Слави изработи пред очите на всички – двайсет години всеки ден. Докато мнозина мразеха него и подобните нему, на повърхността на политиката изплува тинята.
Та приказката е за това да спрем да мразим тези, чийто труд всеки ден дава шанс и на другите. Сега шоуменът твърди, че не смята да влиза във властта. След година обаче може и да размисли. Така че референдумът е една от стъпките към промяната, за която със сигурност са се подписали онези 673 481 мечтатели…