Добре ли си върши работата Комисията за енергийно и водно регулиране? Защо финансовото състояние на НЕК е трагично, лъжат ли електроразпределителните дружества своите потребители? Какво е състоянието на големите енергийни проекти и оправдани ли са разходите по тях? С амбициозната задача да намери отговорите на всичките тези въпроси се зае преди повече от година временната парламентарна комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката, оглавена от съпредседателя на Патриотичния фронт Валери Симеонов. Първоначално се предвиждаше тя да си свърши работата за два месеца, но този срок се оказа твърде оптимистичен. Все пак дни преди великденските празници анализите на депутатите придобиха завършен вид. И сега в дългия над 200 страници доклад могат да се прочетат изключително интересни неща.
Милионни договори за адвокатски и маркетингови услуги, разходки с хеликоптер и командировки на скъпоплатени чуждестранни мениджъри, харчове за излишни посредници и издръжка на футболен клуб. И още, и още… Всичко това с лека ръка се е писало на широкия гръб на държавната ни енергетика през последните години.
Фотоволтаични централи са били разделени на парчета между дъщерни фирми, за да се постигне по-висока цена на изкупената електроенергия.
Всичко това е ставало пред "широко затворените очи" на редица отговорни институции.
Установените нередности са подробно описани в заключителния доклад на временната парламентарна Комисия за проверка и оценка на състоянието на енергетиката, която на закритите си заседания през последната повече от година явно се е натъкнала на изключително шокиращи факти.
Сериозно внимание депутатите са обърнали на
възобновяемите енергийни източници
подчертавайки, че инсталираните мощности многократно надвишават и преизпълняват заложените цели в План 2020 на Европейската комисия. Същевременно те са постигнати при икономически обременяващи условия за битовите потребители и бизнеса, както и за енергийната система. Позовавайки се на проверките на Агенцията за държавна финансова инспекция, направени на редица "зелени" бизнесмени през 2014-а, комисията е извадила наяве твърде любопитни факти, убягвали досега (случайно или не) от общественото внимание. Например при проверката на "Хелиос Проджектс" ЕАД, собственик на 50-мегаватовата фотоволтаична централа "Победа" в плевенската община Долна Митрополия, са открити редица "аномалии". Мощността е въведена в експлоатация на 29 юни 2012-а и още същата година са отчетени като инвестиционни разходи няколко милиона лева за адвокати и консултанти. Конкретно юридическата кантора "Гугушев и партньори" е получила чрез три договора за правни услуги общо 1 120 634 лева. Депутатите са изчислили, че при посочените 224.92 лв. почасово възнаграждение адвокатите са навъртели 4982 часа труд, което при стандартен осемчасов работен ден предполага, че са се трудили 623 дни или почти две години! Изненадващо на "Гугушев и партньори" е платено и отчетено като инвестиционен разход в проекта и за "анализ на възможностите за разширяването на инвестициите на "Хелиос Проджектс", касаещо предполагаема фотоволтаична централа в Румъния". Тоест, имаме разход за друг бъдещ проект, без да е доказана каквато и да е връзка с дейността на централата в България.
Далеч по-голямо недоумение у Валери Симеонов и неговите колеги обаче са предизвикали платените над 1.49 млн. лв. на австрийския консултант Гюнтер Стонинг за изследване на "маркетинг и бранд инициативите", при положение че става дума за централа, която се изгражда, за да работи в система с единствен купувач и задължително изкупуване на цялата произведена енергия на преференциална цена в нашата страна.
По същия проект, пак като инвестиционни разходи, са отчетени и няколко по-скромни суми като 3217 лв. за
воаяж с хеликоптер на група от Китайската банка за развитие
до фотоволтаичната централа "Победа". Или по договор с бившия член на енергийния регулатор Костадинка Тодорова за консултантски услуги за създаване на информираност и съдействие за организиране на срещи с държавни институции и общини. Месечното възнаграждение по него е 2000 лв., а общо фактурирани за 2012-а са 24 880 лв., без да е уточнено "информираност" на кого и за какво. В допълнение като инвестиционни разходи са фактурирани и командировките у нас на изпълнителния директор на "Хелиос Проджект" Реймънд Пол Уилсън.
