Следващата столица, която терористите ще ударят, е Берлин, после ще дойде редът на Лондон.
"Брюкселските зелки" трябва да разберат, че войната изисква военновременни мерки.
Ако нямаме воля, сто конституции да сменим и Крумовите закони да въведем, не ги ли прилагаме, няма да има полза.
Проф. Константинов, защо терористите удариха Брюксел и защо сега?
– От две години срещу Европа се води война. Само че има едни хора, които не го забелязват. И това са ръководителите на европейските държави. Всички други видяха, че има война, те не видяха. Това е очевидното наблюдение. Сега вече ще разберем, но ще дадем още много, много жертви. По същия начин западните ръководители, по-специално имам предвид французи и англичани, през 30-те години на миналия век не разбраха, че идва война, загубиха много време и в резултат загинаха десетки милиони. Надявам се, че сега няма да са толкова, но
НА ПОДЛОЖКА
много хора ще загинат заради глупостта на западните ръководители. Става въпрос за трудноописуема световна глупост. Даже бих казал, че е някаква тежка деменция. Изобщо, това са глупави хора.
Късно ли е вече да се вземат някакви твърди мерки?
– Твърдите мерки ще бъдат взети след още 3-4 тежки атентата. Следващата столица, която терористите ще ударят, е Берлин, след него наред е Лондон. Да стискаме палци да не ударят София. Засега не ги интересуваме много, но могат ей така, пътьом да сложат някоя бомба.
Премиерът Борисов увери, че ние сме взели всички предпазни мерки.
– Много хубаво. Срещу терора мерките трябва да бъдат много по-всеобхватни. Ние виждаме някакви абсурди. Изведнъж се оказва, че всичките тия бомбаджии полицията ги била регистрирала за ислямистка дейност, била ги следяла… Защо не са арестувани преди това? Това е някаква пълна дивотия. Когато държавата е във война, действат други закони. И "брюкселските зелки" трябва да разберат – че войната изисква военновременни мерки.
Застрашена ли е България от бежанска вълна, след като беше затворен балканският маршрут?
– Категорично възразявам срещу термина „бежанска вълна“. Такава няма по дефиниция. Има вълна от нарушители на държавни граници.
НА ПОДЛОЖКА
Те може да са мигранти, но преди всичко са нарушители. Нека да кажем точния термин – това са престъпници. Те извършват едно деяние, за което в българския Наказателен кодекс е предвидено наказание до пет години.
И това е нерегламентирано пресичане на българската държавна граница. Ще повторя – пет години. А човек, който е осъден на пет години, е престъпник. Така че хората, които пресичат държавната граница не по установения начин, са престъпници.
И жените, и децата ли?
– Естествено, че децата не. Те са освободени от наказателна отговорност. Всички, които са над 18 години и пресичат държавната граница не по установения начин, са престъпници и то е очевидно. И тук не става въпрос за хуманизъм и за толерантност. Като искат да получат закрила и помощ, да отидат на КПП-тата и да се регистрират. Може ли някой да обясни смислено, включително от щатните правозащитници, защо като някакви бизони трябва да газят държавната граница? Пак казвам – до пет години.
А ние какво – хващаме ги и ги пускаме. Най-много по сто лева ги глобяваме. Ами, той като е тръгнал с 5000 евро да тича към Германия, сто лева са му 50 евро, колкото са му дневните разноски. Тези хора трябва да влизат в затвора.
Каналджиите – също в затвора. Ние нищо не правим. Хванали сме били еди-колко си каналджии – къде са те, в затвора ли са? Нищо не сме хванали значи. Така че
НА ПОДЛОЖКА
говорим за вълна от престъпници. А дали те бягат от войната, дали са икономически мигранти, дали са чисти терористи или някакви други, ние не знаем.
Но те преди всичко са престъпници по смисъла на българския закон, който никой не го е отменил.
Как тълкувате действията на премиера със спирането на много обществени поръчки, размахването на метлата, заканите, че и парцалът ще играе. Искаме да се харесаме на Европейската комисия ли, като се правим на румънци, така да се каже?
– Всичко това го има, разбира се. Но ако една обществена поръчка е съмнителна, тя трябва да бъде спряна. Сега – чисто формално, всички тези обществени поръчки сигурно са в ред. Изискванията на Закона за обществените поръчки са спазени. Но много често в тези обществени поръчки се играе с условията. Те се правят така, че една-единствена фирма да ги удовлетворява и тя печели търга. Имаше един голям търг за автомобили за една голяма държавна институция. И се оказа, че само един от фолксвагените удовлетворяваше условията. А те бяха направени така, че все едно четете техническата характеристика на "Фолксваген".
