Точно година след като Конституционният съд отмени възможността службите практически безконтролно да надничат в телефонните ни разпечатки и в данните за интернет-трафика и електронната поща на гражданите, сега се прави опит една от обявените за незаконна практика да бъде възобновена. Предлага се поправка в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), в която има само един-единствен текст: да се разреши на спецслужбите да искат от мобилните оператори справки за трафичните данни на лица, за които "може да се направи обосновано предположение, че са станали или могат да станат жертва на тежко престъпление". Под благовидния предлог, че така ще се помогне при разследването на тежките престъпления. И разбира се – на борбата с тероризма.
Всъщност тази възможност да се следят не престъпниците, а техните жертви, съществуваше и преди година – в стария вариант на ЗЕС и в нормите, които КС обяви за противоконституционни. Тогава обаче в закона пишеше само, че достъп на службите до тази по същество лична информация се дава, когато разследват на престъпления и при "издирване на лица". Което предполагаше, че такова издирване вече е започнало: има подаден сигнал в полицията, че лицето е изчезнало, роднините го търсят, има данни, че е отвлечено за откуп например и т.н…
Сега се пробутва същият текст, при това творчески "разширен": вече ще се събира информация не само за действително обявени за издирване лица, а и нищо неподозиращи индивиди, които си пият ракията някъде и хабер си нямат, че разговорите им с някоя дама (не дай, Боже, да е полицейска съпруга) се проследяват и регистрират от униформените.
Мотивите са благородни – или поне така ни ги представят: защото в момента органите били затруднени да издирват лица. "Необходимостта от ползване на тези данни е от съществено значение за качеството и ефективността на провежданите оперативно-издирвателни мероприятия, свързани с установяване на местонахождението на лица, обявени за общодържавно издирване. Предоставянето на информацията, съдържаща се в справките от операторите, е необходима, за да се установят времето и мястото на изчезване, лицата, с които е контактувал издирваният, както и лицата, подаващи умишлено грешна или не информация, съпричастни лица при изчезването и т.н. Извън всякакво съмнение е, че тези данни могат сериозно да подпомогнат процеса на издирване. Чрез тях компетентните органи получават информация за приблизителното местоположение на издирваното лице, за телефонните номера, които е набирал, за датата, часа и продължителността на проведените разговори. Без наличието на такива данни издирването би било по-трудно, по-сложно и по-бавно, което в повечето случаи би увеличило риска за живота и здравето на изчезналия", пише в мотивите към проекта. (б.ред. – правописните и стилистичните грешки от оригинала, който може да бъде видян в сайта http://www.strategy.bg, сме ги поправили "про боно".)
Всичко това обаче са все мотиви, свързани с вече реализирано престъпление, от което има жертва: човекът е отвлечен, обявен за издирване, търси се. А не за хора, които може просто да са решили да духнат нанякъде, без да се обадят – право и свобода, които се полагат на всеки свободен, пълнолетен и непоставен под запрещение човек. Като Петко Сертов например.
Няма спор, че подобно оръжие в ръцете на разследващите би било действително полезно. Освен ако не беше една подробност: намираме се в една от най-корумпираните държави в Европа – включително и според последните "класации" на Еврокомисията. А това винаги е повод за "обосновано предположение", че с тези данни може да се спекулира и че те може да се използват не за разкриване на престъпления, а по-скоро за извършването и прикриването им. Още повече, че наказанието за длъжностно лице, което злоупотреби с такива данни, е глоба едва от 1000 до 10 000 лева.
Това "обосновано предположение" става още по-обосновано, като се види предългият списък с ведомства, които могат да ги искат: специализираните дирекции, териториалните дирекции и самостоятелните териториални отдели на Държавна агенция "Национална сигурност", главна дирекция "Национална полиция", ГД БОП и териториалните й звена, ГД "Гранична полиция" и териториалните й звена, дирекция "Вътрешна сигурност", Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи, службите "Военна информация" и "Военна полиция" към министъра на отбраната, Агенция "Разузнаване".
Като за капак: твърде погрешно е да се смята, че не може да се извлекат кой-знае какви данни от разпечатките на телефоните, от които се вижда само кой с кого и кога е разговарял или от проследяването на пощата. Напротив – това е ценен ресурс, който на всичко отгоре е и добър бизнес, има цели компании, които се занимават със събиране на точно такава информация.
От тези данни става ясно не само кой, с кого, кога, как, а и с кое конкретно устройство и къде точно е осъществявал комуникациите си. За немалкия период от шест месеца, в който операторите са длъжни да ги съхраняват, натрупаните данни дават информация за един практически неограничен кръг други лица, контактували с разследвания. Позволяват да се направят доста точни изводи за личния живот на хората, за обичайните им действия, за навиците им във всекидневието, включително и за контакти, социална среда, местата, на които пребивават – постоянно или временно, пътуванията им, тяхната честота и дестинации. Могат да се направят изводи дори за интимния им живот, за сексуалната им ориентация и за здравословното им състояние, за професионалната им или политическа принадлежност, активностите или пристрастията им, дори за евентуалните им проблеми с правосъдието. Това означава, че службите ще имат един напълно реален профил на личността и за евентуалния бизнес на "изчезналото лице", при това без негово съгласие и без да е необходимо това "лице" в крайна сметка да се окаже наистина жертва на престъпление.
И накрая – да се върнем към решението на Конституционния съд, с което започнахме. В него се казва: "Макар борбата срещу тежките престъпления, включително и срещу организираната престъпност и тероризма, защитата на държавата, гарантирането на националната сигурност и конституционната система, да представляват цели с фундаментално значение, те не могат да оправдаят неограничената намеса в човешките права, поради което всяко законодателно решение в тази така деликатна област следва да осигурява справедлив баланс между интересите на отделната личност и тези на обществото като цяло. В този смисъл Конституционният съд изцяло споделя позицията, изразена от Европейския съд по правата на човека в решението му по делото "Клас и други срещу Германия" (Klass and others v. Germany, 1978 г.), а именно, че поставянето под наблюдение без адекватни и достатъчни мерки за безопасност може да разруши демокрацията под претекст, че я брани.
Безспорно е, че при действащата без проблеми организирана престъпност, при очевидно мафиотското разпределение на обществения финансов ресурс и пред лицето на тероризма, със сигурност ще се наложи част от правата и свободите на гражданите да бъдат дадени "в жертва" на тяхната сигурност. Но едва ли някой вярва, че точно такова "надцакване" на дребно с КС ще донесе повече сигурност, особено у нас.
