Това е не просто най-голямата търговска сделка. Това е новият световен ред. Наричат го Trade in Services Agreement (TiSA) – Споразумение за търговията с услуги. Основната му цел, разбира се, е прозрачност, само че малцина въобще са чували за него. Защото медиите, при това не само в България, предпочитат да се занимават с дребни злободневни теми. А всъщност, докато политиците ни ги сервират, тайно, под натиска на големите корпорации, подготвят грандиозни реформи в икономическия и социалния живот.
Какво в действителност е TiSA? Преди дни 12 държави оповестиха, че са подписали окончателния вариант на Транстихоокеанското партньорство (TPP). Преговорите по Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP) между САЩ и ЕС също напредват. А сега вземете тези две споразумения, умножете ги по две и ще получите пакта за либерализация на услугите – TISA. Сравнението не е никак пресилено, защото търговията с услуги формира почти 80% от икономиките на Евросъюза и Съединените щати, а в развиващи се държави като Пакистан например около 50 на сто. В случая става въпрос за финансови и застрахователни услуги, отбрана, телекомуникации, обществени поръчки, морски транспорт, здравеопазване, образование, туризъм, изкуство, както и за всички цифрови услуги. Освен това ако TPP и TTIP обхващат сравнително малко страни, то TiSA се е прицелила в 50 нации. Наред с 28-те членки на ЕС на масата на преговорите са седнали още САЩ, Австралия, Канада, Чили, Тайван, Колумбия, Коста Рика, Хонконг, Исландия, Израел, Япония, Лихтенщайн, Мавриций, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Пакистан, Панама, Перу, Южна Корея, Швейцария и Турция. Всички те формират общо две трети от глобалния брутен продукт и според мнозина анализатори целят да неутрализират влиянието на БРИКС – Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка.
Патриша Раналд от Университета в Сидни, която е и организатор на австралийската мрежа за справедлива търговия и инвестиции, твърди, че с предложените текстове Щатите искат да "вържат ръцете" на другите правителства, включително и на приятелските, чрез отвесни дерегулации. "Американците се опитват да прекратят публично предоставяните сега услуги като пенсионните фондове, наричайки ги "монополи". Те искат също така да ограничат държавното регулиране във всички финансови сфери, което означава, че правителствата няма да могат да отговорят адекватно на бъдещи кризи", изтъква тя.
В материал на CNBC за TiSA пък се казва, че търговската сделка ще постави в риск общественото здравеопазване, грижите за децата, пощенските услуги, радио- и телевизионното излъчване, доставката на вода и енергия, транспорта и много други. "Образно казано, споразумението ще заключи приватизационните сделки и дори когато частникът не се справя добре, да речем, с електроразпределението, държавата няма да може да развали договора. Правителствата, които подпишат TiSA, дори няма да могат да налагат по-строги стандарти в защита на обществените интереси. А това ще се отрази на регламентите за околната среда, лицензирането на здравните заведения и лаборатории, електроцентралите, електронните съобщителни мрежи, училищата и университетите", отбелязва компанията.
Всички тези притеснения се чуват и в Европейския парламент, който преди дни гласува проекторезолюция по преговорния процес."Разговорите за TiSA трябва да улеснят достъпа на фирми от общността до международните пазари. В същото време обществените услуги на Европейския съюз не бива да бъдат отваряни за конкуренция и съответните власти е необходимо да запазят способността си да ги регулират в обществен интерес", смятат евродепутатите.
"Днешният вот представлява голям пробив. Гордея се с постигнатата широка подкрепа от целия политически спектър за промяна на ориентацията на търговската политика на ЕС, която е в интерес както на компаниите, така и на потребителите", заяви докладчикът Вивиан Рединг (ЕНП), след като подготвената от нея резолюция беше приета с 532 гласа "за", 131 "против" и 36 "въздържал се". По думите й след две години наблюдение на дебатите за TiSA и изслушване на опасенията на гражданите Европарламентът се включва в преговорите. "Ако вчера Европейската комисия имаше празен чек, днес тя е ограничена от много ясен мандат, даден от парламента. Ако нашите препоръки бъдат спазени, споразумението ще даде повече права на нашите граждани у дома и ще премахне някои ограничения за нашите компании в чужбина. В противен случай депутатите няма да се поколебаят да наложат вето", добави Рединг.
Според анализите европейските доставчици на услуги срещат сериозни прегради за достъп до други пазари. Изразено в проценти, това е 15% в Канада, 16% в Япония, 25% в Южна Корея и 44% в Турция. Междувременно доставчици от трети страни са изправени пред еквивалент на само 6% за достъп до Европейския съюз.
За да защитят европейските фирми от нечестна конкуренция в чужбина, евродепутатите са поставили на преговарящите от името на ЕС "сини" и "червени" линии. Сред първите е реципрочността при отварянето на пазарите, тъй като услугите в съюза вече са по-отворени за чуждестранна конкуренция, отколкото при техните партньори. По-специално, според депутатите, трябва да се търси отваряне на пазарите в международните обществени поръчки, телекомуникациите, транспорта, финансовите и цифровите услуги. Друга "синя" линия е обуздаването на ограниченията за европейските компании. Не на последно място се иска по-малко натоварващо законодателство за малките и средните фирми, които нямат финансовите и човешки ресурси за справяне с международните търговски правила.
"Червените линии" пък са забранени сфери, които е необходимо да бъдат изключени от преговорите. Това са обществените услуги като образованието, здравеопазването, социалната сфера, системите за социално осигуряване, както и аудиовизуалните услуги. Освен това Европарламентът е категоричен, че системата за защита на данните на гражданите на ЕС трябва да отговаря както на сегашните, така и на бъдещите стандарти. "Необходимо е правото на законодателите на европейско, национално и местно равнище да налагат регулации в обществен интерес да получи силна защита. Същото важи и за правото им да променят своите решения, ако например поискат отново да национализират услуги, които по-рано са били обект на приватизация", подчертават евродепутатите.
Какво ще се случи в действителност обаче – е съвсем друг въпрос. Добре знаем, че при преговорите за Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство между Съединените щати и Европейският съюз в парламента в Брюксел имаше немалко сериозни критики, но накрая тонът му се смекчи.
