Връщането на прогресивното подоходно облагане ще влоши бизнес средата и няма да намали бедността, заявиха от Българска стопанска камара. Според изявлението намаляването на бедността и икономическото неравенство не може да бъде постигнато с едностранчиви инструменти и промени в данъчната политика. Поводът за изявлението е внесения в парламента от народния представител Михаил Миков и група народни представители законопроект за промени в Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
В становището на БСК е отбелязано, че високото равнище на бедност и социално неравенство у нас е следствие на структурните проблеми в икономиката и обществото, включително негативните демографски и миграционни процеси, сривът в образованието и квалификацията, маргинализацията на широки социални групи, дефицитите в пенсионната система и социалното подпомагане, ниската производителност на труда и ниската добавена стойност на продукцията, правната несигурност и високото равнище на корупция и сива икономика.
В аргументите си, от камарата излагат, че законопроектът няма законната оценка за въздействие върху бюджета, данъчно задължените лица, заетостта, инвестициите, производителността и икономиката. Според тях страната ни не може да си позволи данъчни ставки, надвишаващи ставките на съседните държави и на други икономики от Централна и Източна Европа. В допълнение предлаганите промени ще усложнят определянето на дължимия данък при източника на доходи. Не на последно място, вдигането на данъците допълнително ще подтикне към укриване на доходи и полагане на недеклариран труд.
Според БСК, преди да се пристъпи към промени на ставките по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за корпоративно и подоходно облагане (ЗКПО), трябва да бъдат реализирани основни реформи на регулаторната среда, правосъдната система, антимонополното законодателство и други, да се повиши събираемостта на преките и косвени данъци и да се постигне устойчив икономически растеж от над 3% годишно.
От организацията обявиха, че становището е депозирано на вниманието на председателите на четири парламентарни комисии – по бюджет и финанси, по въпросите на децата, младежта и спорта, по икономическа политика и туризъм, и по труда, социалната и демографска политика.
