“Балансът на Европейската централна банка се надува като балон и в момента е 3.5 трлн. евро. Това е за сметка на печатането на банкноти“. Това коментира за "БАНКЕРЪ" водещ български финансов аналитик.
"Реално погледнато, те не могат с тази политика да стимулират икономиката, това е абсурдна политика. Вече купуват на месечна база по 80 млрд. евро държавен и корпоративен дълг. А преди месеци започнаха от покупки на книжа за 50 млрд. евро", обясни финансистът.
Анализ на "Банката за международни разплащания" показва, че с решението си от 10 март за отрицателни лихви ЕЦБ направи още една крачка в посока към намаляване на лихвите по свръхрезервите на банките. Но досега ефектът от отрицателните лихви върху търгуваните обеми – които са много ниски поради изобилието от евтина ликвидност, натрупана в централните банки, е незначителен. Това пък обясни Кристофор Павлов, главен икономист на "УниКредит Булбанк".
Цитираният анализ на международната структура сочи, че институционални и договорни ограничения пречат на отрицателните лихви по свръхрезервите да се пренасят върху лихвите за крайните клиенти на банките по депозитите и кредитите в същата степен, в която това е възможно за положителните лихви. Засега умерено негативните депозитни лихви на централните банки не водят до отрицателни лихви по кредити за крайни клиенти. Засега рисковите премии дори за най-"безопасните" клиенти остават по-големи от степента, в която лихвите на паричните пазари са на отрицателна територия. В някои от съществуващите договори в еврозоната имат клаузи, въвеждащи под за лихвите, който не позволява отрицателни лихви. Част от новите договори са обвързани с въвеждането на долна граница за крайната лихва, плащана от клиента, която е фиксирана на нивото на лихвата в момента на отпускане на кредита. Така дори ако лихвите, определяни на паричните пазари, продължат да намаляват още вследствие на действията на централните банки, това няма да доведе до промяна на лихвите за крайните клиенти.
