Отрицателният ефект от отрицателните лихви

Данске

Когато лихвените проценти са високи, хората теглят по-малко заеми и пестят повече. Когато са ниски – спестяванията намаляват, а кредитите растат.

Какво се случва, когато лихвите са отрицателни, може да се установи от опита на Дания, където те са под нулата още от 2012-а – най-дълго, отколкото в която и да е друга държава на планетата. Краткият отговор е: частният сектор пести повече, отколкото когато лихвите са били положителни (преди 2012-а), частните инвестиции са намалели, а икономиката е в "криза на нисък растеж". Това е обобщението на икономистите на "Ханделсбанкен". Последните инфлационни данни за страната пък показват, че и цените са в стагнация.

Копенхаген въведе отрицателни лихвени проценти, за да защити фиксирания курс на кроната към еврото. А опитът на скандинавското стопанство, тръгнало по пътя на низходящи лихви, може да хвърли светлина върху бъдещето на онези държави, които избраха почти непознатата страна на "минусите".

Дания е натрупала пенсионни и инвестиционни спестявания в размер на около 600 млрд. щ. долара. Техните мениджъри твърдят, че логиката на евтините пари не важи, след като лихвите паднат под нулата. Просто защото домакинствата и бизнесът интерпретират подобна екстремна политика като признак за криза с непредсказуем изход.

Датското правителство прогнозира, че инвестициите в частния сектор ще бъдат еквивалентни на 16.1% от БВП през тази година в сравнение с 18.1% между 1990-а и 2012-а. Междувременно делът на спестяванията на частния бранш ще достигне 26% от БВП през 2016-а спрямо 21.3% за последните две десетилетия, когато лихвите бяха положителни. Тези числа предполагат, че компаниите отказват да се възползват от рекордно ниските лихвени равнища, за да разширят бизнеса си.

Централната банка на Дания възрази, че отрицателните лихвени проценти вършат работа, защото са задържали фиксирания курс на местната парична единица на 7.46038 (+/- 2.25%) крони за едно евро. Атаките срещу този режим започнаха в началото на 2015-а, след като Националната банка на Швейцария оттегли подкрепата си за прага на швейцарския франк към еврото (1.20 франка за едно евро). Засега датчаните успяват да се справят със спекулантите, но с цената на минус 0.75% депозитна лихва и валутни резерви набъбнали до почти 40% от БВП. 

За сметка на победата на валутния режим макроикономическите показатели на страната дават малко поводи за празненства на фона на почти несъществуващите признаци, че екстремните парични стимули помагат на растежа. Той бе "преоценен" от кабинета на 1.1% за тази година, а първоначално се очакваха 1.9 процента. Данните за мартенската инфлация пък показват стагнация на цените на годишна база, след като почти две години стойностите бяха под 1 процент. "Ханделсбанкен" предупреждава, че битката на централната банка за фиксирания курс на местната към единната европейска валута изобщо не е приключила. Особено като се вземе предвид очертаващото се подновяване на валутните интервенции след повече от година пауза за отслабване на кроната. Главният изпълнителен директор на датския пенсионен фонд ATP – Карстен Стендевад, пък е обезпокоен как ще се отразят тези отрицателни лихви върху оценката на активите. Те определено изкривяват пазара, защото се диктуват по-скоро от политиката на централната банка, а не от генерирането на парични потоци.

Единственият светъл лъч в тази обстановка като че ли е успехът, с който датските банки устояват на отрицателните лихви. Местният лидер – "Данске банк" – отчете най-голямата в историята си печалба през 2015-а, а финансовият резултат за първото тримесечие на 2016-а надхвърли прогнозите на анализаторите. Това се дължи отчасти на редуцирането на проблемните заеми, които датчаните са предпочели да погасят при рекордно ниските лихви. Засега "Данске", подобно на другите скандинавски кредитори, обещава да не прехвърля отрицателните лихвени проценти и върху услугите за дребните клиенти. За да компенсират загубените приходи от кредитиране, те се насочват към инвестиране на спестяванията на богаташите, от което да спечелят повече комисиони. А като се имат предвид по-стриктните капиталови изисквания, което прави традиционното кредитиране по-скъпо, банките от региона може и в бъдеще да акцентират върху административното управление на състоянието на заможните.

 

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Откъде се информирате за предстоящия вот 2 в 1 на 9 юни?

Подкаст