След започналата либерализация на пазара на електроенергия същото предстои да се случи и с газа. Операторът на газотранспортната система "Булгартрансгаз" вече публикува на своята интернет страница проектите на Правила за балансиране на пазара на природен газ, Методика за определяне на дневна такса за дисбаланс, както и на Договор за покупка и продажба на природен газ за балансиране. Проектодокументите подлежат на промени и корекции до 15 април, след което ще бъдат внесени и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Либерализацията на теория трябва да доведе до разнообразяването на източниците на доставка, т.е. да сложи край на зависимостта от "Газпром". Така потребителите ще могат да получават още по-евтино гориво и да избират от няколко различни доставчика.
На практика обаче ситуацията ще е малко по-сложна, тъй като в този случай става дума за естествен монопол. А и реално погледнато, държавната газова компания предприема тези действия, след като бе притисната от Брюксел либерализацията да се случи до май 2016-а. Със сигурност този срок няма да бъде спазен, но поне вече има някаква яснота как точно ще изглежда секторът след неговото отваряне.
Най-важната фигура занапред ще е "Булгартрансгаз", който ще продължи да е и оператор на газопреносната система. Държавната компания ще извършва търговско балансиране на пазара на природен газ, т.е. ще има ангажимента да компенсира разликите между количеството гориво, заявено от даден ползвател на входа на мрежата и използваното от него в рамките на един ден. В ролята си на оператор на преносната система "Булгартрансгаз" ще е отговорен и за физическото балансиране на системата, така че по всяко време в денонощието тя да може да се експлоатира ефективно, безопасно и по недискриминационен начин от всички потребители.
Както и при електроенергията, участниците на пазара ще трябва да подават заявките за необходимите им количества газ за 24 часа напред. Съответната прогноза за потреблението ще се изпраща до 15 ч., след което в рамките на два часа ще се обработват постъпилите данни и операторът ще изпраща обратно съобщение за потвърждаване на заявените количества. Изключително важно ще е поръчващата страна да си направи много добре сметката и да прецени правилно колко гориво ще й трябва. Предвидено е да има толеранс в рамките на плюс, минус 5% от максималния резервиран изходен капацитет за съответния ден, но ако тези количества бъдат надхвърлени и се стигне до дисбаланси, потребителите ще са принудени да заплащат такса. Принципът ще е, че за недостигащите количества ще се плаща скъпо, а излишните ще се продават на далеч по-"тънка" цена от нормалната.
За да избегнат участниците на пазара този изключително неблагоприятен за тях развой, ще имат на разположение две вратички. Първата е възможността да правят коригиращи заявки. Те ще могат да се подават от 17 ч. на предишния ден и ще изтичат на следващия три часа преди края на доставките. Другата възможност за намаляване на дисбаланса ще е търговията с газ от виртуална търговска точка.
Предстои да се сключи споразумение между "Булгартрансгаз" и операторите на румънската и гръцката газопреносни система "Трансгаз" и DESFA, което ще позволи реализирането на суапови сделки със синьо гориво. "Споразумението се готви отдавна, но проблем пред финализирането му е различната регулаторна рамка в трите държави", обясни преди дни Георги Бузяков, заместник-началник на "Главно диспечерско управление" в "Булгартрансгаз". За целта е необходимо изготвянето на входно-изходен тарифен модел и на правила за резервиране на капацитет. А иначе виртуалната търговия ще позволява даден клиент в България да използва част от транзитирания през страната ни газ за гръцката DEPA, която пък да си възстановява това количество чрез други договорени доставки. Подобни транзакции ще могат да се осъществяват и с румънските доставчици.
Това засега е единственият реален вариант за разнообразяване на доставките, поне докато не бъдат завършени интерконекторните газови връзки със съседните ни страни. Въвеждането на виртуални трансгранични газови доставки се подкрепя и от изпълнителния директор на "Овергаз" Светослав Иванов. Частната компания пострада в началото на тази година от обвързаността си единствено с руската тръба, когато "Газпром" едностранно й врътна кранчето. "В рамките на Европа няма пример за свободен пазар, достатъчно ликвиден, с достатъчно конкурентни цени, с достатъчно голям избор за крайните потребители, където държавата по някакъв икономически способ да е намесена във взаимоотношенията доставчици – крайни потребители. А примери за свободни пазари много – Германия, Холандия, Англия и други. През последните години у нас, за разлика от тези пазари, постоянно ставаме свидетели на наличието на конфликт на интереси между държавата – собственик на играч на пазара, от една страна, и държавата – автор на политики и регулатор, от друга страна. Разбира се, че има какво да се направи. Има възможности за доставки на газ и от север, и от юг. Не е необходимо да чакаме физическите потоци, които ще се реализират чрез интерконекторите. На развитите пазари има достатъчно интелигентни виртуални начини за реверсивна търговия с капацитети. Въпрос на воля и на желание е пазарът наистина да бъде отворен. В момента няма никакъв проблем да бъде доставян газ от терминала за LNG (бел.ред. – втечнен газ) в Ревитуса с подписването на един-единствен документ", смята Иванов.
Виртуалната търговия се подкрепя и от Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори, Българската асоциация на металургичната индустрия и Българската камара на химическата промишленост, които в писмо, изпратено миналата седмица до председателя на КЕВР Иван Иванов и енергийния министър Теменужка Петкова, заявиха, че суаповите сделки могат да осигурят по-ниски цени на природния газ.
Факти
България е с най-ниския коефициент на сигурност на снабдяването с природен газ на крайните потребители в страна от ЕС – 47. Коефициентът бе въведен от Европейската комисия чрез 2010-а, като изискването бе почти всички държави, включително и тези от Централна и Югоизточна Европа, да имат коефициент над 100. От страните в Югоизточна Европа, които ще се окажат с прекъсване на потреблението, ако бъде преустановено доставянето на природен газ от Украйна, са само България, Македония и Гърция.
У нас през последните години потреблението на природен газ е трайно под 3 млрд. куб. м при над 5 млрд. през предишни години. Ние сме на последно място в Евросъюза по потребление на синьо гориво за бита с дял от 4 на сто.