Доларът получи нова плесница

Йелън срещу Грийнспан

След като чуха от шефа на Федералния резерв Джанет Йелън онова, което искаха, световните борсови индекси отбелязаха солиден ръст в средата на седмицата. В една от най-детайлните досега дискусии по банковата политика в Икономическия клуб на Ню Йорк на 28 март тя "връчи" на инвеститорите списъка на условията за евентуални лихвени повишения. На първо място, чуждестранните икономики и техните финансови пазари трябва да се стабилизират. На второ – щатският долар не може да продължи да поскъпва, защото ще "депресира" инфлацията и износа на страната и ще навреди на щатската промишленост. Третото условие е цените на суровините да се стабилизират, за да помогнат на чуждестранните производители да получат по-устойчива основа за растеж. На четвърто място е изискването щатският жилищен пазар да повиши приноса си в националния продукт. Петото условие е инфлацията – тя крие двустранен риск и Йелън се зарече да я следи изкъсо. Защото засега не вярва, че ръстът на базовия ценови индекс (от който са изключени цените на храната и енергията) ще е траен.

Есенцията на речта й бе "предпазлив и постепенен" подход при увеличението на лихвите заради световните рискове, произтичащи от посоката на движение на цените на суровините. Особено на суровия петрол. Не е за подценяване и неизвестността за начина, по който Пекин ще извърши прехода към растеж, зависещ от вътрешното потребление, а не от износа.

По оценка на икономисти това изложение на Йелън пред Икономическия клуб в Ню Йорк е била най-силната й изява, откакто оглави Федералния резерв, защото с нея тя е показала кой е кормчията и че в условията на несигурност именно банковият председател трябва да посочва предизвикателствата и евентуалните последствия от паричната политика. Още повече когато тя се решава от 17-те членове на паричния комитет, а някои от тях имат различно от колективното мнение и изпращат разнопосочни сигнали към финансовите пазари. Например, след решението, до което стигнаха на последното си съвещание централните банкери (на 15 и 16 март) –  да оставят без промяна монетарната политика, няколко директори на регионални клонове демонстрираха желание за по-нататъшно повишение на лихвите, и то още на сбирката на паричния комитет на 26 и 27 април. 

Някои анализатори дори направиха аналогия с времето, когато Федералният резерв управляваше емблематичният негов бивш председател Алън Грийнспън. Тогава се говореше за "незабавно възползване от липсата на инфлация" – стратегия за превантивно повишение на лихвите при икономически цикъл със заложен инфлационен потенциал. Днес централните банкери подхождат към проблема от противоположната посока – позволяват на стопанството да се "сгорещи" и ще повишат лихвите едва когато се уверят, че няма да разстроят крехките баланси на световната икономика и на финансовите пазари.

Докато госпожа Йелън призоваваше за въздържание, търговците понижиха до нула вероятността от лихвен ръст в края на този месец и до 64% изгледите за повишение на лихвите до 31 декември 2016-а. Щатският долар пък поевтиня към всичките си основни конкуренти, като доларовият индекс отчете най-тежката си месечна загуба от  април 2015-а насам. И най-дълбокия си тримесечен спад от март 2011-а досега.

Еврото пък поскъпна с 4.7% към зелените пари през първите три месеца на 2016-а, което по-скоро се дължи на слабостта на щатската, а не на силата на единната европейска валута.

Принос имат и потоците за закриване и ребалансиране на валутните позиции в края на месеца. В късните следобедни часове на 31 март еврото се разменяше срещу почти 1.14 щ. долара. А валутните експерти побързаха да прогнозират, че общата европейска парична единица ще се търгува в граници с централна стойност 1.10 щ. долара за едно евро до края на годината заради попарените очаквания за отчетлива разнопосочна парична политика на Федералния резерв и Европейската централна банка.

Икономическите показатели на еврозоната не са особено цветущи. Доверието на бизнеса и на домакинствата в икономическата перспектива на общността през март е паднало до най-ниската си точка за последната година. Мартенската инфлация е била отрицателна, което се случва за втори пореден месец – индексът на потребителските цени е намалял с 0.1% спрямо същия период на 2015-а, а базовата му съставка (в която не са включени храните и енергията) се е повишила с 1 процент. В Германия обаче мартенската инфлация е била 0.1% – след минус 0.2% през февруари. Във Франция тя е била минус 0.1%, а в Испания – минус 1 процент.

Данните се появиха ден преди на 1 април ЕЦБ да започне да купува облигации за по 80 млрд. евро на месец вместо досегашните 60 млрд. евро, което е част от новия пакет от мерки за стимулиране на икономиката и на инфлацията, обявен на 10 март.

У нас

търговията на междубанковия валутен пазар през седмицата, в която отпразнувахме католическия Великден, не беше особено активна. Средният дневен валутен оборот достигна едва 2055.5 млн. евро (4020 млн. лева). Щатският долар засили присъствието си във валутния обмен, достигайки дял от 1.26% купената и продадена валута. 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Трябва ли да се въведе таван на надценките на основните хранителни продукти?

Подкаст