Държавната администрация ще заприлича на истински кошер от шпиони, които покрай чиновническите си задължения ще снасят безценна информация на специалните служби. След наредбите на МВР и на ДАНС за инфилтриране на тайни агенти сред държавните чиновници в началото на април се появи още един регламент. Според Правилника за прилагане на Закона за Държавна агенция "Разузнаване" (ДАР), публикуван в "Държавен вестник", в държавната администрация могат да бъдат назначавани служители на агенцията под прикритие.
"Разведките" с измислена легенда ще следят дали дадена чиновническа структура е подложена на нерегламентирано външно влияние, което може да заплаши националната ни сигурност. Според правилника служителите на ДАР могат да заемат такива длъжности не само в държавната администрация, но и в търговски дружества и в граждански организации.
Агенти под прикритие могат да се представят и като хора със свободни професии. Това разширява неимоверно много диапазона на действие на разузнавачите. Според Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) свободна професия упражняват експерт-счетоводители, консултанти, одитори, адвокати, нотариуси, частни съдебни изпълнители, съдебни заседатели, експерти към съда и прокуратурата, лицензирани оценители, представители по индустриална собственост, медицински специалисти, преводачи, архитекти, инженери, технически ръководители, дейци на културата, образованието, изкуството и науката, застрахователни агенти и други… Под такива прикрития в държавния и в частния сектори агентите ще събират разузнавателна информация за чужди страни, организации и лица, както и за свързани с тях български структури.
Преди да заживеят под вънкашност чужда и друго име, разведките ще преминават през спецподготовка, за да могат да се впишат в съответната професионална среда. Правилникът сочи, че ако агентът, действащ под прикритие в държавна или в частна структура, е назначен там на по-ниска заплата от тази в ДАР, агенцията ще му доплаща разликата. А ако пък взима по-висока заплата в администрацията, разликата си остава в негова полза, освен ако няма друго специално решение на Министерския съвет.
Правилникът подробно регламентира и правото на разведката под прикритие на платен отпуск. Например ако в държавното или в частно звено служителите ползват по-дълги платени отпуски, разузнавачът ще се ползва от това благо, без да се притеснява. Ако пък чиновническата му отпуска е по-кратка от регламентираната в ДАР, агенцията ще го възмездява за това, от което се лишава.
Новата наредба за агентите в ДАР предвижда още при самото им назначаване там те да преминават през двугодишен изпитателен срок, по време на който могат да бъдат освободени без предизвестие. Мине ли този срок, разведките ще бъдат подлагани на междинни и годишни атестации, от които ще зависи кариерното им развитие.
След появата на правилника ДАР вече може да работи пълноценно. Агенцията беше създадена със закон, който влезе в сила на 1 ноември 2015 година. Разузнавачите ръководят председателят й Драгомир Димитров и заместник-председателите Георги Миленов и Ангело Прокопиев, назначени през декември миналата година. Задачите на агенцията са свързани със защита на националната сигурност и интересите на България, както и с информационно-аналитичното осигуряване за предотвратяване, разкриване и противодействие на вреди в областта на националната сигурност, външната политика, икономиката и защитата на конституционно установения ред.
Не само разведките ще имат възможност да се "преобразяват" като служители в държавната администрация или в частния сектор. В тези структури ще шетат и представители на МВР. Това стана възможно с приетата през ноември миналата година нова Наредба за съдействие и организиране прикриването на служители на МВР в държавни органи, организации и юридически лица. Старата беше отменена, тъй като настъпиха промени и в Закона за МВР, свързани най-вече с връщането на Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в министерството – след гастрола й в ДАНС по време на управлението на тройната коалиция БСП – ДПС – "Атака".
