Принудителните мерки срещу обвиняеми за престъпления, постановени от съдилищата в другите страни от Европейския съюз, ще бъдат налагани и изтърпявани у нас. Това е резултатът от приетия на второ четене в четвъртък (14 април) Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за налагане на мерки за процесуална принуда, различни от мерките, изискващи задържане (ЗПИИАНМППРМИЗ).
Става дума за специфични ограничителни мерки – сред тях има такива, които са познати у нас и се налагат и според нашия Наказателно-процесуален кодекс: такива са например подписката, гаранцията, отстраняването от длъжност, забраната да се посещават определени места или да се доближават или осъществяват контакт дори и по телефона с определени хора. Те се налагат от прокуратурата или по нейно искане – от съда, в зависимост от вида им.
След приемането на закона обаче тези мерки ще са наложени от чуждестранен съд за престъпление, извършено в чужбина. Но ще се търпят у нас – стига изпълнението им да бъде допуснато по процедурата, приета в четвъртък. А това означава, че чуждестранен съд ще може да забрани на българин да напуска България, стига това да се окаже в интерес на правосъдието.
С новоприетите норми парламентът всъщност въведе изискванията на Рамково решение на Съвета на ЕС от октомври 2009 година. Целта е, от една страна, държавите членки да гарантират, че обвиняемите, извършили престъпления извън собствените си държави, ще се явят за процеса и ще си получат наказанието. Като същевременно няма да се налага да стоят из чуждите арести и да харчат държавни пари, докато чакат края на наказателното производство. От друга страна, задържането на престъпниците по родните им места и забраната да минават безпрепятствено границите ще даде по-голяма защита на жертвите на престъпленията им.
Така принудителните мерки за българите, извършили престъпления в коя да е страна членка на ЕС и за които не се налага да лежат в ареста, ще се налагат у нас. Това ще става в бързо производство пред окръжния съд по местоживеенето (постоянния адрес) на обвинения. Делото ще се гледа в кратки срокове, ще приключва с определение на съда, което ще се изпълнява веднага след влизането му в сила от нашите власти. Също бърза и опростена ще бъде и "обратната" процедура – когато български прокурор поиска от чуждестранен съд да признае и изпълни мярка за процесуална принуда, наложена у нас.
Нашият съд ще може и да откаже да признае наложена принудителна мярка от чуждестранен съд, но това ще става в много строго ограничени случаи. И е изключено, когато става дума за корупционни престъпления, трафик на хора, каналджийство, подправяне на документи и пари, престъпления срещу личността и др. Нещо повече: в закона изрично е записано, че не може да се откаже изпълнение на мярка, наложена във връзка с данъци, такси, мита или валутен обмен на основание, че българското законодателство не предвижда същия вид данък или такса, или пък защото то не ги урежда по същия начин, както в другите държави.
