Конституционният съд (КС) обяви като противоречащ на основния закон механизма за проверки на магистрати, полицаи и митничари, които се отнасят неуважително към представители на адвокатурата. Атакуваните от главния прокурор Сотир Цацаров четири текста от Закона за адвокатурата регламентираха процедура за съвместни проверки между адвокатските колегии и съответните власти по сигнал на адвокати, на които не е оказано дължимото уважение и съдействие. Решението по конституционното дело, по което докладчик е предшественикът на Цацаров Борис Велчев, е взето с мнозинство от 10 гласа срещу 2 гласа – особено мнение са изразили Филип Димитров и Румен Ненков. А Кети Маркова е представила становище по мотивите към един от текстовете.
Механизмът за проверки изхожда от правилото, че пред съда, пред органите на досъдебното производство, пред административните органи и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се полага съдействие като на съдия. Ако на адвокат, когато упражнява професията си не му е оказано дължимото уважение и съдействие, адвокатският съвет по негово искане или по свой почин може да оправомощи един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на съда, на органа на досъдебното производство, на административния орган или служба. Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителите на съответните структури за определяне на представител, който да участва в проверката. Ако в седемдневен срок това не бъде направено, съветът извършва проверка само чрез своя представител и при наличие на виновно поведение прави предложение за образуване на дисциплинарно производство до съответния орган.
От всички тези разпоредби Цацаров не атакува само първата – за уважението, което се полага на адвоката. Премахването на останалите обаче я прави голословна, тъй като премахва възможността за проверка при постъпило оплакване. Всъщност механизмът и в досегашния си вид не беше ефективен, тъй като резултатът от проверката и от предложението на адвокатския съвет за дисциплинарни санкции не задължава съответния орган на власт, чийто представител се е държал неуважително, да ги наложи. На практика санкциите по тази линия се броят на пръсти, защото съдебната власт не гледа с добро око на тази възможност за намеса. А в искането на Цацаров личеше крайна неприязън към нея.
Според главния прокурор съдебната власт не може да бъде проверявана "по различен от установения в конституцията и Закона за съдебната власт ред" и от "фактори, стоящи извън съдебната власт". Според него "подобен дуализъм противоречи на правната сигурност и на принципа на правовата държава", а задължението на административния ръководител на съд или прокуратурата да участва в цялата процедура било "конституционно нетърпимо". Възможността проверката да бъде извършена и без участието на представител на съдебната власт пък създавала възможност за "паралелна процедура" за проверка на дейността на съдебен орган от независимата адвокатура, "която не е орган на държавна власт и няма властнически компетенции по отношение на магистратите".
Според вносителя на искането „комплексният прочит на атакуваните разпоредби“ предизвиква правна несигурност с оглед на съответните правила, установени за дисциплинарната отговорност в Закона за съдебната власт и дава възможност още един орган – наред с Инспектората към Висшия съдебен съвет (ВСС), да извършва действия, свързани с дисциплинарната отговорност на магистратите. Той твърди, че думите и изразите, използвани в оспорените разпоредби, не позволяват да се определят значение и стойност на доклада от проверката и на предложението на адвокатския съвет, тъй като някои от тях са използвани в ЗСВ със съдържание, което указва на упражняването на властнически правомощия от държавен орган. Това, по негово мнение, прави съответните разпоредби конституционно нетърпими, тъй като засягат „основни конституционни принципи и ценности на правовата държава“.
От представените по делото становища се вижда, че магистратите като цяло са твърдо против да бъдат проверявани "отвън". За отпадане на въпросните текстове са се обявили и Висшият съдебен съвет, Върховният касационен съд, Националната следствена служба, Асоциацията на българските административни съдии, Асоциацията на прокурорите и Камарата на следователите. Отрицателно становище е дал и Съветът на Нотариалната камара, както и министърът на вътрешните работи. Срещу искането на главния прокурор пък са се обявили Министерският съвет, Министерството на правосъдието, Висшият адвокатски съвет, Съюзът на юристите в България и Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека“.
С решението си КС посочва, че адвокатската професия е закрепена конституционно и че на адвокатите им се полага "особено уважение" и "специално съдействие" с оглед на особено важната им роля в защитата на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица. Затова е подчертано, че разпоредбата за дължимото уважение изобщо не се възприема като обект на конституционен контрол – както пряко, така и косвено. Но е посочено, че както съдебният, така и други закони не уреждат въпроса с дължимото на съдията уважение. "Това едва ли би било възможно – уважението е етична категория, което изисква лична мотивация на всеки човек. Уважението не може да възникне със закон. Дори Кодексът за етично поведение на българските магистрати урежда като основен принцип на рамката за регулиране на поведението на магистратите единствено изискването за вежливост и толерантност", пише в решението.
Според конституционните съдии неизпълнението на задължение, което не може да бъде непротиворечиво дефинирано, не би могло да води до дисциплинарна отговорност. Редът за търсенето й е уреден в съдебния закон – т. е. подаване на жалби и сигнали до ВСС, до инспектората му и до административните ръководители на съдебни структури. Отделно адвокатът може да си търси правата и по общия ред – чрез искове и тъжби до съдилищата. Но разширяването на кръга от лица, които могат да внасят предложения във ВСС за търсене на дисциплинарна отговорност, като в него се включат и адвокатските съвети за нарушения на права на техни членове, създавало предпоставки за недопустим натиск и зависимост на магистратите от органи на адвокатурата.
За финал конституционните съдии добавят, че оспорената уредба е приета преди последните изменения в конституцията, с които съдебният инспекторат получи повече правомощия за проверка на магистратите. А оспорените разпоредби не се отнасяли към организацията и дейността на адвокатурата, нито осигурявали по-висока защита на правата и интересите на гражданите. Този механизъм предоставял обаче "властнически правомощия за контрол върху държавни органи и за конституционно недопустим натиск върху тях".
Конституционната атака на Цацаров срещу адвокатурата беше удостоена с бурни емоции на последното й общо събрание в края на февруари – изпратеното от него приветствие беше мощно освиркано. Месец по-рано действията на главния прокурор бяха порицани остро и на общото събрание на Софийската адвокатска колегия, която гласува единодушно декларация, отправена към Конституционния съд. В нея се посочваше, че текстът на тези разпоредби е прогласен в българското законодателство още от 1925 г. и не е бил отменян дори по времето на фашисткия и на комунистическия режими. Общото мнение на страните по конституционното дело, които изпратиха категорични становища срещу искането на Цацаров, е, че атакуваната от него процедура служи само за сезиране на дисциплинарните органи в съдебната власт и би трябвало да е в помощ, а не да пречи на съдебния инспекторат.