Отделно са установени 236 ВЕИ централи, при които има разминавания между датата на въвеждане в експлоатация, датата на включването им към мрежата и датата на първата фактура. А по закон не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган. Такъв е случаят на
ВЕЦ "Долене -1", собственост на "Стобог" ООД
Тя е въведена в експлоатация на 7 февруари 2012-а, първата й фактура е издадена на 29 февруари същата година, но обектът е бил включен в системата и е започнал да се отчита цели 15 месеца по-рано. "Въпреки че става дума за електрическа енергия, произведена в нарушение на законодателството, същата е била изкупена и фактурирана от "ЕВН България електроснабдяване", а "Стобог" е получило за произведените 4 190 734 киловатчаса допълнителни 355 080 лв., които впоследствие са били префактурирани и платени от НЕК като обществен доставчик", е установила анкетната комисия.
Аналогична е историята с ВЕЦ "Чаир дере", собственост на "Хидроенерджи" ООД. Тя е въведена в експлоатация на 21 май 2012-а, но е включена в енергийната мрежа на държавата и произвежда ток от август 2010-а. Така в първата й фактура от 31 август 2013 г. са калкулирани всички произведени преди въвеждането в експлоатация количества от над 1.4 млн. киловатчаса на стойност 124 341 лева.
Народните представители се натъкват и на още един много интересен казус – 16 дружества, притежаващи 20 фотоволтаични централи в района на с. Дуванли, обл. Пловдив, с единична инсталирана мощност от 0.098 мегавата, които са въведени в експлоатация на 29 юни 2012-а. Направената справка в Търговския регистър е показала, че едноличен собственик на капитала на 15 от фирмите е 16-ото – "Солар инвест трейдинг" ЕООД, а управител на всички е германката Барбара Панитц. Но след преглед на сателитните снимки на Gogle Earth в района на с.Дуванли е открита само една-единствена фотоволтаична централа, която вероятно обединява всичките заявени мощности от по 0.098 мегавата. Публикуваните в Търговския регистър баланси и отчети на 16-те фирми пък съдържат почти идентична информация и данни, с разлика до 1000 лева. Към 31 декември 2012-а, когато би трябвало вече да са в експлоатация, компаниите не отчитат собственост върху машини, съоръжения, земи, сгради и вещни права. Едва на 4 юли 2013-а, т.е. година след това, "Солар инвест трейдинг" ЕООД апортира в капитала на отделните дружества монтираните в тях фотоволтаични панели, които до този момент не са били тяхна собственост. Логично при тази ситуация възникват въпроси, един от които е на основата на какви документи са издадени разрешителните за строеж и за въвеждането в експлоатация на дъщерните фирми на 29 юни 2012 година? И защо дадено дружество получава държавна помощ под формата на преференциална цена за възстановяване на експлоатационни разходи, разходи за амортизация и съответстващата възвръщаемост за инвестиция, която не е направена от него?
И още нещо – всеки един от въведените в експлоатация 20 фотоволтаика получава поради разделянето преференциална цена от 567.41 лв. за мегаватчас. Ако инвестицията е била извършена от едноличния собственик – "Солар инвест трейдинг" ЕООД, той е щял да продава произведената електрическа енергия на по-ниска цена – 485.6 лв. за мегаватчас.
С тази "врътка" Барбара Панитц е спечелила над 1.5 млн. лева
в рамките на 11 месеца на 2013-а благодарение и на дейното бездействие на не една и две наши институции.
Държавната НЕК също не се разминава без критики. При плачевното й финансово състояние комисията поставя под съмнение целесъобразността на нейното участие в дружеството "ХЕК Горна Арда", имащо за задача да реализира едноименната каскада (компанията държи 30% от акциите, а останалите 70 на сто са на австрийската ЕВН). Установено е, че за законосъобразното реализиране на проекта е необходимо провеждане на открита процедура по Закона за концесиите и едва тогава да се предприемат действия по изграждането на хидроенергийни съоръжения или учредяване на ограничено вещно право с изричното решение на Министерския съвет. Това обаче не е направено и "ХЕК Горна Арда" прави разходи за изграждане на съоръжения, за които няма отстъпени права от държавата.
Разбира се, по-същественото е
къде отиват похарчените пари?