С други думи, като прочетем условията, които бяха заложени в обществената поръчка за закупуване на автомобили, излезе един конкретен автомобил на една конкретна фирма. Очевидно, за всеки е ясно, че това е нагласено. От друга страна, законът не е нарушен. Нали виждате колко е смешно? Това, което може да се направи в случая, е, да изхвърлите чиновника, който е написал тези изисквания. Той обаче най-вероятно ще отиде във Върховния съд, ще ви осъди и ще го върнат на работа. Така стоят нещата. Защото трябва да докажете, че той е получил облага. Ако не е получил облага – кофти. А пък той е получил облагата, естествено, в един плик, който няма да отиде да декларира. Така че в такива случаи, когато подозирате един чиновник в корупция, почвате да го следите, подслушвате му телефона със съдебно решение, гледате какво си купува и накрая му правите един тараш в къщата, и като му намерите едни пари, му ги прибирате. Така се прави.
Трябва ли според Вас хората на ДСБ да останат на властовите позиции, които заемат, след като партията им взе решение, че вече е в опозиция, или трябва да ги напуснат?
– Да, хората на ДСБ могат да останат във властта, ако напуснат партията. Ето, имат министър – министърът напуска ДСБ, остава министър. Да, имат областен управител. Напуска ДСБ и остава такъв. Той е станал областен именно защото е от ДСБ, а не защото е бил най-добрият кандидат за тази длъжност от цяла България. Той е станал такъв, защото е бил предложен от ДСБ. Нищо лошо няма, така се прави. Но когато излезеш от властта, ти излизаш с хората си. А ако не излизаш с хората ти, те излизат от тебе. Толкова. Ако един министър е полезен за управлението, защо да напуска? Ако му вървят реформите, защо да напуска? Но не може да бъде и в партията, която е напуснала властта и е вече опозиция.
Да, де, но партията, която е напуснала властта, продължава да стои в коалицията Реформаторски блок, която пък подкрепя управлението?
– За това има термин – политическа шизофрения. Не съм го измислил аз, но подкрепям този термин.
Правосъдната реформа ли е най-важната от всички? Ще видим ли висши политици в затвора?
– В момента и българската конституция, и българските закони са напълно достатъчни да вкарат всеки в затвора. Ако дознанието се проведе грамотно, ако обвинителният акт се напише като хората и ако съдът е безпристрастен и обективен, присъди ще има, ако човекът е виновен. Ако някой си мисли, че като смени една квота и в конституцията от един ВСС направи два, нещата ще тръгнат, значи този човек нищо не разбира от въпросната тематика. Проблемът не е в конституцията, законите са съвсем нормални, съгласувани с европейските, а в съзнателното проваляне първо на дознанието. После се проваля обвинението. После пък съдът или бави нещата, или отсъжда нещо, което не е съвсем редно. Така се получават нещата.
Смятате ли, че антикорупционният закон, който предлага вицепремиерът Кунева, ще бъде полезен и ефективен?
– Ако се прилага, да. Ако продължаваме да действаме по тази схема, какъвто и да е законът, нищо няма да стане. Ще го повторя пак – законите в България са добри, конституцията не ни пречи. Трябва да имаме воля да прилагаме действащите закони. Ако нямаме воля, сто конституции да сменим, ако щете Крумовите закони да въведем, не ги ли прилагаме, няма да има полза.
Не мислите ли, че ДПС отстранява Пеевски, за да си изчисти образа и да стане приемлив партньор за бъдещи коалиции, включително и управленски?
– Признавам си, че там не знам за какво става въпрос. От всички партии в България аз най-малко разбирам какво се случва в ДПС. Те са една доста затворена структура. Това, което виждам на повърхността, не е всичко. Те си имат някакви собствени вътрешни йерархии, борби, действия. Също така не разбирам какво следва от това, че някой си е продал бизнеса. Непрекъснато се продават някакви бизнеси. Крайно време е, ако има някой, извършил престъпление, да бъде разследван по надлежния ред.
Сега трябва ли да питаме „Каолин“ как е просъществувал, например? Да, има неща, които не знаем за „Булгартабак“. Знаем ли всичко за „Каолин“? И нещо друго за „Каолин“ – знаем ли как замърсява околната среда, например? Ето, не знаем много работи. Но това ни кара да започнем да си задаваме въпроси и да намерим някой да отговаря. Който разбира от това обаче. Тук не става въпрос, че някой е добър, друг – лош. Трябва да се научим да говорим с конкретни неща.
Напоследък звучи един абсурден рефрен – Пеевски е сатанизиран…
– Да. Но има и други такива хора. И Иван Костов е сатанизиран. Аз също не мисля, че Иван Костов е виновен за всичко в тази държава. Има много грешки, разбира се, но той и други неща е направил. Изобщо, ние сме свикнали така – един го правим абсолютно черен, а други някакви "в бяло". После тези "в бяло и те стават в черно". И така.
Михаил Константинов е роден на 5 март 1948 г. в София. Завършва математика в ПУ „Паисий Хилендарски“ – Пловдив. Работил е в Института по техническа кибернетика и роботика при БАН. От 1991 до 2011 г. е член на ЦИК, а от 2003 до 2009-а неин заместник-председател. Преподавател и заместник-декан на УАСГ (1999-2003). Изпълнителен директор на „Информационно обслужване“ АД.
