"За Европа по-скоро се задава изгубено десетилетие, каквото виждаме в Япония. Основната цел на наливането на пари беше да не се допусне възникването на депресия като тази от 30-те години. Наистина това не стана, но липсва възстановяването",коментира икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев през Bloomberg TV Bulgaria.
"Вече е 2016-а и растежът изобщо не е толкова устойчив и висок, колкото трябваше да бъде", подчерта той и допълни, че структурните проблеми от началото на кризата продължават да съществуват.
"Данните показват, че новите пари отиват във финансовите институции, които разширяват пасивите си, и за финансиране на дълга на правителствата. В много по-малка степен те достигат до реалната икономика.", заяви Ганев.
"Наблюдава се сблъсък между дългосрочно правилните мерки за вдигане на капиталовата адекватност на банките и краткосрочния ефект от спада на кредитирането, който е в посока рецесия", обясни Георги Ангелов, икономист в институт "Отворено общество". Според него в крайна сметка трябва да се промени структурно банковата система, която да стане по-стабилна и по-малко зависима от ливъридж и частични резерви.
Икономистите коментираха и големите страховете от дефлация. Те подчертаха, че съвременната икономика в голяма степен е стъпила на задлъжнялост, при която без инфлация или икономически растеж дългът се оказва необслужваем.
Относно кредитния пазар в България Ганев подчерта, че в момента основният фокус е извършващият се преглед на качеството на активите. Според него има доста добри възможности за отпушване на кредитирането след края на проверката.
Ангелов коментира тенденцията, че търсенето на доходност вече се насочва към най-рисковите играчи. Според Ганев отрицателните лихви не влияят значително на българския фиск, тъй като проблемите там са структурни.
