Политическата криза, която тлееше в Украйна от февруари, намери своя завършек с оставката на премиера Арсений Яценюк и заемането на неговото място от Володимир Гройсман. Постоянното противоборство между партията на Яценюк – Народния фронт, и партията на президента Петро Порошенко, наречена "Блок на Петро Порошенко", отлагаше така необходимите за страната заеми от Международния валутен фонд. Но въпреки стабилизирането на управлението няма място за голям оптимизъм относно икономическите перспективи пред страната и шансовете да бъдат осигурени международни финанси за стабилизирането й.
Арсений Яценюк се оттегли от поста си с думите, че е горд с постигнатото, и с увереността, че след време дейността му ще бъде оценена. В момента обаче той е сред най-непопулярните фигури в Украйна заради неуспеха си да приближи украинците към Европа, както и заради внушенията, че е влизал в договорености с местните олигарси. Напускането на Яценюк всъщност бе само въпрос на време, след като през февруари правителството му едва оцеля при вот на недоверие, а по време на дебатите разгневен депутат буквално го сграбчи между краката и се опита да го изнесе от парламентарната трибуна. Същевременно популярността на неговата партия Народен фронт, която е втората парламентарна сила, стремително се срива.
Равносметката от икономическата политика на Яценюк е повече от скромна. След тежката рецесия от 2014-а и първата половина на 2015-а в последните месеци на миналата година се наблюдава стабилизация, но по-скоро може да се говори за стагнация, отколкото за растеж. Същевременно националната валута, гривната, е изгубила две трети от стойността си, като е предизвикала скок на инфлацията (43% през 2015-а) и срив на покупателната способност на украинците. Така че едва ли точно на тези резултати са се надявали гражданите, излезли да протестират на Майдана през есента на 2014-а.
Насрочването на предсрочни избори не беше опция, защото щеше да доведе до удължаване на правителствената криза и до още по-голямо отлагане на помощта от МВФ – която вече бе спряна заради политическата несигурност. "Когато има повече яснота за статуса на правителството, ще започнем работа с властите за действия, насочени към засилване и трансформиране на Украйна", заяви през март говорителят на фонда Уилям Мъри. С други думи, формирането на стабилен кабинет би могло най-сетне да проправи пътя към третия транш от международната финансова институция на стойност 1.7 млрд. долара, чието отпускане се отлага още от октомври.
Новият премиер Володимир Гройсман досега бе председател на Върховната рада и е дългогодишен сподвижник на Петро Порошенко. Народният фронт на Яценюк го подкрепи, срещу което бе компенсиран с парламентарно председателство и министерски постове, и като че ли това бе последната възможност за партията да запази някакво влияние. Но ако западните държави и по-точно САЩ са се надявали да се появи фигура, която да балансира амбициозния, нетърпелив и деспотичен Порошенко, ще останат разочаровани, коментира за "Блумбърг" политическият анализатор Леонид Бершидски. Володимир Гройсман е смятан за несамостоятелен и послушен на държавния глава – и като кмет на Виница, където е една от базите на сладкарската империя на президента, и в парламента.
Въпросът е дали при това положение новото правителство ще е готово на реформи и дали ще е по силите му да изпълни условията на МВФ. Кабинетът на Яценюк беше поел задължението да вдигне цената на тока за домакинствата със 70% от 1 април, но енергийният министър Владимир Демчишин, смятан за човек на Порошенко, отказа. Самият Гройсман оглави съпротивата срещу подкрепяната от МВФ данъчна реформа, като забави приемането на бюджета за 2016-а и по този начин лично се изправи срещу фонда. Едва ли работи в полза на Гройсман и фактът, че за разлика от Яценюк, той не владее западни езици.
Издигането на Гройсман на премиерския пост вероятно ще предизвика разочарование у западните партньори и местните реформатори и поради една друга причина. Те се надяваха родената в САЩ финансова министърка Наталия Яреско, която минава за технократ, да оглави кабинета. Кандидатурата й бе тиражирана в публичното пространство до степен, че самата Яреско я взе насериозно и в свой постинг във "Фейсбук" от 22 март се зарече, че ще формира "технократско" и "деполитизирано" правителство, в което няма да има ничии протежета. Вместо това обаче специалистката, която бе ценена на Запад заради начина, по който се справя с финансите в условията на икономически срив, дори няма да е сред новите министри.
На този фон не звучат добре слуховете, че някои от новите ръководители на министерства са замесени във финансови злоупотреби. Още по-тревожно е твърдението на депутата Сергей Лешченко, че решението за оставката на правителството на Яценюк е било уговорено между президента Порошенко и олигарсите Ринат Ахметов и Игор Коломойски. "Това е чиста проба договорен мач, при който олигарсите са решили какво ще правят нататък, а президентът е седял с тях на "кръглата маса" и заедно са търсили формат, от който всички да са доволни", обяви Лешченко в тв интервю.
Така или иначе, на новия премиер и неговия покровител ще се наложи да положат сериозни усилия, за да отърсят от себе си съмненията на чуждестранните партньори. С издигането на Гройсман президентът отбеляза победа, защото вече ще има пълен контрол над управлението на страната, но заедно с това ще носи и пълната отговорност. Кореспондентът на Би Би Си в Украйна Том Бъридж изтъкна, че ако новото правителство не вземе присърце реформите, "ще настъпи разочарование в Берлин и Вашингтон и задоволство в Москва" – нещо, което Порошенко не може да си позволи.