Оказва се, че на 8 октомври 2010-а "ЕВН България" преименува своето консултантско дружество "ЕВН Дивелъпмънт" на "ЕВН Горна Арда Дивелъпмънт". "Видно от отчетите на това дъщерно дружество, то реализира приходи през следващите години главно от предоставяне на консултантски услуги на "ХЕК Горна Арда" във връзка с изграждането на проекта Горна Арда", изтъкват депутатите. Но някак между другото споменават името на министъра на икономиката и енергетиката в първия кабинет на ГЕРБ Трайчо Трайков като вносител на точката, с която на 2 септември 2009-а правителството определя "ХЕК Горна Арда" за инвеститор в проекта. В периода от 2005 до 2009-а Трайков работеше именно за ЕВН по мениджърски и проектни задачи в рамките на дейността на австрийската група в България.
Под лупа е разгледан и договорът, сключен на 29 септември 2014 г. между АЕЦ "Козлодуй" и консорциума "Росатом сервиз – Росенергоатом – EDF". Той е за над 36.6 млн. евро и е за "Разработване и обосновка за продължаването на срока на експлоатация на блок 5 до 60 години". При него е използвана процедурата "договаряне без обявление". Само че сред изтъкнатите аргументи срещу провеждането на друга по-конкурентна поръчка е посочено: "Съществува риск от завишаване на цената на услугата, в случай че се появи "западен" участник или консорциум, съставен от такива участници или с такива подизпълнители".
Държавната
ТЕЦ "Марица-изток 2" също има сериозни провинения
част от които са свързани с провежданите търгове за покупка на квоти парникови газове. Най-"пресният" е от 2015-а и е за 5 500 000 тона. Критерият за оценка на предложенията е най-ниската стойност на оферираната надбавка над цената на една квота. Въпросната надценка трябва да покрие разходите на доставчика за осигуряване на финансовия ресурс за закупуване на цялата квота, разходите по разсроченото плащане на централата, комисиони за брокерите и за борсата и печалбата на доставчика, като търгът е насрочен за 27 март. Но до надпревара реално така и не се стига, тъй като единствената постъпила оферта е на регистрираното в Лийдс – Великобритания, NVL Limited. То е с български собственик и предлага надбавка от 1.35 евро на тон. Като обезпечение на задълженията на ТЕЦ "Марица-изток 2" към доставчика е учреден особен залог на вземания от продажбата на електрическа енергия на свободния пазар – действие, за което по принцип е необходимо разрешение от Комисията за енергийно и водно регулиране, а от представените документи не става ясно дали такова становище е поискано.
На въпроса защо не е ползвало кредит, за да си купи само необходимите квоти вместо да
плаща 7.425 млн. евро на посредник
ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2" е заявило, че няма свободни пари и че "поради големия и нарастващ размер на средствата, които следва да се осигурят за закупуване на парникови газове, почти няма финансова институция в държавата, която да може да осигури необходимата сума".
"Всичко това гарантира по-скоро интереса на фирмата посредник, а не на държавното дружество. Подобни действия завишават разходите за квоти на централата. От своя страна те не се признават от КЕВР в цените на електрическата енергия, тъй като са по-високи от пазарните. Описаната ситуация поставя въпроса за целесъобразността и икономическата обоснованост на действията на ръководството на ТЕЦ "Марица-изток 2" при покупката на квоти за въглеродни емисии", се посочва в официалния документ.
На фона на влошеното финансово състояние на централата съвсем логично се пораждат съмнения и около участието й като едноличен собственик на "Професионален футболен клуб Берое – Стара Загора". Във времето ТЕЦ-ът е влагал значителни средства за развитието на клуба, като капиталът му е увеличаван няколко пъти – от 50 хил. лв. през 2008-а на 1.55 млн. лв. през юни 2012-а, до 4.55 млн. лв. само два месеца по-късно. Последното увеличение е от януари миналата година – с още 930 хил. лв. – до 5.48 млн. лева. Съветът на депутатите към Министерството на енергетиката е да се замисли над акционерните участия на ТЕЦ "Марица-изток 2".
В анализа на парламентарната комисия не са пропуснати и разминаванията между отчетена и фактурирана електроенергия и при трите енергоразпределителни дружества у нас, слабият на моменти контрол от КЕВР, проблемът с
дългосрочните договори с американските ТЕЦ
"AES Марица-изток 1" и ТЕЦ "Контур глобъл Марица-изток 3" и др.
Оттук нататък предстои анализът на депутатите да се изпрати в прокуратурата, където да проверят информацията и да предприемат съответните действия. Дано само и този документ не последва печалния пример на петте досъдебни производства, образувани през 2013-а по данни за злоупотреби в енергетиката. Т.нар. енергийни дела така си и потънаха в забвение.
