Каква е ползата от доклад, който съобщава публично известни факти и казва само част от истината, манипулирайки крайните изводи?! Въпросът е само един от десетките, които повдига оповестеният тази седмица доклад на AlixPartners Services UK LLP за Корпоративна търговска банка. Регистрираното в началото на миналата година във Великобритания дружество, чиято връзка с оригинала AlixPartners LTD продължава да тъне в мъгла, а клаузите и точната сума по договора му с българската държава остават тайна, се оказва поредната фуния за изсмукване на публични средства в полза на неясни субекти. За данъкоплатецът остава натрапчивото усещане, че е излъган за пореден път с цел реалната картина за погрома над КТБ и за грабежа на активите й да бъде погребана.
Очаквано злият гений в доклада е мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев. След него се подреждат отстраненото ръководство на банката и кредитополучателите – свързани лица, чието съучастие Василев е използвал, за да финансира "лични бизнес сделки". Нивото на свързаност между тези хора е определено като "поразително високо" и е направена оценката, че по тези схеми са раздадени кредити за общо 2.5 млрд. лева. За значителна част от кредитите в полза на КТБ са били учредени незначителни обезпечения и нямало почти никаква надежда, че могат да бъдат събрани. Прогнозата е, че постижимото възстановяване не надхвърля 800 млн. лв. и може да се реализира в 12-месечен период. Към днешна дата обаче изобщо не е ясно колко се е смалила тази сума, тъй като констатациите са били валидни при изготвянето на доклада през септември миналата година.
С аргумента, че източването на КТБ е започнало всъщност много преди 2009 г., с половин уста е маркирана отговорността на банковия надзор и на одиторите. Направен е и дълбоко експертният извод, че ако те са си вършели работата, банката не би стигнала до фалит. Не е спомената обаче ролята на гуверньора Иван Искров за унищожаването й, нито наличието на конфликт на интереси между надзорници и одитори. Под сурдинка е вметнато, че имало смисъл да се разгледа възможността синдиците на КТБ да заведат дело срещу одитора KПМГ, проявил небрежност при пет последователни одита.
Кредитният портфейл на КТБ е описан като 243 корпоративни клиенти с 472 неизплатени заема. Но не е направена разлика между работещите дружества, които до ден днешен си ги изплащат редовно, и онези, които не са имали намерение да ги връщат. От изброените големи длъжници, сред които "Родина Пропъртис", "БТК Виваком", "Петрол", "Русенска корабостроителница" и др., практически нито една от тези фирми не е вече в ръцете на Цветан Василев. А незаобиколими и корпулентни кредитополучатели от типа "Пеевски" сякаш не съществуват. А кредитирането на структуроопределящи предприятия в икономиката и дори на цели отрасли е подминато.
Източването на 206 млн. лв. от касите на КТБ, за което прокуратурата води безнадеждно разследване, пък е "минирано" с довода, че въпросната сума е изтеглена не в последния ден преди затварянето на банката, а на траншове от 2011 година. Установено било дори, че подписът на Цветан Василев под платежните нареждания за изтегляне на такава обща сума е фалшифициран. Оригиналното писмо обаче било в прокуратурата, а на много места в доклада авторите му посочват, че държавното обвинение държи много факти и данни от източници, до които разследващата компания не е получила достъп. Това кореспондира както с информацията за изземването на огромен брой кредитни досиета от разследващите, така и с последващите техни твърдения, че много от тях са изчезнали.
В публичното пространство и този път тръгнаха приказки, че всъщност докладът е писан в прокуратурата. Те намират опора и в близостта на сумата от 2.5 млрд. лв. с тази по внесения от Комисията по конфискация иск за запор на активи, свързани с Цветан Василев. По този начин всички негативи се стоварват върху него. Не е посочено обаче кой е прибрал разликата до раздадените общо 5.7 млрд. кредити?! Тезата, че Василев е имал лична облага от неизгодни за банката търговски сделки, така и не е защитена. Нито става ясно каква е облагата му от провал на банката, на която е мажоритарен собственик. Нито се обяснява наличието на тази облага с отпускането на "лоши" кредити към дружества, за чийто контрол и в момента се водят люти битки.
Депутатите от Реформаторския блок Петър Славов и Мартин Димитров поискаха финансовият министър Владислав Горанов да предостави достъп до оригинала на доклада на английски език, защото констатират някои "смущаващи" разлики. "До 86-ата му страница се говори за окончателен доклад към 23 септември 2015 г., а след 86-ата страница там фигурира окончателен проект на доклад. Очевидно различни части са сглобени, работено е на части", заяви Славов.
Бившият посланик на България в Русия Илиян Василев пък коментира, че докладът повтаря тезата на прокуратурата и внушенията, че няма смисъл да се търсят парите, което легитимира кражбите на активи. “В КТБ има финансиране на проекти на Цветан Василев. Но закупените активи имат значителна стойност и при подходящи действия могат да се осребрят и върнат. Нетната загуба в никакъв случай не е 5 млрд. лв., както се внушава. Ако беше така, нямаше да се бият за активите, купени с кредити от КТБ. Активите вече са в частни ръце. Ако беше вярно, че Цветан Василев съзнателно е източвал банката, сега трябваше да контролира тези активи – "Виваком", "Дунарит", "Петрол" и т. н.Не синдиците контролират активите на КТБ, а Пеевски и #КОЙ. Тезата, че тези активи не струват нищо и не могат да служат за възстановяване на масата на несъстоятелносттаq е удобна за атакувалите банката”, заяви Василев.
Според него кредитът, отпуснат на Фонда за гарантиране на банковите влогове, никога няма да бъде върнат, а държавата “глътна вода за повече от 2.5 млрд. лева”. Именно заради появилата се непредвидена дупка Горанов искал да национализира вноските за пенсии и да отреже други разходи. Съпредседателят на сдружението на вложителите в КТБ "Ние, гражданите" Даниел Божилов тълкува по същия начин замисъла да бъдат вкарани в обща сметка на личните партиди за втора пенсия.
"Когато станаха събитията в КТБ, много ясно заявихме как ще се градират нещата, защото в момента в България върви едно преразпределение на много високо ниво и окрупняване на активи. Сега ударът е върху КТБ, следват професионалните пенсионни фондове, а следващият удар ще бъде върху застрахователни компании и върху други банки. Защото това са институциите в държавата, които в момента разполагат с пари. Ако за пореден път виновните се измъкнат, просто ще последват други такива обири", заяви Божилов. А ако се окаже вярно, че номиналният автор на доклада AlixPartners Services UK LLP е закрита веднага след като го е изготвила, сега е разследвана във Великобритания, ще има и нови въпроси.