Наредбата на МВР описа правилата, отговорностите и правомощията при осъществяване на дейност на прикритие, определи условията и процедурите за получаване на съдействие за организиране на прикриването и дейността на служителите на прикритие, както и тези за нейното прекратяване. Според документа дейност на прикритие се осъществява от служители на главните дирекции "Национална полиция", "Борба с организираната престъпност" и "Гранична полиция" в МВР. Тя може да се осъществява в администрациите на изпълнителната власт на централно и регионално равнище при доказана оперативна необходимост, която се обосновава пред министъра на вътрешните работи за всеки отделен случай.
След приемането на наредбата МВР започна обучение на свои служители за агенти, които ще работят под прикритие, за да разкриват тежки умишлени престъпления и да защитават националната сигурност. Легендираните под чуждо име ченгета ще участват в оперативно-издирвателната дейност на МВР и в наказателното производство по искане на компетентните органи. Те обаче могат да бъдат използвани само при доказана необходимост, когато възложените дейности не могат да се изпълнят по друг начин или при наличие на обективни възможности за внедряването им.
Служителите на МВР под прикритие ще проникват в обкръжението на лица, представляващи интерес за органите на реда, като ги наблюдават и събират данни за замисляни, подготвяни или вече извършени тежки умишлени престъпления. Освен че ще имат право да ползват документи с фиктивна самоличност, те ще могат да създават фалшиви фирми или нестопански организации в подкрепа на дейността си.
Очевидно държавната администрация и структурите на частния сектор ще станат поле за действие на най-различни шпиони. Добре е, че през юни миналата година кабинетът отне полицейските правомощия на ДАНС, сред които и възможности за внедряване на служители под прикритие. Иначе ситуацията в изпълнителната власт, в големите търговски дружества, в гражданските организации и в свободните професии щеше драматично да напомня за филмовия шедьовър "Опасен чар": чиновник – разведка – чиновник – служител под прикритие…
ДАНС без прикритие, но с тайни агенти
Държавна агенция "Национална сигурност" вече няма полицейски правомощия. От правилника за прилагане на закона за ДАНС през миналото лято отпаднаха над десет текста, които регламентираха полицейските правомощия на агентите и правото им да разследват престъпления. С промените се закри звеното за служители под прикритие, но се запази правото на ДАНС да ползва тайни агенти. Условията за тяхната работа обаче се облекчават значително – отпадат текстовете, които регламентираха издаването на фалшиви документи, възможностите да бъдат регистрирани фирми, които да осигуряват прикритие на агенти. Агенцията обаче ще продължи да ползва свои служители, които могат да бъдат назначавани в държавни органи и в юридически лица.
Общото евроразузнаване в застой
След кървавите събития в редакцията на "Шарли Ебдо" в Париж миналата година еврокомисарят по миграцията, гражданството и вътрешните работи на ЕС Димитрис Аврамопулос предложи създаването на Европейска агенция по разузнаване. Според него такава агенция е идеалния вариант да се преодолее нежеланието на някои страни-членки от общо разузнаване на ЕС. Създаването на подобна централа би довело до промяна на договорите на ЕС и няколко страни членки начело с Германия не крият нежеланието си това да се случи.
След атентатите срещу "Шарли Ебдо" през януари миналата година Аврамопулос предложи създаване на антитерористичен център в Европол, а по-късно разви идеята си и за единна разузнавателна служба. "Вярвам, че е дошло времето да се направи още една стъпка напред и да се създаде Европейска агенция за разузнаване", призова еврокомисарят, който се мотивира с пропуските в сътрудничеството между тайните служби на ЕС, станали явни след атентатите в Париж. "Създаването на Европейска агенция за разузнаване е идеал, нещо което трябва да се разглежда в дългосрочен план", заяви Аврамопулос.
Германците обаче са непреклонни. "Не трябва да губим сили за Европейска агенция за разузнаване. Не мога да си представя, че може да се откажем от националния суверенитет в тази област", беше позицията на германския вътрешен министър Томас де Мезиер. "По-скоро трябва да се концентрираме върху подобряването на обмена на информация между вече съществуващите институции. Оттам може да се очаква истински напредък в областта на сигурността", смята той.
