Зелените пари започнаха да поскъпват, след като за кратко поевтиняха до над 1.13 щ. долара за едно евро. Йената и швейцарският франк пък поеха надолу в средата на седмицата, защото ръстът на нефтените котировки и възстановяването на европейските и на щатските фондови борси направи валутите спасителни убежища по-малко привлекателни. Помогна и неочакваният януарски ръст на щатските цени на едро с 0.1 процента. Икономисти, анкетирани от агенция "Ройтерс", прогнозираха, че те ще спаднат с 0.2% на месечна и с 0.6% на годишна база. Индустриалният продукт на страната се увеличи през януари с 0.9% (при очакван ръст от 0.4%) след три поредни месеца на спад благодарение на силния индекс на активността в сектора на услугите и на подема в промишления бранш. Използваемостта на производствените мощности достигна 77.1% срещу 76.4% през декември 2015-а. Това е един от водещите индикатори, на базата на който Федералният резерв формира преценката си доколко още може да нарасне БВП, без да предизвика повишение на инфлацията.
Песимизъм е завладял и германските бизнесмени, сочи индексът ZEW, който следи нагласите им. Той е пропаднал до 1 пункт през февруари – най-ниската му стойност от октомври 2014-а насам, срещу 10.2 точки през януари. Причините са забавеният китайски растеж и опасенията за рентабилността на германските кредитни институции.
Огласеното на 18 февруари резюме от януарското съвещание на Европейската централна банка показа, че заради нарасналите рискове за ръста и за инфлацията в еврозоната някои парични стратези приканват да се вземат превантивни мерки. И макар че централните банкери не промениха лихвената си политика през януари, те обещаха да я преразгледат и да я коригират на официалното си съвещание на 10 март. Което означава, че е голяма вероятността за нова поредна парична инжекция. Анализатори, анкетирани от агенция "Ройтерс", очакват намаление на депозитната лихва с 10 базови точки и да се разшири програмата на ЕЦБ за покупка на активи.
Тези прогнози натежаха на цената на еврото и в късната следобедна търговия на 18 февруари то слезе под 1.11 щ. долара.
Цените на суровия петрол започнаха да се възстановяват през седмицата, след като Саудитска Арабия и Русия се договориха да замразят производството на черното злато на рекордно високите януарски равнища. През този месец, по данни на Международната енергийна агенция, саудитците са помпали по 10.2 млн. барела на ден – малко под върховите 10.5 млн. през юни 2015-а. Руснаците пък са произвеждали почти 10.9 млн. барела на ден – един постсъветски рекорд.
Впоследствие и Иран обяви, че одобрява всички мерки, които целят стабилизиране на пазарите, включително и замразяването на добива, договорено между Русия и Саудитска Арабия. Техеран обаче не пое ангажимент също да ограничи износа на черно злато.
Експерти от бранша коментираха, че единствените играчи, с които руснаците няма да могат да се споразумеят, са производителите от Тексас, Оклахома и Северна Дакота, които само чакат цените на суровия петрол да се качат над 30 щ. долара за барел, за да се върнат на пазара. Което отново ще натисне цените надолу.
В следобедната търговия на 18 февруари петролните контракти за сорт "Брент" с доставка през април се котираха по малко над 35 щ. долара за барел, а на тип WTI с доставка през март – над 31.50 щ. долара за барел.
У нас
междубанковият валутен пазар през седмицата беше много активен. Средният дневен валутен оборот достига 3846 млн. евро (7523 млн. лева). Делът на сделките в щатски долари отново се понижи до 0.44% от купената и продадена валута.
